Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (37)

37.

— Аз бих записала каквато и да е специалност, само да вляза в университета. Защо да чакам още една година, преди да започне купонът? И все още можеш да влезеш в Бристол. Те имат страхотен актьорски курс. Макар че вероятно ще ти е трудно да влезеш толкова късно. Но можеш да запишеш литература или нещо друго и да се прехвърлиш…

Познайте кой е на гости?

Забравих, че в усилията си да бъда съпруга на годината бях казала на Алис да си освободи една вечер през някой уикенд, за да дойде на прощална вечеря с Джорджия. Не ми се щеше да е в последния й уикенд у дома, защото тогава я исках само за себе си, а Джорджия имаше планове за предишните два, така че се разбрахме за този. А после, когато се оказа, че Джорджия няма да напусне дома, забравих да отменя вечерята.

Робърт, разбира се, е във възторг. Слуша, без да протестира, глупостите на сестра си, с усмивка на лицето. Чакам да защити избора на Джорджия, но той просто си седи и кима.

— Всичко е наред, лельо Алис — казва Джорджия точно когато смятам да се намеся. — Струва си да изчакаш една година, за да правиш това, което наистина искаш.

Седим на масата в кухнята. Алис е с избелелите си скъсани джинси, равните пантофки, широка селска блуза, разрошена коса и размазана спирала и дърпа яко електронната цигара. Две бутилки са отворени на масата — червено вино за мен и Робърт, бяло за Алис и Джорджия. Най-хубавото в „Теско“.

Вече преживяхме коментарите на Алис относно отслабването ми. Тя: „Изглеждаш невероятно! Ако продължиш така, ще станеш слаба за нула време“. Аз: „Всъщност и така съм си добре. Не искам да свалям повече. Просто да вляза във форма“. Тя (поглежда ме съжалително, както поглеждаш недохранено рахитично момченце, което ти казва, че иска да стане ръгби куотърбек): „Разбира се. Радвам се за теб“.

Сега минава на друга любима тема и се кара на Робърт, че не е казал някоя дума за нея на кастинг режисьора на „Фермерът Джайлс“. Аз се изключвам, мисля за Джош и плана, който смятаме да пуснем в ход.

Трябва да измислим начин да се съберем четиримата — аз и Робърт, Джош и Саския — някъде, за да можем ние с Джош да съобщим голямата новина. Много се чудихме дали да им кажем така, или всеки да го обяви на партньора си насаме. Решихме, че ще е по-добре за нас да сме обединен фронт, за да ни видят заедно, очевидно като двойка. Струва ни се по-показателно, по-шокиращо. А ние целим именно да ги шокираме.

И така, решихме Джош да направи още едно парти. Аз ще се самопоканя. По някое време (не сме много наясно по тази част) ще ги заведем в кабинета на Джош и ще им съобщим новината.

Почти сигурни сме, че разполагаме с известно време. Джош е погледнал тайно последното извлечение от картата „Американ Експрес“ на Саския и е установил, че тя е поръчала някои много скъпи неща от „Хийлс“, затова аз отново изкопах най-убедителния си глас на нейна асистентка, звъннах им и ги попитах кога трябва да ги доставят. Казаха ми, че диванът и масичката за кафе ще бъдат доставени след седмица, но леглото — след още две седмици и половина. Няма начин, решихме с Джош, Робърт и Саския да се нанесат в гнездото си без легло. Разбира се, ако толкова отчаяно искат да се отърват от нас, могат да отидат на хотел, но предполагаме, че щом са останали толкова време, какво значение имат още две седмици?

Затова Джош ще организира купона след два уикенда. Така Саския няма да се чуди какъв е този внезапен порив за парти. За късмет тя има рожден ден след две седмици и това ще му осигури повод.

— Четирийсет и четвъртият ли? — питам, когато ми казва. Говорим си по телефона. Не сме се виждали от онази нощ, но споменът за целувката е все още в ума ми.

— Господи, не! — казва той с престорен ужас. — Четирийсет и втори. Или трети. Или може би първи. Изгубих им бройката.

— Толкова е тъжно, че си мисли, че няколко години имат значение.

— Едва ли го мисли. Но вече е свикнала, преструва се от много време.

С Джош полагаме огромни усилия да не говорим лошо за партньорите си. Опитваме се да бъдем свестни.

Алис има нов приятел и иска да ни го представи. О, радост. През годините успявах да избегна срещите с повечето от тях, защото те идваха и си отиваха така бързо, и обикновено изпращах само Робърт. Помня един, който трябваше да е някакъв бизнесмен милионер, но изчезна в тоалетната още щом пристигна сметката, и един, който явно беше богат, но така и не успя да ни обясни защо. Мисля, че той влезе в затвора.

Алис е напълно неспособна да не влуди всеки мъж, с когото излиза, до краен предел. Заради нейния егоизъм, параноята й, огромното й самочувствие. И отказа й да яде каквото и да било, ако съдържа някоя калория. Затова фактът, че тази връзка явно е продължила три месеца, е голяма новина. Не че искам да го видя. Не искам.

Но, разбира се, не мога да го кажа, затова се чувам как се съгласявам за вечеря в четвъртък. Алис ни казва, че той — Айвън — ще успее да направи резервация в „Сити Сошъл“, макар че е в последния момент, защото имал много връзки. Очаква да се впечатлим. Аз не успявам, но Робърт й прави удоволствието и охка и ахка.

Питам я с какво се занимава той и тя ми казва, че е филмов продуцент. Изброява филми, по които е работил, и дори съм чувала някои от тях, но тъй като повечето филми имат милиарди продуценти и половината от тях само влагат пари, които се надяват да си върнат с лихва, не е кой знае какво.

Тя е много развълнувана от новата си връзка.

— Мисля, че може той да е човекът — казва замечтано. А в мислите си аз й давам още един месец.

По-късно пиша на Джош.

— Не може ли да изтеглим напред плана? Трябва да се срещна с новото гадже на Алис в четвъртък и ми трябва начин да се измъкна.

Той ми отвръща с усмихнато човече, което е дразнещо от всеки, освен от него, но — също като Алис с нейното ново гадже — аз съм във фаза, в която не забелязвам недостатъците му. Може би просто смята, че този безмълвен израз на смях е начин да се противопостави на всичките „хаха!“, на които е подложен от години.