Ч. Дж. Бокс
Порочен кръг (25)

24

Нейт Романовски прекара три часа в движение между дърветата и скалите, за да стигне до мястото, от което се виждаше естествената планинска ниша с ловна колиба. Движеше се като ловец на едър дивеч или като ловец на човеци: бавно, безшумно, с изострени сетива.

След като заобиколи, той направи още няколко стъпки, а след това спря, ослуша се и подуши въздуха. Внимаваше да не настъпи сухи клонки и поддържаше да има прикритие между него и колибата.

Час по-рано той се натъкна на малко стадо лосове — три женски и две малки, — спящи в дълбоката сянка на дървесината. Можеше да ги помирише, преди още да ги е видял, затова се приближи толкова бавно, с вятъра в лицето си, че те изобщо не разбраха за присъствието му. Една от майките облиза лицето на малкото и Нейт можеше да чуе грапавия език по повърхността на челото му. Вместо да сплаши животните, в резултата на което те щяха да се разтичат и да го издадат, той щеше да се изкачи в полукръг около тях през дърветата.

Но когато се озова на четвърт миля разстояние и посоката на вятъра се обърна към лосовете, той чу звук от множество стъпки и пръхтене. Движеха се, но съвсем тихо, в търсене на друго леговище.

Ловната хижа беше скрита на стратегическо място: една от стените й беше естественото продължение на гранитната скала. Заради високото било от трите страни и гъстия храсталак от зрял смърч от четвъртата, вътрешността на циркуса нямаше как да бъде видяна, освен ако не приближи отвора или по някакъв начин се изкачи по-нагоре. Той отбеляза, че входът е покрит с прясно окастрени храсти и борови клони, които фактически го блокираха.

Нейт намери един древен кедър с чепати и усукани клони, който стоеше сам насред множество млади дръвчета. Той беше своеобразна аномалия в боровата гора и върховете на клоните му пробиваха небето. Използвайки най-закалените от времето издатъци по ствола му като ръкохватки, Нейт заклини острите върхове на ботушите си в дълбоките гънки на дънера и се оттласна в опит да достигне горните здрави клони. След това задърпа тялото си нагоре клон по клон, докато не стигна върха на околните борови дървета. И понеже клоните бяха в пъти по-далеч един от друг, пречейки на лесното му изкачване, дланите му бяха събрали доста от сока на кората и сега хватката му беше лепкава.

Подобно на паяк, той беше в състояние да се придържа здраво към грубата кора и да продължи да се катери. Притискайки тялото си плътно към ствола, силуетът му оставаше незабележим, погледнат отдолу, на фона на небето.

След като се изкачи възможно най-високо, в подножието на малките и крехки клони, които не биха могли да издържат теглото му, той се приклещи здраво и пое дълбоко дъх, отпочивайки си. Когато дишането му се нормализира, прегърна дървото с двете си ръце и се наведе встрани, за да огледа през ствола.

Вътре в циркуса имаше малка дървена къща с издигащ се от комина дим и две превозни средства, паркирани на равна поляна, простираща се от постройката до стена от смърч. Високопланинско поточе пробиваше през поляната и той можеше да чуе ромона на живата вода.

Тогава долетяха и гласовете — трима мъже излязоха от хижата един след друг. Всички те носеха дълги пушки и човекът начело имаше тежка платнена торба преметната през рамо.

Нейт наблюдаваше в пълна тишина как Далас Кейтс — познаваше го от преди — нареди празни кутии и бутилки върху отрязаните пънове в близост до стената от смърч. Другите двама — едър мъж, който се придвижваше сковано, сякаш беше ранен, и един по-малък жилав човек, ходещ с подчертано накуцване — останаха назад и заредиха пушките си. Платнената торба беше пълна с боеприпаси. Освен пушки те разполагаха и с пистолети, които поставиха един до друг върху неравна маса за пикник.

От начина, по който мъжете се появиха, Нейт можеше да каже, че е имало препирня помежду им и в момента им предстои конкурентна стрелба.

Нейт беше доволен, че се намират с гръб към него и съответно ще стрелят в другата посока. В противен случай…

Той се намести още по-стабилно и докосна дръжката на своя 454-милиметров „Касъл“. Не харесваше как ръката му усещаше оръжието — дланта му бе покрита с мъзга, но от това разстояние той знаеше, че може да направи прецизен изстрел, а може би и още два, ако целите му не съумеят веднага да си намерят прикритие.

Щеше да започне с Далас.

Но нямаше начин да застреля тримата мъже в гърба. Особено, без да знае със сигурност, че те са отговорните за смъртта на жената, която намери върху скалите или за ликвидирането на Дейв Фаркъс, или за щетите около Джо Пикет и семейството му. Дори и в най-славните си дни по време на специални операции и по-късно, когато действаше сам, Нейт никога не е бил хладнокръвен убиец или такъв, който ще застреля опонента си в гръб.

И нямаше да започва с това сега.

Нейт намери мобилния телефон в чантата си и го включи. С изненада установи, че има две от четири черти на сигнала и приписа късмета си на това, че се намира на най-високото място на хълма в момента. Той винаги бе мразил мобилните телефони, но видя колко необходими са те в хода на работата, която върши. В действителност той беше получил три пропуснати повиквания от Див през последните осем часа, докато е държал телефона си изключен. Щеше да й се обади… по-късно.

Превъртайки през номерата, посочени като предпочитани, откри този, отбелязан като Дъдли Прави-Добро. Преди да успее да набере, телефонът извибрира за входящо повикване. Дъдли Прави-Добро го търси…

Нейт изчака Далас и двамата му спътници да започнат да стрелят и натисна ОТГОВОР.

— Не мога да говоря дълго — каза Нейт, като повиши глас над звука от откатите.

— Къде си? Това във фонов режим стрелба ли е?

— На едно дърво съм. Да, това е стрелба.

— Кой стреля?

— Далас Кейтс и двамата му главорези. Упражняват се.

— Наблюдаваш ги?!

— Тъй вярно.

— Да не би да са в старата ловна хижа на Елдън?

— Тъй вярно.

— Точно там си мислех, че може да са. Там открих Бул.

— Не мога да говоря дълго — повтори Нейт и огледа около ствола. Когато спрат, за да презаредят, съществува вероятност да го чуят.

— И ти действително си на дърво?

— Да. В готин стар кедър.

— Защо ли не съм изненадан?

— Не мога да говоря дълго — каза отново Нейт, този път със съскане в гласа си.

Стрелбата спря и Нейт заглуши телефона, така че едва можеше да чуе Джо и със сигурност той нямаше да може да чуе нищо от циркуса.

— Дали шерифът или някой друг знае къде си? — попита Джо.

— Не — отвърна Нейт шепнешком.

— Добре. Може ли да останеш да ги наблюдаваш още известно време?

— Да.

— Ще се обадя, когато мога.

— Не се обаждай — каза Нейт. — Ела.

— Ще го направя — след това добави: — Ако видиш, че някой от тях говори по мобилния си, уведоми ме веднага. Изпрати ми съобщение, ако може. Трябва да знам дали някой прави контакт с тях.

— Тъй вярно.

— И, Нейт — благодаря ти.

Нейт прекъсна връзката и изключи захранването на телефона си, когато стрелбата се възобнови.

„Защо стрелба по мишена?“, замисли се той.

Поп-поп-поп… последвано от буум на тежка пушка.

После чу вик директно под себе си.

— Виждам те там горе, отрепка такава. Дори не си и помисляй да посягаш към пистолета си.

Нейт се облегна на ствола и надникна през клоните. Първото нещо, което видя, беше черното дуло на пушка, насочено директно към него. По-надолу цевта и бузата на заместник-шериф Спивак, притисната към приклада на оръжието. И двете му очи бяха широко отворени и носеше цивилни дрехи.

Поп-поп-поп… буум.

— Хвани револвера с показалеца и палеца си — каза мъжът. — Извади го внимателно, така че да те виждам през цялото време. След това го пусни и не позволявай да удари в земята някъде близо до мен.

Нейт изчисли шансовете си. Спивак имаше чист изстрел, а Нейт нямаше къде да се скрие. Колкото и бързо да извади оръжието си, да се килне и да отправи удар, пак нямаше да бъде по-бърз от куршум на пушка.

Затова направи, каквото му казаха. Пусна револвера си през един отвор в клоните и чу характерния звук от тупване в меката трева. Ядоса се, че Спивак го сгащи, докато Далас Кейтс и неговите бандити стрелят. Звукът на превозното му средство трябва да се е слял с този от произведените изстрели.

Поп-поп-поп… буум.

— Слез, мъжаго — каза Спивак. — Само да реша, че се опитваш да хитруваш, ще те намаля наполовина. На Далас ще му бъде интересно да чуе онова, което имаш да му казваш. Както и на мен. С кого говори преди минута, между другото?

Поп-бум.