Елена Феранте
Новото фамилно име (115)

114.

Лила предпазливо напускала стаята само когато го нямало Стефано и я нямало Ада. Приготвяла храна за Ринучо, хапвала набързо и тя. Знаела, че в квартала се говори, че се носят слухове. В един късен ноемврийски следобед звъннал телефонът.

— След десет минути ще съм там.

Познала го и му отвърнала без почуда в гласа:

— Добре. — И после: — Енцо.

— Да.

— Не си длъжен.

— Знам.

— Замесени са двамата Солара.

— Не ми дреме за Солара.

Пристигнал точно след десет минути. Качил се горе; тя била прибрала в два куфара своите неща и багажа на детето, а на тоалетката в спалнята оставила всичките си бижута, включително годежния пръстен и халката.

— За втори път си тръгвам — казала му, — но този път няма да се върна.

Енцо се огледал, не бил идвал в този дом. Тя го дръпнала за ръката.

— Стефано може да си дойде неочаквано, понякога така прави.

— И какъв е проблемът? — отвърнал той.

Опипал някои вещи, които му се стрували скъпи — ваза за цветя, пепелник, лъскави сребърни предмети. Разлистил бележник, в който Лила си отбелязвала какво да купи за детето и за къщата. После й хвърлил изпитателен поглед и я попитал дали е сигурна в решението си. Казал, че е намерил работа в една фабрика в Сан Джовани а Тедучо и там е наел апартамент с три стаи, кухнята била малко тъмна.

— Но всичко, което Стефано ти е дал — добавил, — няма да го имаш вече, аз не мога да ти го дам. — И накрая предположил: — Може би те е страх, защото не си убедена.

— Убедена съм — казала тя и хванала Ринучо за ръка с нетърпелив жест — и не ме е страх от нищо. Да вървим.

Той се позабавил още малко. Скъсал един лист от бележника за покупките и написал нещо. Оставил го на масата.

— Какво написа?

— Адреса в Сан Джовани.

— Защо?

— Не играем на криеница.

Най-после вдигнал куфарите и заслизал по стълбите. Лила заключила вратата и пъхнала ключовете в отвора за писма.