Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (31)

31.
Пола

Джорджия е на осемнайсет. Сякаш трябва да има парад със знамена, такова голямо събитие е за мен и Робърт, но като най-малка в класа, тя от месеци празнува осемнайсети рождени дни. Получи пресищане. Все пак ни позволява да направим коктейли с шампанско и портокалов сок за закуска (Джорджия: „Наистина ли има алкохол в това, защото на вкус си е като портокалов сок?“) и ни оставя да разказваме спомени още от раждането й — как едва не се роди в автобус 24, защото нямахме кола и не можехме да си позволим такси, — без да каже нито веднъж, че е чувала тази история хиляди пъти.

Тя харесва подаръците си — и сантименталните, и практичните, и огърлицата от „Тифанн“ със сърчице, на което е гравирана рождената й дата. Запазих маса за трима ни за обяд в „Оксо Тауър“, където винаги е искала да отиде, и времето се промени от влажно и мрачно във влажно и слънчево точно навреме, за да седнем на масата си отвън. С Робърт се държим перфектно — той си мисли, че му се е разминало, аз се успокоявам с факта, че определено няма да му се размине, и тихичко се поздравявам за това, че Джорджия като че ли не усеща никакво напрежение между нас.

Внезапно ми хрумва нещо. Дали обаче така няма да влоша нещата за нея? Защитавахме я до такава степен, че тя дори няма представа, че нещо между нас не е наред. Когато й съобщим, че смятаме да поемем в различни посоки, ще й е десет пъти по-трудно, защото няма да е имала шанса да се подготви? Може да реши, че цялото й щастливо детство е било една лъжа, и да започне да се съмнява във всичко. Но пък можеше да й съсипем бъдещето, като я накараме да се тревожи не само за изпитите, но и за нас. Да не споменаваме, че с Робърт никога не сме обсъждали факта, че в брака ни нещо може да не е наред. Той просто направи каквото направи и аз научих за това. Няма нищо конкретно, което бихме могли да й кажем. И най-важното е, че няма правилен начин да кажеш на дете, че неговите — уж щастливи — родители се разделят. Когато се стигне до това, можем само да се опитаме да се справим по най-добрия възможен начин.

— Добре ли си, мамо? — пита ме сега, докато чакаме основното ястие. — Изглеждаш някъде много далеч.

— Просто си мислех за онзи път, когато ходихме в Девън — отвръщам — и ти се сприятели с онази статуя на херувимче в градината на хотела. Не искаше да се отделиш от нея.

— Бях на три!

Робърт се смее.

— Каза ни, че се наричала Тинки.

— Това е първият ми спомен — казва Джорджия. — Тази ваканция.

— Ами когато ходихме в Шотландия? — намесва се Робърт и ние се оставяме на морето от колективни спомени за нейното детство. Каквото и да се случва между нас, нищо не може да промени тях.

— Искаш ли да гледаме сериала тази седмица? — пита Робърт, щом Джордж и Елайза тръгват с таксито към вечерята й за рождения ден, издокарани за клубната нощ, която ще последва. Искам да кажа, че самообладанието му е направо завидно. Все още е достатъчно нарцисист, че идеята му за забавление да е вечер, в която да се гледа (и да гледа любовницата си, да не забравяме) по телевизора.

— Разбира се — отвръщам, отстъпчива съпруга както винаги. Освен това ще ми е интересно да видя химията между него и Саманта, като се има предвид, че героите им ще започнат връзка. (Спомням си със срам, че идеята за тази сюжетна линия дойде, защото с Джош — или май бях само аз? — си мислехме, че Саския с ужас би се гледала като възрастна жена, изместена от по-млад и по-бляскав модел. Питам се дали Джош е пуснал в ход сюжетната линия, в която героинята на Саския се натиска на по-млад мъж, само за да бъде отблъсната, преди да стопира всичко. Не се гордея със себе си, просто казвам.)

Настаняваме се в двата края на дивана, когато започва познатата музика. Пасторални сцени на възвишения и лъкатушни селски улички. Фермерът Джайлс и кравите му, госпожа Джайлс разхожда колито им из полето, Харгрейвс стои гордо пред малкия си антикварен магазин, Мелъди язди кон. Мисълта, че някой плаща много пари, за да създаде тази купчина глупости, е изумителна и депресираща. Героите на Саманта и Джес още не са достатъчно значителни, за да се появят в началните надписи, но новите сюжетни линии може би скоро ще ги катапултират към върха.

— Саския е наистина великолепна — казвам, когато тя се появява. Ще ми се да кажа нещо хубаво за нея. За да й се реванширам. А той никога не би ми повярвал, ако похваля играта й.

Той сумти.

— Не е за вярване, че Харгрейвс ще й изневери, камо ли с Мерилин.

— Казах ти — отвръща той, натискайки паузата, защото не иска да пропусне и секунда. — Опитах се да разубедя Джош, но не иска и да чуе.

Както винаги задрямвам, докато сюжетът за седмицата се разгръща (нещо за липсващ трактор, който бил забелязан на местен търг сред неща, продавани от Джес), но успявам да видя първата сцена с намек за онова, което предстои между Харгрейвс и Мерилин. Опитвам се да реша дали истинското й привличане към него се предава и от екрана, и всъщност тя успява да флиртува доста убедително.

— Доста е добра, нали? — казва Робърт и аз не мога да се насиля да отговоря.