Дейвид Ууд
Шибалба (9)

8.

Когато Боунс и Мадок обездвижиха четиримата нападатели със свински опашки и залепиха устите им с широко тиксо, Миранда и Ейнджъл се погрижиха за Чарлз Бел. На дясното му слепоочие имаше разкъсване, вероятно от силен удар с ръкохватката, който мъжът с големия револвер му беше нанесъл. Ударът го беше повалил в безсъзнание, но те го събудиха лесно и той не показа някой от тревожните симптоми, които щяха означават сътресение на мозъка. Раната беше плитка, но от нея течеше кръв. За щастие Ейнджъл разбираше едно друго от лекуване на рани. Тя почисти разкъсването с минерална вода и постави лепенки за безшевно затваряне тип „пеперуда“ от аптечката, която бяха донесли.

Миранда огледа редицата пленници и посочи един от тях:

— Това е мъжът, който побягна, когато вие дойдохте. — Неговите приятели са се озовали ужасно бързо тук — отбеляза Мадок. Макар да бяха само на шестнайсет километра от крайбрежния курортен град Тулум, карстовият кладенец се намираше в отдалечен край на археологическия резерват. И беше достъпен само по примитивни черни пътища и три километра и половина път пеша през пресечена местност.

— Какво ще ги правим? — попита Миранда.

Боунс изгледа единия от тях, който преди това беше държал Ейнджъл за конската опашка и вероятно беше техният водач. След това кимна към карстовата дупка.

— Защо просто не ги изчезнем?

Мадок знаеше, че приятелят му не предлага наистина да извършат хладнокръвно четири убийства, но техните пленници не го знаеха. Местният бандит пребледня и извика нещо зад широката лепенка, която запушваше устата му.

— Добра идея — включи се в играта Мадок, — но не преди да разберем какво търсят тук и за кого работят.

— Какво ви кара да мислите, че работят за някого? — възрази Миранда. — Може би са просто обикновени banditos.

— Banditos — повтори Боунс думата на испански, наслаждавайки се на нейното звучене. Той се наведе и дръпна тиксото от устата на мъжа, от която се изля поток испански ругатни.

Боунс стрелна с поглед Ейнджъл.

— Май си го ударил твърде силно, защото е забравил да habla Ingles^[1].

Той притисна лепенката на място, извади водолазния нож и приближи острието до изскочилите му от ужас очи.

— Е, бандите, хайде да опитаме отново. Ще сваля лепенката, а ти ще ми кажеш какво правите тук и за кого работите. Comprende^[2]?

В първия момент мъжът го изгледа заплашително, но накрая кимна в съгласие.

Боунс отново дръпна тиксото от устата му, предизвиквайки друга ругатня, но след това мъжът заговори на английски:

— Тя го каза — кимна той към Миранда. — Ние сме просто бандити. Видяхме ги да се гмуркат за ценности в сеноте. Съкровищата са наши, а не на някакви грингос.

— Как ни открихте тук? — попита Миранда.

Мадок я изгледа предупредително, надявайки се, че тя ще разбере посланието. Остави Боунс да се оправя с него.

— Двама гринговци се навират в гората? Не беше трудно да ви намерим.

Докато мъжът говореше, Боунс продължаваше да държи ножа в полезрението му и с палец опитваше острието. В този момент го свали и вдигна револвера, който мъжът беше изпуснал.

— Хубаво оръжие — отбеляза той.

Не бъркаше, защото беше „Смит & Уесън“, модел 686 с рамка Л, калибър .357 Магнум. Тежък револвер, обаче в големите ръце на Боунс не изглеждаше твърде заплашителен.

— Мисля да го задържа продължи той. — Нямаш нищо против, нали?

Мъжът не отговори.

— Обаче не мога да разбера как боклук като теб, бандит, е успял да се сдобие с подобно оръжие. Това ме кара да мисля, че си нещо повече от прост… — той направи гримаса — бандит. Затова хайде да опитаме отново. За кого работите?

Мъжът издаде брадичката си напред и сви устни в знак, че няма да говори.

Боунс го гледа в продължение на няколко секунди, после плъзна поглед по останалите мъже.

— Добре, не ми се искаше да го правя, но ти, изглежда, няма да ми оставиш друг избор. Мадок, ще ми трябва литър машинно масло и четири пръчки, дълги около петнайсетина сантиметра. Нали разбираш, два пъти дължината на твоя…

— Да, разбрах — побърза Мадок да го прекъсне. Той стана и се запъти към мястото, където бяха оставили екипировката си, като се преструваше, че търси поисканите неща.

— Какво ще правите? — попита Миранда, разигравайки невинно любопитство. Тя знаеше много добре какво ще прави Боунс и въобще не изглеждаше ужасена.

На Мадок му стана неприятно от това. Спомни си как безстрашно и резултатно бе повалила един от нападателите и реши, че Миранда Бел е нещо повече от онова, което човек може да види на пръв поглед.

— Това е номер, който научих по време на военната си служба — отговори Боунс с радостно очакване. — Гарантирано ще накара всеки да проговори. Разбира се, ако преди това не умре. Доста е гадно. Машинното масло е основната съставка. Иначе не можеш да вкараш пръчката.

— Къде?

Преди Боунс да успее да отговори, друг от пленниците се загърчи и закрещя в широката лепенка, която запушваше устата му.

— Мадок, задръж — подвикна Боунс. — Чакай да видим какво има да казва този шегаджия.

Той залепи отново устата на мъжагата с револвера, а после дръпна тиксото от устата на другия.

— Добре, амиго. Говори!

— Наеха ни да ги проследим — кимна онзи към Бел и дъщеря му. Английският му беше развален, но разбираем. Дадоха ни пари и оръжия и казаха да ги проследим. Десет хиляди песос, ако вземем онова, което намерят.

— Кой ви нае? Картелът?

Мъжът поклати глава.

— Не. Двама мъже. Не съм ги виждал преди. Богати типове. Опитаха се да го скрият, но видях модните им прически и женските им нокти.

— Мексиканци? Грингос?

— Не звучаха като грингос, но… — Мъжът сви рамене. — Казаха само възрастния мъж и момичето. Не знаехме, че си имат компания.

— Да. Обичаме да прецакваме добрите планове на разни боклуци и долни типове. В случай че не знаете, вие, момчета, сте от последните.

Мадок приклекна до Боунс.

— Хайде, трябва да научим повече от това. Как са ви намерили тези типове?

Мъжът поклати безпомощно глава.

— Кълна се, не знам.

— Идват ли подкрепления? Имате ли приятели, които ви чакат в гората?

Мъжът поклати глава.

Боунс погледна към Миранда.

— Какво мислиш? Казва ли истината?

Миранда започна да обмисля въпроса с изиграна сериозност.

— Не знам. Изглежда има само един начин да разберем. С пръчка и машинно масло.

— Моля — изпъшка пленникът. На очите му се появиха сълзи и във въздуха се понесе миризмата на прясна урина.

Боунс го накара да млъкне с парчето лепенка и се изправи в целия си ръст.

— Това е всичко, което знае. Типичен мошеник. Никаква сила. Предлагам да ги съблечем голи и да ги набием на колове. Това е стар индиански номер.

— Не мисля, че трябва да стигаме толкова далеч — възрази Мадок, който вече не беше напълно сигурен, че неговият приятел се шегува. — Взехме им оръжието, телефоните и ключовете. Ще им трябва време, за да се освободят, и няма да могат да ни последват, нито да се обадят за помощ. Повече ме притесняват типовете, които са ги наели.

— Ей, чакайте — извика Ейнджъл. После забърза и спря пред мъжа, който по-рано я беше държал под прицел със своя револвер. Няколко секунди го оглежда с хладен поглед и след това с бързината и яростта на гърмяща змия го изрита в главата. Тя се килна назад и тялото му се отпусна, защото изгуби съзнание. Тогава Ейнджъл се обърна към Мадок.

— Съжалявам, но трябваше да се освободя от това.

Мадок й се усмихна, след това се обърна към Бел.

— Очевидно някой ви преследва. Някакви идеи кой може да е?

Бел поклати глава, но очите му се стрелкаха неспокойно насам-натам.

— Никой не знаеше, че ще дойдем тук.

Мадок се убеди, че Бел знае повече, отколкото признава, но реши да не го притиска.

— Имам идея как можем да разберем, но първо трябва да научим какво е толкова важно в този диск. — Той погледна към Боунс. — Като стана дума за него, къде е?

Миранда отговори с готовност:

— Трябваше да го срежа.

— Добре си направила — вметна Боунс. — Момичето има бърза мисъл.

Мадок познаваше добре стария си приятел, така че различи похвалата и я прие безусловно. Както обикновено, Боунс правеше онова, което беше негово натрапчиво поведение: да търси романтична връзка с красивата жена, която току-що е срещнал. В определен момент дори ще успее да се убеди, че това е истинската любов и жената е онази, която е чакал. Беше обичайната схема, с тази разлика, че според усещането на Мадок Миранда ще се окаже имунизирана срещу чара на Боунс. А това щеше да подлуди едрия чероки.

— Добре — каза той. — Първо, ще извадим този диск. Второ, ще разберем защо е толкова важен. Може би тогава ще научим защо някой смята, че си заслужава да убива заради него.