Джо Хил
Пожарникаря (74)

8

Харпър изтегли черния конец през бузата на Бен. Мъжът затвори очи и сбърчи лице от болка. Тя дръпна рязко нишката, за да го накара да погледне към нея.

— Чу ли я? — попита го шепнешком. Сърцето й все още препускаше в гърдите. — Бен. Чу ли тази лудост, която изрече?

Патчет стоеше на леглото й. Намираха се в отделението, далеч от останалите, никой не можеше да ги чуе, освен Отец Стори и Ник, но те и двамата не слушаха.

Армии от висулки се топяха на млечното сияние на слънцето през прозорците. Бен си пое дъх.

— Сестра? Би ли била така добра да оставиш лицето върху черепа ми? Свикнал съм с него.

Харпър изсъска:

— Не мога да обещая на никого, че ще опазя Отец Стори жив. Не мога да обещая, че ще го спася. Искам да знам какво смяташ да правиш, ако умре. Ти ли ще си този, който ще изтръгне бебето от ръцете ми?

— Не! Не. Няма да ти отнема детето, Харпър — отвърна шепнешком Бен. — Но съм сигурен, че доста от другите ще го сторят, ако Каръл им каже, че трябва да се направи. Джейми Клоуз. Норма Хийлд.

— И ти просто ще стоиш и ще ги оставиш да го направят?

Една сянка се раздвижи между отделението и чакалнята. Каръл? Али?

Бен си пое дълбоко въздух и когато заговори отново, гласът му беше толкова силен, че можеха да го чуят в другото помещение и вероятно чак до столовата.

— Почти всеки в този лагер е бил отнет от някого. Бебето ти ще се чувства намясто тук. Няма да ми е приятно да го видя да се случва, но трябваше да свикна с доста неща, които не харесвам. Убеден съм, че мога да се справя с още едно. Не желая да се договарям скришом с теб или да бъда част от тайна кампания срещу Майка Каръл. Хората, които шепнат, не са в хармония с останалите в лагера, а единственият начин да оцелеем, е да говорим с един…

— О, я се разкарай — прекъсна го Харпър и го бодна по лицето с иглата, за да му направи шев, от който нямаше нужда.