Джо Хил
Пожарникаря (67)

1
Февруари

От дневника на Харолд Крос:

10 август

В лагера продължават с тези стари химни. Почти всяка вечер пеят „Чудна благодат“, а Каръл натиска клавишите на органа, сякаш е Рей Чарлс. Нека ви споделя нещо, няма никаква благодат и никакъв бог и аз съм доказателството за това. Ако съществуваше добър и милосърден висш дух, който бди над нас, нямаше да съм девствен на двайсет и пет. Вероятно аз съм единственият бял американец на възраст над осемнайсет, който не се е възползвал от апокалипсиса, за да си намери путка.

През последните две седмици Али Стори постоянно се върти около мен — направо ми налита. Стои до мен в параклиса. Моли ме да „помагам“ в кухнята, когато мястото е празно, за да можем да сме само двамата. Пръска ме с вода, за да мога и аз да я пръскам и да огледам добре близначките под мократа й тениска, помислих си, че я сърби, защото майка й умря, както отбелязах по-рано, загубата на Али предполагаше евентуалната ми победа: смъртта на любим човек е естествен афродизиак. Логично беше да се надявам да вижда в кура ми потенциален спасителен механизъм.

Сега си мисля, че просто си е играла някаква извратена игра с мен. Може би се е преструвала, че ме харесва, за да забавлява останалите момичета — може би са я предизвикали да ме дразни, за да видят колко време ще издържа, колко време ще ме гъделичка по топките и след това ще ме остави на сухо. Най-накрая, след като седмици ми се развяваше пред очите, направих своя ход, а тя отвърна така, сякаш направих опит да я изнасиля.

— Господи, тъпако, не можеш ли просто да си приятел с някого? — попита ме тя.

— Аха — отвърнах. — Хайде да бъдем приятели. Нека курът ми бъде приятел с твоята весела дупка.

Удари ме толкова силно, че шибаните ми очила паднаха на пода. Тя ги стъпка с пета на път за навън и аз съм напълно сляп.

Ще ми се да беше в къщата, когато майка й изгоря. Ще ми се да бяха изгорели двете. Ще ми се цялото това място да беше изгоряло.

Чувствам се като в горещ, мръсен военнопленнически лагер, в който всички ме наблюдават през цялото време, но процъфтяващото ми приятелство с ДР ми позволи да напускам територията на затвора си почти всеки ден. Този човек е магьосник. Всеки път, в който посещавам хижата, се питам защо, по дяволите, стоя в Кемп Уиндъм. Не само че разполагам с генератор и интернет, но и с горещи джобове. Всяка хапка е изключително вкусна, като знам, че никой в лагера не може да си позволи такива.

Получих имейл от Сан Франциско: направили са голям пробив при изследванията на заразения бял дроб. Във форта разполагат с две хиляди души, които имат Draco incendia trychophyton за повече от три месеца, и девет от тях са показали признаци за същите способности, които демонстрира пожарникаря: ограничен имунитет срещу изгаряния, способност селективно да се самозапалват, контролирани огнени проекции. В медицинската общност тези хора се наричат пироманти, предполага се, че всички пироманти и много от другите дългосрочни случаи, могат да издържат на високи нива на димене, които биха убили повечето хора.

Разбира се, от доста време знаем, че спората „яде“ въглероден двуокис и отделя кислород. При дългосрочните случаи спората покрива части от мозъка, които контролират дишането (моста и продълговатия мозък). Първоначалната теория твърди, че когато приемникът започне да вдишва дим, мозъкът казва на драконовата люспа в дробовете да заработи на бързи обороти, да погълне токсините и да произведе чист въздух за дишане. По-подходящо име за драконовата люспа е вирус на Ницше — ако не те убие, те прави по-силен.

Работя над нова поема:

Али Стори е мръсна курва,

по-грозна е даже от спората,

която пази дробовете й от дим,

дори да заслужава да се задуши.

Да, знам. Не е много добра.

Благодаря на бога, че имам хижата, интернета и малкото останало порно. Вече съществува дори драконово порно! Изненадващо горещо е. Ха-ха. Схванахте ли? Схванахте ли?