Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (16)

16.

Мълча стъписана, с отворена уста. Да не би да съм я разбрала погрешно?

— Саманта?

Саския кима.

— Ами… Знам от известно време.

Мисля си как ме разпитваше за отношенията ми с Робърт. Дали просто се е опитвала да разбере дали знам? Да прецени някак дали да ми каже, или не?

— Но как разбра?

Тя гледа навсякъде другаде, но не и към мен.

— Ами веднъж ги заварих.

Буквално се чувам как ахвам.

— Влязох в гримьорната й да поискам нещо назаем, не помня какво. Ключалката й е счупена, затова е винаги отключено — още от онзи актьор, който играеше Райън, помниш ли го? Както и да е, той я ползваше, веднъж се заключи и не искаше да излезе. Наложи се да разбият вратата. Нещо откачи.

Чакам, чакам да се върне на въпроса. Сигурно усеща нетърпението ми, защото спира да говори за Райън.

— Както и да е, те бяха на дивана. Трябва да са били още в началото според мен, защото поемаха такъв риск. Предполагам, че повечето хора биха почукали, но на мен дори не ми хрумна.

— Те наистина ли…

— Ами почти. Е, аз излязох веднага и не ме видяха. Но няколко седмици по-късно той стана много дразнещ на един купон — нали се сещаш колко надут е понякога? И аз му казах, че съм ги видяла, просто за да пукна балона му. Той отначало отрече, но беше ударил няколко питиета и накрая си призна, че е истина. Мисля, че веднага съжали, защото ме молеше да не казвам на никого. И, разбира се, аз не казах. Но после с теб се сприятелихме…

— Значи си знаела, когато се запознахме?

Тя кима.

— Знаех. Съжалявам. Исках да ти кажа — по време на първия ми брак ми изневериха и знам колко е ужасно да разбереш, че си бил напълно заблуден, но не мислех, че ми влиза в работата. Освен това бях обещала на Робърт. Но после ти започна да ми разказваш колко добре вървели нещата и как той се бил променил, и мен започна да ме гризе. Защото това продължава.

Това обаче не обясняваше съобщението на телефона му. Опитах се да си спомня какво точно гласеше то.

И сякаш прочела мислите ми, Саския каза:

— Дори веднъж го покрих. Когато ти се обади. Помниш ли? Той беше оставил телефона си в зелената стая и когато видях името ти на екрана, отговорих, защото се изплаших някой друг да не ти каже, че ще иде да го потърси в гримьорната му. Знаех, че са заедно там.

И тогава ми осени. Господи! Бяхме на косъм снощи! НА КОСЪМ! Надявам се, че Пола се е хванала!!! Не ми беше приятно, че се налага да я лъжа така! Обичам те. ХХХ

Възможно е. Това „Обичам те“ идваше малко в повече, но Саския е от хората, които бълват подобни нежни думи на сервитьорки, които познава от пет секунди. Те не означават нищо за нея.

Не разбирам обаче защо Робърт ще споделя с нея. Той винаги ми казва, че не се разбират. До такава степен, че си помислих, че просто блъфира.

— Защо ще ти казва? Не разбирам.

Тя свива рамене.

— Мисля си — и прости ми за прямотата, — мисля си, че искаше да се похвали, че е привлекателен за жена като нея. Нали си виждала Саманта — по-млада е. Красива. Мисля, че искаше да се изфука. Той наистина беше доста пиян.

— Мамка му — казвам и Саския, решила, че съм разстроена от новината за изневярата на съпруга ми, слага ръка върху моята.

— Ти не заслужаваш това.

Не мога да й призная, че всъщност съм разстроена, защото едва не целунах съпруга й.

Нейният съпруг, който дори не би помислил да ме целуне, ако не го бях убедила, че съпругата му има връзка.

Не мога да я погледна. Измислям някакво извинение, че трябва да се прибера. Налага се да обмисля положението.

— Само за едно те моля — казва ми тя, когато се сбогуваме. — Да не разбере, че го знаеш от мен. Може да превърне живота ми на работа в ад.

— Разбира се, че няма — казвам. — Не смятам да връхлетя у дома и да го обвиня. Не и преди да измисля някакво достоверно обяснение как съм разбрала. Никога не бих те издала.

— Много съжалявам, Пола — казва тя за стотен път. — Много се измъчих, докато се чудех дали постъпвам правилно.

— Правилно постъпи. Не се тревожи. Много по-добре е да знам.

Тя ме прегръща и аз отвръщам на прегръдката, като се чувствам най-долният човек на света.

 

 

На връщане към дома обмислям наученото. Нима съм била така убедена за Робърт и Саския, че съм изопачила доказателството, за да пасне на обвинителната ми теза? Опитвам се да погледна рационално на нещата.

 

 

— Ако тя не се е опитвала да разбере как върви бракът ни, защо ще се среща с мен в самото начало и ще продължава да го прави?

Може би искрено ме е харесала? Може би й е трудно да си намира приятели, защото е популярна, и просто се е възползвала от възможността?

— Ако не са имали връзка, защо Робърт ще отговаря на съобщението й, като й казва да не си пишат повече?

Защото се е страхувал, че тя може да каже нещо за Саманта и аз ще го видя? Защото се е страхувал, че може случайно да го издаде? Защото не може да я понася и това е бил лесен начин да я разкара?

— Ако не са се срещали, защо излизаха по едно и също време? Защо бяха в лошо настроение по едно и също време?

Съвпадение. Само за това се сещам. Съвпадение и фактът, че бях толкова решена да видя знаците. Вероятно човек е способен да види всичко във всички, стига то да подкрепя теорията му.

 

 

Всъщност не разполагам с нищо конкретно. Нищо, което да я уличи. Нищо, което да оправдае това, че отидох при съпруга й и заявих, че тя му изневерява. Нищо, което да оправдае това, че го накарах да си помисли, че с брака им е свършено.

И, разбира се, сега е съвсем очевидно, че в живота на Робърт има повече от една жена, чието име започва със „С“.

По дяволите! Докато стигам до дома вече съм убедена, че съм най-отвратителният човек на всички времена. Когато виждам Робърт, едва не започвам да му се извинявам, че изобщо съм се усъмнила в него, докато не си спомням, че той си е все така виновен. Дължа извинение само на Саския.

На Саския и Джош.

Дори не ми се мисли все още какво ще кажа на Джош. Той ще ме намрази, и с право. Не само, че посях огромно семе на съмнението в брака му, но и го окуражих да прави неща, които могат да застрашат кариерата му. Мисля си колко забавен ми се струваше нашият заговор за надебеляването на Саския, и ми призлява. Явно някаква карма ме връхлита и се превръщам в отвратителна кучка, нещо, което винаги съм ненавиждала. Но колкото и ужасна да е тази мисъл, трябва да се изправя пред това възможно най-скоро.

Робърт намила за работата си, но аз почти не го слушам. Питам се дали е твърде късно героинята на Саския внезапно да зачене. Напълняването може да се обясни с бременността. Ще й слагат все по-големи подплънки на роклите, за да може тя самата да изгуби килограмите, които я правят толкова нещастна. Мога да го предложа на Джош, щом някак приеме онова, което имам да му казвам. Ако изобщо го приеме.

Нещо в думите на Робърт ме сепва и връща в реалността.

— Казвам, че получихме следващите сценарии. И сега са измислили Харгрейвс да има връзка с Мерилин! Не, не казвам, че е невероятно, но той винаги е бил предан на Мелъди. Сякаш вече изобщо не го познават.

О, по дяволите, бях забравила за това. Нашият план, с който възнамерявахме да изхвърлим Саския от сериала. И за секунда не ми хрумва, че Робърт наистина е разстроен заради тази сюжетна линия. Предполагам, че е щастлив като на Коледа.

— Тя не е ли на… двайсет и две? — не мога да се въздържа. Макар че съм потънала в кашата, която сътворих, не мога да му позволя да му се размине.

— Моля?

— Как й беше името? Актрисата, която играе Мерилин. Не е ли много млада?

— Саманта? Ами някъде там, не знам. Защо?

— Защото каза, че не било невероятно. Тя и Харгрейвс. На мен ми се струва доста невероятно. Все пак той не е някакъв голям богаташ или нещо такова. На четирийсет и нещо с, а тя е на двайсет и две…

— Той е на четирийсет и една — прекъсва ме Робърт и за първи път този следобед ме напушва смях.

— Както и да е. Твърде стар е за нея. Не е много вероятно.

— Не е чак толкова невероятно. Сума ти млади жени намират по-възрастните мъже за привлекателни. Просто Харгрейвс не би го направил.

— Повярвай ми — невероятно е. Той ще изглежда като дърт перверзник.

— Е, много ме успокои, благодаря.

— Просто се съгласявам с теб. Идеята е ужасна. Ако възрастните дами не те намразят, задето ставаш мошеник, със сигурност ще те намразят, защото тичаш след момиче, което може да ти бъде дъщеря.

— Той, не аз.

— Разбира се, за него говоря. Но всички знаем, че те не го виждат така.

— За бога, Пола. И без това ми е достатъчно гадно. Не ми помагаш.

Макар наистина да се тревожи как ще реагират зрителите на тази сюжетна линия, все пак е горд. Светът ще види, че Робърт Уестмор, или Харгрейвс, все още е достатъчно привлекателен, че една красива млада жена да го сметне за неустоим. И за жалост това изглежда се случва и в истинския живот. Макар да съм сигурна, че фактът, че това е първият ангажимент на Саманта, а Робърт е вече добре познато лице от няколко години, доста с помогнал. Той с голяма риба в едно средно по размери, банално езеро и предполагам, че това й се е сторило привлекателно.

— Защо не говориш с Джош, ако наистина се тревожиш? — казвам аз, но знам какъв ще е отговорът.

Робърт пуфти.

— Какъв смисъл има?

Свивам рамене.

— Поне ще знаеш, че си опитал.

 

 

По-късно вечерта се опитвам да взема решение за Джош и търся Саманта в Гугъл. Знам, че трябва да постъпя като зрял човек и да му кажа цялата истина възможно най-скоро. Не спирам да мисля как стоят със Саския у дома и тя не разбира на какво се дължи промяната в отношението му към нея. Защо техният щастлив, почти съвършен брак като че ли внезапно е тръгнал на зле. Успявам да се убедя, че тона не е нещо, което мога да направя по телефона, и му изпращам съобщение с молба да се видим спешно. Получавам отговор след няколко минути:

Разбира се. Кога? ХХХ

Опитвам се да не мисля какво си мисли той, че искам. Втори опит. Че съм променила мнението си и съм готова да се хвърля презглава във връзка с него и да зарежа високоморалните съображения?

Разбираме се да се видим утре. Налага се да настоявам. Той твърди, че е много зает (в което не се съмнявам и за секунда) и аз предлагам да се видим, където каже (е, не в студиото, разбира се) и когато каже (съжалявам, Майра). Получавам няколко изразяващи притеснения съобщения — „Всичко наред ли е?“ и тем подобни. Опитвам се да го уверя, че е наред, без да казвам нищо конкретно. Защото определено нищо не е наред.

За да се поразсея, решавам да изляза да потичам. Истинско тичане, а не тичане, дегизирано като търчане след автобус. Когато заявявам намеренията си на Робърт, облечена в новия си, оформящ фигурата и отвеждащ потта спортен екип, забелязвам как ме оглежда от глава до пети. Забравила съм, че не ме е виждал така. Чакам някое саркастично: „Какво? Ти?“

— Да не си отслабнала още? — пита той без капка сарказъм.

Няма смисъл да отричам.

— Мисля, че да. Опитвам се.

— Определено си отслабнала. Да не тренираш?

Незнайно защо, се смущавам да го призная.

— Нещо такова.

— Стига бе! Какво? Тичаш ли?

— Предимно ходене. Тежести. Записах се в един фитнес…

— Ха! И как така?

Усещам, че се изчервявам.

— Ами просто реших да вляза във форма.

Той веднага скача.

— Идвам с теб. Не съм тичал от векове.

Знам, че е хубаво, че иска да правим нещо заедно. Нали казват, че двойка, която работи заедно, остава заедно, което определено не е моята цел, но искам той да го иска, ако добре ме разбирате — само че в момента това е последното, което ми трябва. Нужно ми е малко пространство, за да си прочистя мислите. Трябва ми време да реша как ще обясня всичко на Джош.

— Аз всъщност не тичам. По-скоро ходя и после подтичвам мъничко. Ти ще се изнервиш.

— Винаги мога да те изпреваря и да те чакам тук. Ще се преоблека.

Няма как да откажа. Решавам да се възползвам някак от ситуацията, за да укрепя връзката. Фактът, че Робърт не ми изневерява с онази, която си мислех, не променя нищо. Все още трябва да се опитам да го убедя, че всъщност обича мен. И това е прогрес, без съмнение. Огромен прогрес.

— Добре. Но не ми се ядосвай, ако съм бавна.

За първи път от незапомнени времена започвам да тичам, когато излизаме от къщата, и не спирам чак докато се връщаме. Отчасти защото искам да се приключва с това, но най-вече защото ми е приятно. Тялото ми се чувства силно. Невъзможно е да таиш отрицателни мисли, когато вършиш нещо физическо. Въпреки че Робърт пухти до мен, пак успявам да забравя за всичко и просто да се концентрирам върху тичането.

След малко забелязвам, че Робърт изостава. Забавям ход, за да ме настигне.

— Какво си направила с жена ми? — пита той и спира да си поеме дъх.

Смея се, въпреки всичко.

— Хайде. Не спирай.

 

 

Сега съм свежа след душа и седя в спалнята с лаптопа си. Еуфорията след физическото натоварване отмина и отново се приземих с гръм и трясък в реалността.

„Саманта Смит“ води до много резултати, но аз отварям направо „Уикипедия“. Информацията е малко, тя отскоро е под светлината на прожекторите. Оказва се, че Саманта е на цели двайсет и три и е родена в Кент. Не се споменава за нищо друго значително, нито в настоящето, нито в миналото. „Фермерът Джайлс“ е първият й професионален ангажимент.

Гледам няколко снимки, колкото да убия времето. Една от тях е от миналата година. Робърт и Саманта един до друг. Тя млада, свежа и нетърпелива, новото секси момиче. Той изглежда като добрия й чичо, напълно в тон с образа. Невъзможно е да си ги представиш заедно, и в сериала, и в живота. От другата страна на Саманта стои Саския, облечена с един от типичните за Мелъди костюми за езда. Пробожда ме така силно чувство на вина, че ми секва дъхът. Затварям лаптопа. Трябва да намеря начин да оправя тази каша.