Джо Хил
Пожарникаря (113)

12

Али спря камиона точно където черният път се включваше в Литъл Харбър Роуд.

— Сега накъде? — попита тя.

Харпър погледна през прозореца към ръждясалото синьо туловище на училищния автобус. Фаровете светеха. Кльощаво момиче на около петнайсет, с обръсната глава, беше отпуснато върху волана. Някой беше оставил мачете в задната част на черепа и.

Ник се пресегна, за да докосне брадичката на Харп и да обърне главата й към него. Стоеше в скута й. Миришеше на изгорена коса и приличаше на момче, което беше вадило с уста ябълки от червен плодов сок — лицето му беше толкова изцапано и лепкаво с кръв… но очите му я накараха да се разтревожи повече. Детето заговори с ръце.

— Ник казва, че знае място, на което да отидем — преведе Харпър и присви очи. Отвърна му с някои жестове. — Какво място?

— Довери ми се — настоя Ник с езика на глухонемите. — Безопасно е. Никой няма да ни намери. Там скрих всичко, което откраднах. — Посрещна погледа й с призрачна сериозност. — Аз съм крадецът.