Джо Хил
Пожарникаря (137)

24

Късно следващата сутрин малката група пилигрими стигна до едно отклонение и спря по леко комичен начин.

Онова, което всъщност ги накара да го сторят, беше експлозията от цветове. От лявата страна на пътя се намираше пейзаж, с който бяха свикнали: погубени дървета и дълъг склон от пепел и руини. Вдясно обаче се натъкнаха на сиво-зелена борова гора. Клоните на иглолистните бяха посипани с пепел, но самите дървета отдолу бяха здрави, непокътнати и тревата, която растеше в прегръдките им, беше зелена и сочна. През вечнозелените дървета видяха отблясък от черна вода.

От зелената страна на пътя имаше билборд. Някога той беше рекламирал застрахователна компания „ГАЙКО“. Готиният малък гущер казваше, че петнайсет или дори по-малко минути можеха да ви спестят долар или два. Изписано със спрей върху това полезно предложение се намираше следното съобщение:

СВОБОДНА ЗОНА НА НОВ МЕЙН

ЗАРАЗЕНИТЕ ПОЛУЧАВАТ РЪКАВИЦИ + ПАЛТО

ОСТАНЕТЕ НА МАГИСТРАЛАТА И ПРОДЪЛЖЕТЕ

НА СЕВЕР КЪМ МЪЧАЙЪС ЗА ОСТРОВА НА МАРТА КУИН

ЗАРАЗЕНИТЕ ДА НОСЯТ ОРАНЖЕВИ ПРЕДПАЗНИ

ДРЕХИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ!

До билборда беше паркиран стар пикап. В каросерията му имаше кутии с прясно мляко, яркооранжеви работни ръкавици и купчина оранжеви дъждобрани до тях. Ник се качи в нея, за да огледа наоколо, взе един от дъждобраните и го обърна, за да могат и останалите да го видят.

На гърба му в черно беше изрисуван символът за биологична опасност.

— Сега какво? — попита Рене.

— Май ще трябва да се облечем — отвърна Харпър. — Би ли била така добра да ми намериш дъждобран? Не искам да се катеря там.

Тръгнаха си десет минути по-късно. Всички бяха облечени в оранжеви дъждобрани и оранжеви ръкавици, които ги маркираха като болни. Не се бяха опитали да облекат Пожарникаря, просто го завиха с една от връхните дрехи.

Езерото, което бяха видели през дърветата, наистина се оказа много отвратителен водоем. Купища мъртва риба гниеше върху камъните в плиткото, покрито с плуващи одеяла от пепел. Самият център обаче беше чист и черен. Край водата имаше няколко здрави и празни хижи, строени във време, когато нямаше изисквания да не се строи близо до вода. На вратите, над други черни символи за биологична опасност, бяха окачени предупреждения.

— Чакайте малко — каза Харпър и ги остави на пътя.

Качи се по стъпалата на първата хижа и прочете написаното.

ТАЗИ КЪЩА Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ВРЕМЕННА КВАРТИРА ЗА ЗАРАЗЕНИ С DRACO INCENDIA TRYCHOPHYTON, ИЗВЕСТНА ОЩЕ КАТО ДРАКОНОВА ЛЮСПА. АКО СТЕ ЗДРАВИ, НЕ ВЛИЗАЙТЕ.

НЕ ПИЙТЕ от ВОДАТА И НЕ ПОЛЗВАЙТЕ ТОАЛЕТНИТЕ, В ХЛАДИЛНИКА ИМА БУТИЛИРАНА ВОДА И КОНСЕРВИ. НЕ ВЗЕМАЙТЕ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СЕ НУЖДАЕТЕ. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ ЗАСТОЯВАЙТЕ. ПОСЕТИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА НАПУСНАТ СЛЕД 12 ЧАСА. КЪЩАТА СЕ СЛЕДИ ОТ МЕСТНАТА ПОЛИЦИЯ.

НОСЕТЕ ОРАНЖЕВИТЕ ДРЕХИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ, ЗАРАЗЕНИ, КОИТО НЕ ГИ НОСЯТ, ЩЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ВРАЖДЕБНО НАСТРОЕНИ И МОЖЕ ДА БЪДАТ ЗАСТРЕЛЯНИ.

НАМИРАТЕ СЕ НА 210 КИЛОМЕТРА ОТ МЪЧАЙЪС, КЪДЕТО ЩЕ ВИ БЪДЕ ОСИГУРЕН ТРАНСПОРТ ДО ОСТРОВА НА СВОБОДНИЯ вълк. ПРЕДУПРЕДЕНИ СТЕ. ЗДРАВНА СЛУЖБА. МОЛИТВИТЕ НИ СА С ВАС.

— Какво пише? — провикна се Али.

Че можем да останем за през нощта отвърна Харпър, по вече знаеше, че няма да го сторят. Прекалено рано беше, за да спират.

Влезе вътре, бутна вратата след себе си и се озова в антре. Хижата миришеше на пушек и прашни книги, които свързваше с нещо остаряло. Телефонът на стената беше с шайба.

Харпър отиде в кухнята, която беше с гледка към езерото. Хладилник „Колдспот“ от 50-те години, с цвят на бананов шейк, стоеше до една от стените. До вратата, в недодялана дървена рамка, имаше снимка на Мечока Смоуки^[1]. „Само ти можеш да предотвратиш горските пожари“.

Ключовете за осветлението не работеха. Надникна в хладилника и намери стекове с бутилирана вода със стайна температура. Банята беше тъмна като килер и й се наложи да потърси доста наоколо, докато намери дръжката на аптечката.

Когато пет минути по-късно излезе от хижата, носеше стек вода под мишницата си и шишенце с аспирин на „Байер“. Клекна на пътеката и използва един камък, за да стрие хапчетата на прах. Даде ги на Джон с лъжичка, последвана от няколко глътки вода.

— Ще го накарат ли да се почувства по-добре? — попита Али.

— Ще помогнат за треската му — отвърна Харпър. Поне за известно време, каза си наум. Ако скоро не му намереха антибиотици, целият аспирин в света нямаше да помогне на дихателната му система. Щеше да се задуши в собствените си секрети.

— Чим чим чири — промърмори Джон. — Чим чим чимон. Идва Джейкъб с големия камион. Чим чим чири, чим чим чибло. Отнася всичко със своето гребло.

Харпър целуна потната му буза, изправи се и кимна на Али. Момичето се наведе и хвана дръжките на импровизираната носилка.

— Да вървим — каза медицинската сестра.