Джо Хил
Пожарникаря (39)

9

Насипът беше издигнат от грубо дялани гранитни блокове, които се издигаха от пясъка. Кануто издаде агонизиращ стон, когато стигна плиткото. Бен вече чакаше да издърпа лодката им до другите две.

Пожарникаря стисна рамото на Али и й посочи към шосето. Промърмори нещо в ухото й, момичето кимна и започна да се изкачва по пясъка, като се придържаше ниско към него.

— Къде отива тя, Джон? — попита Харпър шепнешком.

— Мъжете, които дойдохме да спасим, се намират от другата страна на шосето и единственият начин да стигнем до тях, без да ни видят, е това.

Пожарникаря посочи отново и този път Харп видя единия край на дренажна тръба, точно под шосето. При прилив тя щеше да е под водата, но сега беше почти суха. Али се наведе и започна да чисти мъртвите клони и ръждясалите кутийки от бира, които запушваха входа.

— Изпращаш шестнайсетгодишно момиче да говори с двама престъпници? — попита Патчет. — Какво ще се случи, когато единият от тях я хване за косата и я издърпа от тръбата?

— Тя няма коса, за която да я хванат, Бен, а и си знае работата. Това не е първият път, в който помага на някого да се измъкне от хралупата си — обясни Пожарникаря.

Пресегна се в кануто. Чу се метален звън. В ръката му се озова козият му крак.

— Имам ти доверие, Джон — каза Отец Стори. — Поне докато ми гарантираш, че Али ще е в безопасност.

— Не мога да ти гарантирам подобно нещо, дори да я оставим зад оградата заедно с Норма Хийлд, Том. Но не се страхувам от двамата мъже, които се крият от другата страна на шосето. Те искат да се измъкнат, а не да бъдат хванати.

Майкъл се намеси:

— Тази тръба ми изглежда доста малка. Сигурен ли си, че ще успеят да се напъхат в нея?

Али се бореше с една ръждясала пазарска количка, която частично блокираше входа.

— Сигурен съм, че няма да успеят — отвърна Пожарникаря. Единият е висок като Борис Карлоф^[1], а другият прилича на воден бивол. Ако се опитат да я последват по тръбата, ще се заклещят дори повече, отколкото са се заклещили в момента. Не, те ще трябва да минат по шосето, веднага след като е безопасно да го сторят, без да ги видят. Бен, Майкъл, Отче: просто бъдете готови да им помогнете. Не знам дали ще могат да ходят нормално.

— Какво имаш предвид с това, че ще трябва да минат по шосето? — попита Бен. — Кога ще е безопасно да минат?

Пожарникаря се изкачи по насипа, като използваше края на козия крак, за да си помага. Хвърли поглед назад и прошепна:

— Когато писъците започнат.

Стигна до върха на стената, постоя за момент на ръба на паркинга, а бронзовото сияние на огньовете танцуваше върху лицето му, след което подпря лоста на едното си рамо и се отдалечи, свиркайки си.

— Не ви ли кара да се чувствате като глупаци? — попита Бен, без да се обръща към никого. — Винаги ме кара да се чувствам глупав.

— Сега какво? — настоя Харпър.

— Предполагам, че ще се скатаваме — отвърна Патчет. — И ще чакаме да видим дали нещо ще се обърка.

Не беше минала и минута, откакто Пожарникаря се беше отдалечил — силното му, носещо се по въздуха свиркане тъкмо се беше изгубило — когато Али се дръпна назад от дренажната тръба със скимтящ вик на ужас, препъна се и седна във водата.

— Това беше бързо — каза Майкъл.