Джо Хил
Пожарникаря (81)

2

Първата й мисъл беше: Не може да е толкова лесно.

Отгърна страницата, надяваше се на още, но това беше всичко. Нататък дневникът беше празен.

Заваля. Дъждът забарабани по ламаринения покрив със своето непрестанно тракане. Валя десет часа без прекъсване. Западаха и дървета. Харпър се събуди от едно, което се строполи наблизо, то изтрещя и разтърси земята. Вятърът не се отказваше от опитите си да събори лазарета, следваха удар след удар. Сякаш беше настъпил краят на света навън. Само дето вече всеки ден беше като края на света, независимо дали валеше, или печеше слънце.

Харпър не беше вярвала, че ще намери нещо ново в дневника, което да научи, камо ли да я шокира. Марта Куин беше истинска. Островът беше реален.

Ник я наблюдаваше внимателно: не беше изненадан. Отдавна се беше отказала да крие дневника от него. Така или иначе, беше невъзможно да пазиш тайни в подобно малко помещение. Срещна напрегнатия му, непоколебим и любопитен поглед. Момчето не я попита дали беше прочела нещо важно. То знаеше.

Тази вечер на пост в чакалнята беше хлапе, на име Чък Каргил. Преди два часа беше влязъл при нея и я завари със свален пуловер да натрива лосион върху розовия си внушителен корем. Носеше сутиен, но Каргил така се паникьоса, като я видя разсъблечена, че изтърва таблата със закуската и, сякаш изведнъж беше станала много гореща за носене. Дръпна се инстинктивно.

Също така си помисли, че ако иска да вземе телефона от тавана, вероятно Чъки няма да нахълта, докато го използва. Нито пък някой друг. Дори Бен Патчет нямаше да дойде да прави изненадващи проверки в нощ като тази.

Харпър взе стола и се качи неуверено на него. Бръкна в тавана, намери мобилния телефон и слезе. Ник се опули насреща й — срещу него — с широко ококорени, изумени, изненадани очи. Тя му кимна с глава: Ела тук.

Отдалечиха се в края на отделението, за да се намират възможно най-далеч от завесата. Двамата седнаха на ръба на леглото на Отец Стори с гърбове към чакалнята. Ако Каргил внезапно влезеше, телефонът щеше да бъде скрит между телата им, а Харпър щеше да има достатъчно време да го изключи и да го пъхне под матрака.

Натисна бутона за включване. Екранът посивя, след което почерня в обсидианов оттенък. Батерията беше на 9 процента.

Стартира браузъра и набра мартакуинвмейн.