Елена Феранте
Новото фамилно име (118)

117.

Енцо и Лила се преместили в Сан Джовани а Тедучо с един „Фиат 600“, който той наскоро бил купил на старо. По време на целия път не си казали нищо, но запълвали тишината, като се обръщали към детето. Лила — все едно говори с възрастен, той с кратки думи: аха, какво, да. Тя почти не познавала Сан Джовани. Веднъж били ходили до там със Стефано, пили по кафе в центъра и й било останало приятно впечатление. Но Паскуале, който често идвал и по работа, като зидар, и по партийни дела, като комунист, веднъж й се оплакал — и като зидар, и като активист: „Голяма отврат е, пълна скръб: колкото повече богатство се произвежда, толкова повече се задълбочава мизерията, и нищо не можем да променим, колкото и да сме силни“. Но Паскуале винаги и всичко критикуваше, така че не можеше да му се вярва. Докато фиатът се движел по разбити улици покрай порутени сгради и наскоро построени блокове, Лила предпочела да си мисли, че е довела детето в едно симпатично градче близо до морето; съсредоточила се над това, което възнамерявала да направи като уговорка с Енцо, и то веднага, за да е всичко ясно и честно.

Но толкова усилено го обмисляла, че не го изрекла на глас. „По-късно“, казала си. И така, пристигнали в апартамента, нает от Енцо, на втория етаж на нов, но вече окаян на вид блок. Стаите били полупразни, той казал, че е купил нещата от първа необходимост и още от следващия ден ще започне да набавя каквото още им е нужно. Лила го успокоила, че дори много е направил. Но когато видяла двойното легло, решила, че е време да си поговорят. Казала му мило:

— Енцо, аз много те уважавам, още от малка. Ти направи нещо, за което ти се възхищавам: захвана се да учиш сам, дипломира се; знам колко постоянство е нужно, аз така и не успях. А и си най-щедрият човек, когото познавам, това, което правиш за Ринучо и за мен, никой не би го направил. Обаче не мога да спя с теб. Не защото сме се виждали насаме само два-три пъти. И не защото не те харесвам. А защото съм изгубила всякаква чувствителност, като тази стена съм, или тази маса. Така че, ако можеш да живееш в един дом с мен, без да ме пипнеш, добре, ако не, ще те разбера и утре ще си потърся друго място. Имай предвид, че винаги ще съм ти благодарна за това, което направи за мен.

Енцо я изслушал, без да я прекъсва. Накрая посочил двойното легло и казал:

— Легни си ти на него, аз ще спя на кушетката.

— Предпочитам аз на кушетката.

— А Ринучо?

— Видях, че има още една кушетка.

— Сам ли спи?

— Да.

— Можеш да останеш, колкото искаш.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Не искам да си развалим отношенията заради недоразумения.

— Не се притеснявай.

— Извинявай.

— Всичко е наред. Ако случайно ти се възвърне чувствителността, знаеш къде съм.