Джо Хил
Пожарникаря (128)

15

Джон и Али вързаха въжето за предния теглич на пожарната и отнесоха другия край до тира. Докато работеха над ремаркето, Харпър погледна какво има вътре в него. Вътрешността му миришеше на обгорен метал и изгоряла коса, но също така забеляза няколко дървени палета до задната стена. Издърпа един от тях навън, за да види дали може да го начупи и да захрани кофата с него.

Рене й донесе лост и брадва. Харпър подпря палета на обгореното перило и започна да го налага. Навсякъде се разхвърчаха трески.

По-възрастната жена присви очи към заварената зад кабината кофа.

— Имах намерение да попитам…

— Вероятно ще е по-добре да не го правиш.

— Окей.

Харпър отнесе наръч начупени дъски до камиона, качи се на стъпалото и погледна в кофата. Жаравата пулсираше. Започна да хвърля дърветата едно по едно. Всяко от тях се възпламеняваше и беше обгърнато от бял огън. Хвърли още четири-пет парчета и спря, задържа следващото отгоре, чудеше се къде да го сложи.

Деформиран червен пламък във формата на детска ръчичка се пресегна и го хвана. Харпър го пусна и отскочи назад. Краката й веднага омекнаха. Рене я хвана за лакътя, за да я подкрепи.

— Бях чувала за огнени езици — каза нежно приятелката й, — но не и за ръце.

Харп поклати глава, беше онемяла.

Пожарникаря затвори вратата си и даде пожарната на заден ход. Въжето се изпъна. Гумите се завъртяха, запушиха, намериха сцепление и завлачиха тира настрани с метален писък.

Когато големият камион беше махнат от пътя, Харпър успя да види пътя пред тях за първи път. На по-малко от шест метра от ремаркето на тира, в едното платно се беше отворил кратер с големината на кола. След това следваше друг кратер, но в другото платно. Осемстотин метра по-нататък видя огромно дърво на магистралата, огромна лиственица, която някак си беше кристализирала от огъня. Изглеждаше като направена от карамел. Магистралата беше дълга и права, но от топлината асфалтът се беше набръчкал.

— Ще трябва да я караме по-леко от тук насетне — каза Пожарникаря.

Но грешеше.