Джо Хил
Пожарникаря (131)

18

Али приклекна отстрани на пътя, Ник се намираше в прегръдките й. Тя притисна лицето му до гърдите си и зарови собствената си глава в рамото му. Двамата се притиснаха един в друг като двете половини на орех.

Пламъкът, който някога беше жена, се изправи от черния и димящ труп на Джейкъб Грейсън и тръгна към децата. Краката на това огнено привидение оставяха мехуроподобни следи върху топящия се под тях асфалт.

Жената от пламъци стигна на три метра от Ник и Али, снижи се, седна с невероятна грация и кръстоса краката си под огненото си тяло. Али вдигна глава и я погледна, след което стисна рамото на брат си, за да го уведоми, че няма проблем да стори същото.

Златистата коса на огнената се сипеше и пукаше. Пътят под нея се топеше, превръщаше се в локва катран.

Ник заговори с ръцете си, попита:

— Мамо?

Привидението кимна и отвърна:

— Някога бях. — Жестовете й бяха изплетени от огнени езици. — По-голямата част от онова, което бях, изгоря.

— Липсваш ми — каза той и Али продължи мисълта му с пръстите си:

— И на мен. Толкова много.

Сара кимна отново. Върхът на главата й представляваше голяма огнена чаша. Каквото и да изгаряше, за да бъде с тях — въздухът и милиони песъчинки люспа вече го изчерпваше бързо. Задуха вятър и тя се набръчка като отражение в бурни води.

— Всичко стана по моя вина — каза й Ник с ръцете си.

— Не можеш да виниш клечката кибрит, че е започнала пожар — отвърна пламенната Сара. — Виниш човека, който я е запалил. Ти беше просто клечка.

— Все още щеше да си с нас, ако не те бях научил да хвърляш огън.

Жената отвърна с ръцете си:

— Все още съм с вас. — Продължи с жестове: — Винаги ще съм до вас. Любовта никога не изгаря. Тя продължава вечно.

Децата се разплакаха. Вероятно и майка им. От лицето й закапаха пламъци, които оплискаха пътя.

Али и Ник отново раздвижиха ръцете си, Сара кимна и им отговори, но Харпър се извърна и не проследи разговора им до края. Онова, което имаха да си казват, беше лично.

Хари стана на крака и се огледа. От овъгления и повехнал труп на Джейкъб се издигаше мръсен черен дим. Отиде до задните отделения на премазаната пожарна и започна да рови покрай мръсните маркучи. Намери едно противопожарно одеяло и го хвърли върху главата и раменете на бившия си съпруг, след което се отдръпна и се опита да изгони дима от лицето си. Миришеше на боклукчийски огън.

Удари се в някой, който стоеше зад нея. Рене я хвана за рамото. Тя също беше слязла долу, за да се присъедини към тях.

— Виждала ли си котарака? — попита жената с измъчен и притеснен глас.

— Той… не успя, Рене — отвърна Харпър. — Той… загина в инцидент. Съжалявам.

— О — отвърна жената и премига. — Къде е…

— Джон… е жив… но ранен. Нуждая се от помощ, за да го извадя от камиона.

— Да. Разбира се. — Рене погледна Али, Ник и огнената жена. — Това… какво е това?

— Дойде с Джон — обясни Харпър.

— Тя… — започна Рене, преглътна, облиза устни и опита отново: — Тя е… — Гласът й отново заседна в гърлото.

— Стар пламък^[1] — отвърна Харпър.