Джо Хил
Пожарникаря (57)

3

Харпър получи същото отношение — но доста по-грубо този път — на следващата вечер, на първото хранене.

В столовата вече се беше образувала опашка, когато се появи от мрака, снегът се топеше в косата й. Измина пътя от лазарета до тук на прибежки, през цялото време вятърът пищеше и я брулеше в гърба. Не си усещаше ушите и при първия полъх на кленов сироп и овесена каша осъзна, че е отчаяно гладна.

Половината лагер вече се беше разположил по местата и цялото помещение беше изпълнено от разговори и тракане на лъжици. Беше толкова шумно, че в началото Харпър не чу Гейл Нейбърс, не разбра, че някой й говори, докато Джилиън Нейбърс не я сръга в бедрата, за да й привлече вниманието.

Близначките Нейбърс бяха точно зад нея, стояха една до друга. Носеха еднакви червени пуловери, несполучлив моден опит, който ги караше да приличат на Нещо Едно и Нещо Две от книгата на Доктор Сюс.

— Али не е яла цял ден вчера — каза Гейл. Харпър беше сигурна, че е тя, заради заострената й брадичка.

Обърна гръб на сестрите.

— Щом не иска да яде, това си е нейно решение. Никой не я кара да гладува.

Една от близначките я дръпна за ръкава и Харпър трябваше да се обърне.

Джилиън изглеждаше доста по-враждебна от Гейл. Устните й представляваха тънка бяла линия. Наскоро не си беше бръснала главата и скалпът й беше посинял от наболата коса.

— Вярно ли е, че е необходим само половин час, за да изкупиш вината си? — попита Джилиън.

— Половин час и достойнството ми.

Сестрите не отговориха нищо. Харпър отново им обърна гръб. Опашката бавно се придвижваше напред.

— Ти си една надменна кучка — каза едната от тях.

Този път Харп не погледна назад.

— Знаеш ли, някои хора си мислят… — започна другата и беше накарана да замълчи от първата.

На Харпър не й пукаше какво си мислят някои хора и не удостои този коментар с отговор.

Не знаеше, че Али е на смяна в кухнята и сипваше овесена каша в купички, докато не стигна до плота. Момичето все още държеше камъка в устата си, личеше си по начина, по който бърчеше устни.

Али вдигна поглед и се загледа в Харпър с влажни, изпълнени с омраза очи. Бръкна под плота, намери една гладка, подобна на яйце бучка гранит, сложи я в една купичка и й я подаде.

Харпър остави подноса и си тръгна, сестрите Нейбърс пищяха от смях.