Джо Хил
Пожарникаря (30)

13

Наистина така стана. Името й се завърна при нея малко преди зори, върна се почти веднага, след като спря да се опитва да си го спомни. Подсъзнанието й го изплю без никакво предупреждение, по начина, по който понякога й осигуряваше отговора на някой въпрос в кръстословиците, който я затрудняваше.

Не се събуди, кашляйки отново дим. Нямаше повече горещи ужилвания, които да прогорят тениската й през нощта. При следващото събиране в параклиса Каръл седна на органа, за да изсвири „Дух в небето“, и хората запяха. Те ревяха и тропаха като герои от произведение на Мелвил, които, пияни от грог, плашеха чайките с граченето си. Харпър се присъедини към тях и също зарева, рева, докато гърлото й не се продра.

И те засияха, всички заедно, този път и тя. Очите й засветиха като лампи, кожата й зажужа от топлина и от удоволствие, мислите й изскочиха от главата й като птица, понасяща се по горещите летни течения, и за няколко седмици почти всичко беше добре.