Джо Хил
Пожарникаря (71)

5

В първия момент, в който я видя, светлината беше толкова ярка, че Харпър беше полузаслепена и не можеше да различи какво се беше спуснало над тях. Виждаше само огненочервен пламък, който се носеше между вана на WKLL и чалънджъра.

Онова се намираше на шест метра над пътя и продължаваше да се снижава, когато разтвори пламенни крила, за да разкрие огнена, чудовищна птица. Жегата нажежаваше въздуха наоколо — Харпър видя всичко това през сълзи. Обзе я изумление и страх. Хората, които бяха станали свидетели на облака във формата на гъба над Хирошима, сигурно бяха изпитвали същото. Това чудо беше седем метра от единия край на горящото си крило до другия. Разтвореният му клюн беше достатъчно голям да погълне дете. Пера от сини и зелени пламъци, дълги по един метър, се поклащаха от опашката му. Не издаваше никакъв звук, освен порива на вятъра, който напомняше на преминаващ през подземен тунел влак.

Времето като че ли започна да се движи със скоростта на охлюв. Птицата застана на по-малко от три метра и половина от улицата. Асфалтът под нея започна да пуши и да вони. Всеки прозорец наоколо отрази ярката светлина на Феникса.

Отново се раздвижи… както и Харпър.

Крилата му пореха въздуха и хвърляха топлина, сякаш някой беше забравил капака на печката отворен. Изпепеляваща химическа жега заля улицата и чалънджърът се разклати от вихрушката. Харпър пълзеше към шофьорската врата.

Фениксът се спусна към белия ван. Едното му крило докосна живия плет и един храст пламна, превърна се в стена от пламъци. Птицата нападна отворената странична врата на превозното средство. Харпър видя, че стрелецът зад браунинга запищя и вдигна ръце пред лицето си. Предните врати се отвориха. Шофьорът и пътникът скочиха на улицата.

Масивната птица от пламъци удари толкова силно вана, че за момент автомобилът остана само на две гуми, килна се на една страна и заплаши да се преобърне, преди да се стовари отново в начална позиция. Вътрешността му се изпълни с огън, с вършеещи крила от пламък. Един патрон експлодира с металическо пуу! Последва още един. След секунда 50-калибровите патрони гърмяха като пуканки — бам-бам-бам — в белия ван, проблясваха с всяка експлозия, удряха се в тавана, в стените, деформираха превозното средство отвътре.

Харпър се качи зад волана на чалънджъра на Бен и седна върху счупени стъкла. Ключовете бяха в стартера. Стоеше приведена, само надникваше над таблото, докато палеше колата.

Фрейтлайнърът обърна бавно, гумите дъвчеха сняг и пръст пред Вердюн авеню десет.

Харпър даде лоста на скорост и настъпи газта. Измина много малко разстояние — по-малко от пет метра — и наби спирачка. Чалънджърът изпищя недоволно, но спря близо до телефонния стълб, зад който се криеше Джейми. Момичето хукна да бяга, прекоси разстоянието, в което беше напълно открита, и се гмурна в колата. Казваше нещо, крещеше нещо, но Харпър не я чуваше и не й пукаше.

Фениксът излезе от страничната врата на вана и протегна глава на комично дълъг врат, сякаш искаше да изпищи триумфално в нощта. Ванът продължаваше да се тресе и да подскача на амортисьорите си, докато амунициите пукаха като пуканки. Предното стъкло експлодира. Някой пищеше.

Харпър отново тръгна напред, заобиколи разтопената руина и спря до направената на решето полицейска кола. Бен излезе от нея, закуцука към своя автомобил и се хвърли на задната седалка по лице, краката му увиснаха от вратата. Въздухът миришеше неприятно на изгоряла гума.

Фрейтлайнърът изрева и се стрелна по улицата към вана и Феникса. Греблото му удари едната страна на еконолайна^[1] и го хвърли настрани, сякаш беше празна кутия от обувки. Ванът се плъзна, разхвърчаха се искри, покривът се изкриви. Камионът тръгна след него, удари го отново и го затътри към пресечката със Сагамор авеню. Фениксът излетя през зеещото предно стъкло и се стрелна към небето — беше доста по-малък, забеляза Харпър. Преди минути беше с размерите на самолет „Лиърджет“. Сега не беше по-голям от делтаплан.

Кракът й намери педала на газта. Чалънджърът се стрелна напред достатъчно бързо, за да я залепи за седалката. Краката на Бен продължаваха да висят от задната врата. Той беше омотал ръцете си с предпазните колани, за да не падне от автомобила. Опитваше се да се издърпа вътре.

Харпър погледна към Нелсън Хайнрих, когато минаха покрай него, мъжът беше проснат по гръб на улицата, краката му бяха натрошени и премазани, изкривени в невъзможни ъгли. Дефибрилаторът беше върху гърдите му, пластмасовата му кутия беше цялата прогорена и в средата й имаше дупка колкото юмрук. Според нея Нелсън беше мъртъв. Когато го отминаха, обаче се зачуди дали не го беше видяла да извръща глава към тях, докато се отдалечаваха.

Фрейтлайнърът изпълни улицата зад тях. Харп кривна към паркинга пред изгорялата аптека. Чалънджърът се качи на тротоара и я подхвърли в седалката й. Бронята застърга по бордюра и Бен изкрещя, все още висеше.

Зави към Сагамор авеню и настъпи газта. Пътят им беше осветен от бронзова светлина. Фениксът ги ескортира около четиристотин метра със своя месингов блясък, който правеше фаровете напълно ненужни… след което се спусна напред. За известно време летеше пред колата като огромно хвърчило от пламтящ огън. Направи едно последно гмуркане и ги изостави, издигна се в черната нощ и се изгуби над дърветата на изток.

Едно особено твърдо парче стъкло или стомана ръгаше Харпър в задника и тя бръкна под себе си, за да се отърве от него. Оказа се мобилният телефон, който Минди Скилинг използва, за да се обади на 911. Без да му мисли много, го пъхна в джоба на якето си.

Никой не я видя.