Джо Хил
Пожарникаря (77)

11

Четири дни след като скри телефона на място, на което нямаше да я изкушава. Майкъл Линдквист беше на пост в лазарета. Той дойде да я види веднага щом застъпи на смяна.

— Госпожо? — Момчето пъхна глава между завесите като Жабока Кърмит, който нервно разглежда вечерната аудитория. — Може ли да говоря с теб за нещо?

— Разбира се — отвърна тя. — Не е нужно да имаш запазен час. Всички форми на здравни осигуровки се приемат.

Младежът седна на нейното легло и Харпър дръпна светлозелената завеса между тях и Ник, за да говорят спокойно. Според нея щеше да я помоли да му направи профилактичен преглед.

Вместо това Майкъл извади някакъв лист от джоба си и й го подаде.

— Помислих си, че вероятно ще искаш да го прочетеш на усамотено място. Никога не знаеш кога ще се появи господин Патчет, за да се увери, че всички са добри момчета и момичета.

Харпър разгърна листа и започна да чете.

Скъпа госпожице Уилоус,

Случилото се с теб онази нощ в гората е изцяло по моя вина. Можех да ги спра по всяко време, но не го сторих. Не очаквам от теб да ми простиш, но се надявам един ден да си възвърна уважението ти или поне доверието ти. Бих ти се извинила лично, но напоследък гневя абсолютно всички и съм наказана в спалното помещение, затова се налага да се изразявам по този начин. Съжалявам, госпожице Уилоус. Не съм искала да бъдеш наранена. Не съм искала никой да бъде наранен. Такава съм глупачка.

Ако има нещо, което мога да направя, за да ти помогна, само кажи на Майк. Така ми се иска да мога да ти се реванширам. Ти заслужаваш абсолютно всичко. Също така: благодаря ти, че си влязла в ролята на майка на брат ми. Ти си по-добро семейство за него от мен самата. Моля те, кажи му, че си мисля за него и че ми липсва. Докато сме на темата, целуни дядо ми от мен.

Моля те моля те моля те внимавай!

Надявам се един ден пак твоя приятелка, Али

Майкъл стоеше със сплетени пръсти и стиснати между коленете ръце. Изглеждаше блед и не можеше да спре да поклаща единия си крак.

— Благодаря ти, че ми донесе това. Знам, че можеше да си навлечеш много неприятности с пренасянето на тайни съобщения.

Младежът сви рамене.

— Не беше кой знае какво.

— Но е. — Харпър се почувства прекрасно, почувства се свободна като десетгодишно момиче през първия ден на лятната ваканция. Вече беше простила всичко на Али. Такава си беше, прощаваше бързо и с лека ръка и не изпитваше повече лоши чувства. Отново погледна писмото и се намръщи. — Какво има предвид с това, че е наказана в спалното помещение?

Очите на Майкъл се ококориха комично от изненада. Той имаше най-откритото лице, което Харпър беше виждала.

— Не знаеш ли? Не. Разбира се, че няма как да знаеш. Почти не напускаш това място. Нощта, в която ограбихте линейката, Али отиде да види Пожарникаря и да му разкаже какво се случва. Тя е причината да изпрати Феникса, за да се увери, че всички ще се приберете живи и здрави. Оттогава Али живее в един скапан свят. Каръл я изгони от Бдителните и я накара да носи камък в устата си цели три дни. Според Каръл, Али е избрала страна срещу нея и така я кара да изглежда глупаво. Има право да излиза от спалното единствено за кухненските си задължения и за посещенията в параклиса. Вече не сияе, когато всички запеем! Просто стои с наведена глава и не поглежда никого.

— Това момиче спаси живота на Том Стори — сопна се Харпър. — Как е възможно Каръл да я накаже за това, че е спасила живота на Том?

— Хм — отвърна Майкъл.

— Какво?

— Историята, която се носи в лагера, е, че Али се е отказала от опитите си да спаси живота на Отец Стори и просто е стояла настрани и е плачела, когато Каръл е влязла и е призовала баща си обратно, като е изкрещяла името му. Повикала е Отец Стори от дълбините на Блясъка, където отиват всички, когато умрат.

— Али не е… не е била… глупости! Ти си бил там, не им ли каза… някой не обясни ли какво в действителност се е…

Главата на Майкъл като че ли потъна между раменете му, а лицето му придоби виновно изражение.

— Човек трябва да внимава какви истории разпространява в последно време. Каръл и Бен имат свои версии на случилото се. Няма място за други. Когато Али каза, че не е вярно и че тя го е направила, Бен отново й даде камък за неуважение на властите. Напоследък хората в лагера… е, може би си чула, че вече говорим само с един глас. — Главата му потъна още повече. Сведе поглед. — Ненавиждам всичко това, да знаеш. Всичко. Не само случващото се с Али, но и поведението на Каръл. Толкова е подозрителна, изнервена и готова да коли и беси. Назначила е патрули да обикалят около хижата й, защото си мисли, че една нощ е видяла движещи се сенки сред дърветата. Емили Уотърман излезе от столовата, смеейки се, и Каръл реши, че се смее на нея, затова й даде камък. Емили плака ли, плака. Тя е просто дете.

Майкъл сви единия си крак. Връзките на обувките му бяха развързани и се мятаха напред-назад под леглото. След малко попита:

— Може ли да ти кажа нещо лично, госпожо?

— Разбира се.

— Много хора не знаят, че веднъж се опитах да се самоубия. Веднага след като сестрите ми изгоряха. Криех се в онова, което остана от къщата ни — тя беше изгоряла наполовина. Родителите ми ги нямаше. Сестрите ми бяха… онези момичешки въглени в дневната. Просто исках всичко да изчезне. Не исках никога вече да помирисвам пушек. Не исках да съм сам. Имах малко скутерче „Хонда“, с което разнасях пици. Запалих го в гаража и зачаках изгорелите газове да ме убият. В началото ме заболя главата, след което повърнах. Накрая припаднах. Бях в безсъзнание около четиресет минути, преди на скутерчето да му свърши бензинът, и тогава се събудих. Не мисля, че гаражът беше изолиран. Няколко дни след това просто се скитах. Имах план да отида до океана и да отмия вонята от себе си.

Харпър си спомни своята разходка до океана онази сутрин, скоро след като пристигна в лагера. Запита се дали Майкъл не беше отишъл при водата поради същата причина като нея, в търсене на последното студено гмуркане в тихия мрак, където се криеха спокойствието и бягството от самотата.

— Тогава чух някакви момичета да пеят. Пееха много хубаво с ясни, приятни гласове. Аз… аз бях толкова зомбиран, че си помислих, че са сестрите ми, които ме призовават. Излязох от гората и се озовах в Монюмънт Парк. Видях, че това не са сестрите ми. Бяха Али, Каръл, Сара Стори, Пожарникаря и още няколко други. Пееха една много стара песен, онази, в която пичът казва, че не знае много за историята. Мисля, че беше Сам Кук? Всички пееха и сияеха, бяха някак си смирени. Погледнаха ме така, сякаш цял ден ме бяха чакали да се появя. Седнах, за да ги гледам и слушам, и по някое време Каръл се намести до мен с влажна кърпа и започна да чисти мръсотията от лицето ми. Тя каза: „О, я виж! Има момче тук отдолу!“. Аз се разплаках, а тя просто се разсмя и продължи: „И така можеш да почистиш мръсотията от себе си“. Ходех бос и тя се наведе и изчисти кръвта и боклуците от краката ми. Щях да умра, ако сторех нещо, което да я нарани. Смятах, че никой никога няма да ме обича, както майка ми и сестрите ми ме обичаха, и тогава дойдох тук.

Младежът млъкна за момент, като че ли му беше трудно да продължи, въздъхна и когато заговори отново, почти шепнеше:

— Онова, което Каръл каза, че ще ти отнеме бебето: не знам как може дори да си помисли нещо подобно. Не може така. А и начинът, по който се отнася с Али. Племенница й е, а като че ли постоянно има камък в устата, всеки ден, и никога не го изплюва, защото така ще признае поражението си. Али би предпочела да умре от глад преди това. Знаеш я каква е. И после… след параклиса, след като сме пели от дъното на душите си, се връщам на себе си и главата ми бучи като онзи път, в който се опитах да се самоубия в гаража. Понякога си мисля, че начинът, по който се отдаваме на Блясъка сега, също е един вид малко самоубийство. — Майки подсмръкна и Харпър осъзна, че е на ръба да се разплаче. — Положението беше по-добро. Нещата тук бяха по-добри. Както и да е. Али го казва в писмото. Не си сама. Имаш нас. Али и мен.

— Благодаря ти, Майкъл.

— Има ли нещо, което мога да направя за теб?

— Да. Има. Но ако смяташ, че е прекалено много, можеш да откажеш. Не си мисли, че трябва да вършиш нещо, което смяташ, че ще те изложи на риск.

— Охо — отвърна младежът. — Смятах, че ще искаш да ти внеса малко сметана за кафето. Предполагам, че мислиш на едро.

— Има ли начин да се измъкна от тук за час, за да се видя с Пожарникаря? И ако има, ще наглеждаш ли Отец Стори, докато ме няма?

Майкъл пребледня.

— Съжалявам. Не биваше да те моля.

— Не — отвърна младежът. Всичко е наред. Ще те покрия, ако господин Патчет се появи. Мога да дръпна завесата на леглото ти, да сложа няколко възглавници под завивката ти и да му кажа, че подремваш. Просто… ако ти помогна да се измъкнеш… ако те събера с Пожарникаря… обещаваш ли, че ще се върнеш? Няма да скочите в първата кола и да избягате тази вечер, нали?

От всички неща, които можеше да каже или да попита, Харпър не очакваше да е точно това.

— О, Майкъл, разбира се, че няма. Не бих изоставила Отец Стори в настоящото му състояние.

— Добре. Защото не можеш да напуснеш лагера. Младежът се изправи в леглото и я сграбчи за китката. — Не и без да вземеш Али и мен.