Джо Хил
Пожарникаря (73)

7

По-късно Ник обясни всичко на Харпър, като използва комбинация от езика на глухонемите и бележки. Той бил там по време на случилото се и държал ръката на Отец Стори, когато старият човек спрял да диша.

Ник изпаднал в нервна криза, когато тя тръгнала с Бен да ограбват линейка. Някак си разбрал какво ще се случи и бил сигурен, че някой ще умре. Майкъл Линдквист се опитал да го успокои. Хапнали боб, пили чай и поиграли на „Бойни кораби“. Втория път, в който Ник се прозял, Майкъл му казал, че е време за лягане, и макар Ник да казал, че не е изморен, заспал в леглото до това на дядо му за по-малко от пет минути.

Сънувал как някаква светлина пада в мрака, факла, изсипана от среднощно синьото небе. Тя паднала зад някакви хълмове и последвала червена експлозия. Светът започнал да се тресе и да трещи, сякаш някакво скрито скеле под зелената трева се разпадало. Ник се стреснал и се събудил, но тракането продължило.

Тогава видял как главата на Отец Стори се мята от страна на страна, а от ъгълчетата на устата му излизала пяна. Цялото му легло се тресяло и клатело. Ник побягнал към чакалнята, където Майкъл бил на смяна и разглеждал списанието си „Горският Рик“, което било по-старо и от самия Ник. Детето дръпнало Майки от дивана и го завело в отделението при леглото на Отец Стори. Младежът замръзнал на място, шокирал се.

Ник веднага прибягал до леглото и малката си раница, където се намирали дрехите, книгите и най-ценното му притежание в света през тази вечер — слайд свирката. Бутнал един прозорец и започнал да надува.

Не Пожарникаря се отзовал на повикването, а Али и половин дузина Бдителни. Докато отишли в отделението, Отец Стори бил застинал на място. Гърдите му престанали да водят тежката борба да се надигат и да спадат. Клепачите му придобили сива, грозна бледност. Ник държал студената му, мършава ръка, която приличала на пергамент върху кокал, а Майкъл плачел като малко, осиротяло дете.

Али минала като хала между двамата. Използвала пръста си, за да почисти пяната и повръщаното от устата на Отец Стори, поставила устни върху неговите и издишала в дробовете му. Събрала пръстите на ръцете си и започнала да натиска центъра на гърдите му. Али се научила на КПР^[1] преди две лета в Кемп Уиндъм, неин инструктор бил Джон Рукууд. В известен смисъл Пожарникаря все пак беше откликнал на свирката.

Али извършвала процедурата около пет минути, дълго, отчаяно, мълчаливо, безвременно време, натискала с ръце гърдите му и дишала в устата му пред все по-нарастващата аудитория. Но едва след като Каръл пристигнала — след като дръпнала завесата и изпищяла „Татко!“ Отец Стори се изкашлял, задавил се и с изморена въздишка започнал да диша сам.

Леля Каръл го извика обратно от мъртвите, написа Ник.

Сестра ти го е повикала, написа в отговор Харпър, но остана с неприятното усещане, че повечето хора ще смятат като детето и ще припишат на Каръл някакво чудо. В крайна сметка тя всеки ден отблъскваше смъртта, като ги караше да пеят. Различно ли беше това? За пореден път тя се беше изправила пред смъртта, въоръжена единствено с гласа си, и за пореден път обреченият беше спасен.

Харпър прекара един час до леглото на Отец Стори, махна системата, с която го хранеше през носа, и му пусна нова, смени му памперса и калъфката на възглавницата, която беше изцапана с неприятна на мирис смесица от повръщано и кръв. Пулсът му беше ясен, но непостоянен, забързваше и забавяше, след което отново забързваше. Лицето му беше сиво и бледо, а клепачите му бяха леко отворени и под тях се виждаше бялото на очите му.

Удар, помисли си Харпър. Получил беше удар. Независимо на какво се беше надявала или вярвала дотогава, сега осъзна, че вероятно добрият старец никога вече нямаше да отвори очи или да й се усмихне.

Извади пинцет, стерилен конец, игла, бинтове и йод и отиде да потърси Бен Патчет. Дотогава вече беше ранно утро, светлината беше водниста и слаба и по перфектен начин изобразяваше чувствата й в момента.

Намери Бен и Каръл в чакалнята. Мъжът беше седнал само на едната буза на задника си на ръба на масичката за кафе, гледаше да не допира другата. Методично вадеше най-големите парчета стъкла от лицето и ръката си и вече беше натрупал купчинка от тях: блестящи късчета и яркочервени кристалчета.

По-голямата част от хората си бяха отишли. Майкъл и Али бяха останали. Бяха седнали на дивана и се държаха за ръце. Майкъл беше спрял да плаче, но на бузите му бяха останали бели линии, които показваха откъде бяха минали сълзите му. Джейми се беше облегнала на вратата. Едната страна на лицето й беше подута и червена.

— Той умира — каза Каръл.

— Стабилен е. Получава течности. Мисля, че засега е добре. Изморена си, Каръл. Трябва да се прибираш у дома. Опитай се да си починеш. Баща ти има нужда да си силна.

— Да. Ще бъда. Имам намерение да сторя точно това. Да бъда силна. — Каръл изгледа Харпър с трескав, невъзмутим поглед. — Искам да ти споделя нещо. Ако баща ми беше умрял, някой в този лагер — може би няколко души даже — щяха да се зарадват. Който и да го е треснал в главата, сега се надява да умре. Искаш да лекуваш болести? Има хора на това място, които желаят смъртта на баща ми от дъното на душата си. Вероятно желаят и аз да умра. Не знам защо. Не мога да намеря никакъв смисъл. Просто искам всички да сме в безопасност… в безопасност и да се отнасяме добре един с друг. Но има хора, които желаят баща ми да го няма, които желаят мен да ме няма, които желаят да ни разкъсат и да ни настроят един срещу друг. Това е болест, сестра Уилоус, и нищо, което си взела със себе си от онази линейка, не може да я излекува. Не може да бъде излекувана. Може само да бъде изрязана.

Харпър сметна, че Каръл звучи преуморена и превъзбудена, и не й се стори необходимо да отговаря. Премести поглед върху Али. Искаше да й благодари, че беше спасила живота на Отец Стори, но когато отвори уста, си спомни как момичето просто беше стояло и наблюдавало как приятелките й ритаха сняг отгоре й и подстригаха косата й. Думите умряха, преди да стигнат до устните й.

Вместо това се обърна към Бен:

— Ела в отделението и си свали панталона. Искам да почистя раните ти.

Преди Патчет да успее да се изправи, Каръл заговори отново:

— Веднъж остави баща ми и едва не беше заловена. Остави го втори път и той почти не умря. Всъщност умря. Но беше призован обратно. Повече няма да го оставяш. Ще стоиш тук в лазарета, докато не се оправи.

— Каръл — отвърна Харпър, като даваше всичко от себе си да бъде мила, — не мога да ти обещая, че ще се възстанови. Не искам да те заблуждавам за шансовете му.

— Аз също не искам да те заблуждавам за твоите — отвърна жената. — Може би си мислиш, че като умре, ще се освободи място за теб и за Пожарникаря…

— Какво? — опули се насреща й Харп.

— … но когато времето на баща ми в този лагер приключи, твоето също приключва, сестра Уилоус. Ако той умре, ти приключваш тук. Искам да си наясно със залозите. Сама каза, че е време да бъда силна. Съгласна съм. Трябва да бъда достатъчно силна, за да държа хората изкъсо, и смятам точно това да направя.

Драконовата люспа започна да лази по гърдите на Харпър, да я боде болезнено и да се нагрява.

— Ще сторя всичко, на което съм способна — обеща тя, като се опитваше да говори с равен глас. — Обичам баща ти. Както и Джон. Той няма никакво желание да поема управлението или да ръководи шоуто. Нито пък аз! Каръл, искам безопасно място, на което да родя бебето си. Това е всичко. Не желая да подривам някого или нещо. Но трябва да разбереш — ако той умре — въпреки всичките ми усилия…

— Ако това се случи, заминаваш — отвърна Каръл. Изведнъж гласът й беше станал изключително спокоен. Стоеше по-изправена, позата й беше царска. — Затова вярвам, че няма да се случи.

Харпър дишаше бързо и на пресекулки. За втори път за една вечер се чувстваше хваната в капана на смъртоносен огън.

— Не мога да обещая, че ще успея да го поддържам жив, Каръл. Никой не може да обещае подобно нещо. Той беше сериозно ранен и възрастта му прави пълното възстановяване… малко вероятно. — Млъкна за момент, след което добави: — Не мислиш това, което говориш. Отпращането ми ще постави целия лагер в опасност. Какво ще стане, ако бъда заловена от хора като тези, които се опитаха да ни убият тази вечер? Ще ме принудят да им кажа всичко, което знам… така казва Бен.

— Не и ако бебето ти е тук при нас — отвърна Каръл. — Тогава ще си държиш устата затворена, независимо какво ти причиняват. Разбира се, няма да те отпратя, преди да си родила, независимо какво ще се случи с баща ми. И естествено, няма да наказвам новороденото, като го отпратя с теб. Не бива да се отнасяме така с децата. Не. Ако баща ми умре, ти си заминаваш, но бебето ще остане тук с нас, за да си подсигурим мълчанието ти. Самата аз ще се грижа за него.