Валънтайн Уилямс
Морски екстаз (14)

Женски смях

Сен Жан де Люз е истинско кътче от рая. В него няма нищо голямо и набиващо се на очи, всичко е изящно и красиво. Малкият плаж е защитен от двете страни със скалите на Арта, в които вълните се разбиват с тих плясък. Около централното казино са построени няколко малки хотела, живописни улички се извиват в различни посоки, а в сянката на миниатюрно възвишение се гуши стара черквица.

Докато Сали, огряна от топлите слънчеви лъчи, се разхождаше по плажа, всичко й се виждаше разположено като на длан и й се струваше невъзможно да не срещне Рекс в най-скоро време, ако той наистина е там.

Бяха изминали десетина дни, откакто случаят я беше срещнал с Рупърт Форсдайк, и около седмица, откакто работеше близо до казиното в магазин за дамско облекло, известен под името „Валиа“.

Веднага след разговора си с приятеля на Рекс изоставената булка отиде при Олга Суварина и я помоли да й даде отпуск. В модната къща вече можеха да минат и без нея, тъй като всички по-големи събития в Париж бяха отминали, поръчките намаляваха през лятото.

Сали сподели с Олга намерението си да отиде в Сен Жан де Люз. Не планираше да се отбива в Сан Себастиан, защото за да мине през Испания, трябваше да си извади паспорт, а това щеше доста да я забави. Олга беше добре известна в модните среди и Сали се надяваше да намери чрез нея някаква работа — ако не в Сен Жан де Люз, то поне в някое от съседните градчета. Така, в случай че попадне на Рекс, щеше да има оправдание за присъствието си там. Вълнуваше се твърде много, за да си даде сметка, че подобно съвпадение би се видяло на всеки твърде странно.

С почти непокътнатите си хиляда долара Сали нямаше никакви финансови притеснения. Въпреки това тя остави Олга да си мисли, че целта й е в Сен Жан де Люз хем да си почине, хем да не остава без работа и заплата. Не беше отваряла дума пред нея за женитбата си и не беше уместно да й разкрива истинските си намерения.

Понякога Сали се питаше дали приятелката й не е прочела краткото и единствено съобщение за венчавката й в „Ню Йорк Хералд“ и тогава страните й пламваха. Във всеки случай добрата и състрадателна Олга не я притесни с въпроси, а й помогна и този път. Може би тя знаеше повече от това, което показваше, че й е известно, или пък, без да има каквито и да било догадки, тъй като беше извънредно чувствителна и умна, просто се досещаше за част от истината. Суварина не даде никакви предварителни обещания, но още същата вечер звънна на Сали, че й е намерила работа в курорта. Нейната позната — Валиа, или госпожа Химелшрай, щеше да отвори следващия четвъртък магазина си за сезона и щеше да приеме на работа младата американка, която й беше горещо препоръчана.

Сали пристигна от Париж в сряда вечерта и още на другия ден се яви на работа. В малкия, боядисан в портокалово магазин можеше да се намерят бански костюми, кокетни дреболии, бельо, ефирни испански шалове и дантели.

Госпожа Валиа беше доста забележителна личност. Тя бе около четиресетгодишна, късите й червени коси бяха разпилени свободно, а черните й очи блещукаха благосклонно на матовото й лице. Сали скоро разбра, че е наета, за да замества собственичката следобед, докато тя играеше в казиното.

Магазинът се затваряше всеки ден от дванайсет до два. Тогава Сали отиваше да обядва в малкия хотел на булеварда в задната част на града, където си беше наела стая. След това правеше малка разходка по пясъка на плажа, който обикновено по това време беше пуст, защото многобройните курортисти отиваха да обядват. Заедно с това шумно и весело множество крайбрежието напускаха и фотографите, и продавачите на плодове. Само от остъклената тераса на построения наблизо ресторант долиташе шум от разговорите на хората, които се хранеха, тракането на приборите им и бързите стъпки на келнерите. Само това нарушаваше тишината на морския бряг.

Сали вече започваше да се упреква за дръзкото си решение. Предната вечер беше написала в дневника си: „Трябва да си наложа повече сдържаност и да престана да се поддавам на необмислени действия“. Нима решенията за женитбата й, за бягството й от „Вилата с брястовете“ и за настоящото й приключение не бяха вземани винаги внезапно, без никакво размишление, родени за миг в разгорещения й ум? Отначало, тръгвайки да търси съпруга си, тя смяташе, че се впуска в забавна авантюра. Успя да задържи тази настройка през времето на пътуването си, докато в главата й непрестанно звучеше името на този, който вечно занимаваше мисълта й.

Чудно наистина, но беше достатъчно да преспи в Сен Жан де Люз, за да стихне радостта й, а през последвалите четири дни да започне да полудява от самота. Един френски офицер постоянно й предлагаше да я заведе да танцуват в ресторанта край плажа, а друг, чужденец, южноамериканец с черни лъскави коси и подозрително държание, дойде на два пъти в магазина да любезничи с нея, след като я проследи от плажа в деня след пристигането й.

Ивон, нейна колежка в магазина — красиво едро момиче от Байон с розови страни и подчертан вкус към изтънченото и хубавото, упрекна Сали за безразличието й към дръзкия чужденец. Тя го познаваше, както познаваше всички в Сен Жан де Люз, и твърдеше, че е аржентински милионер, от когото може да очаква перлена огърлица, разкошна кола или дори вила в Отьой — три неща, които за нея представляваха цели, достойни за борба, труд и жертви.

Но Сали избягваше всяко случайно познанство, затваряше се в себе си и започваше да се плаши от собствените си мисли. Стоеше край брега и като гледаше морето, й се струваше, че състоянието на духа й и това на вълните, които се разбиваха в острите скали на Арта, вдигайки облаци от воден прах, много си приличаха. Тя постоянно се сблъскваше с въпрос, който не й даваше мира. Беше дошла тук, за да търси Рекс, но какво щеше да му каже, ако го намери? Какво щеше да направи, ако внезапно се озовеше лице в лице с него?

Сали погледна часовника си. Беше време да се връща в магазина. Точно в два без пет тя пое по обратния път от плажа. Терасата на крайбрежния ресторант представляваше шарена гледка. Грамадните стъклени врати бяха издърпани и пред малките, украсени с цветя масички разговаряха хора в летни дрехи.

На една от крайните маси седеше млада двойка. Жената беше с лице към Сали и тя забеляза, че е невероятно красива. Мъжкият гръб може да бъде доста красноречив. Точно този издаваше едновременно почтителност и благосклонност с начина, по който притежателят му се навеждаше към дамата си. Сърцето на Сали се сви. Тя си спомни деня, в който за последен път беше обядвала на малка масичка в подобен крайморски ресторант. Уви, колко далече бяха щастливите дни, прекарани в Кан.

Гърбът на този мъж й заприлича много на този на Рекс. Човекът имаше и същите тъмни лъскави коси. Ах, колко щастливи изглеждаха тези двама курортисти! До ушите на Сали достигна кадифеният влюбен смях на жената. Непознатият се обърна, за да извика келнера и неочаквано изоставената съпруга видя лицето му…

Бедната жена дойде на себе си едва когато чу гласа на Ивон, която се бе появила отнякъде.

— Дявол да го вземе! — възкликна тя. — Какво ти е, та си се ококорила така? Какво откри в Сен Жан де Люз — уелския принц или Жорж Карпантие^[1]?

И тя се заоглежда учудено на всички страни.

Сали направи отчаяно усилие, за да се съвземе, и отвърна със смях, като се стараеше да звучи естествено:

— О, много си романтична! Само гледах жената, която обядва на терасата. Възхищавах се на хубостта й и се питах коя ли може да е. Виждаш ли коя имам предвид? Със светлокафявия костюм, на крайната маса.

— Хубава? Много си сдържана — засмя се Ивон. — Тя е прекрасна, очарователна, изящна и дяволски пленява ща! Това е доня Иносенсия Сантен, приятелка на госпожата, една от най-добрите ни клиентки, която често пъти харчи по няколко хилядарки на ден. Живее в Сан Себастиан, но често идва в Сен Жан де Люз, щом започне сезонът. Тази година я виждам за първи път. Със сигурност няма да мине оттук, без да ни посети поне за малко.

— А мъжът, който е с нея? — запита съвсем тихо Сали, стараейки се да прикрие силния трепет в гласа си.

— Не го познавам — отвърна Ивон. — Около доня Иносенсия постоянно се увъртат по няколко мъже. Ах, тя е жена, която умее да се забавлява и добре прави! Човек е млад само веднъж, нали? О, да имах поне четвърт от красотата й.

Ивон въздъхна дълбоко и погледна часовника си.

— Минава два, трябва да побързаме!

Сали мълчеше. Значи все пак зад всичко, което й се случи, стои жена! Тя се отдалечи с безкрайно огорчение в сърцето. В ушите й продължаваше да звучи смехът на испанката.

Бе предположила, че може да става дума за изневяра. Допускаше, че Рекс е бил принуден да избяга временно заради някоя и неочаквано изоставената съпруга видя лицето му…

Бедната жена дойде на себе си едва когато чу гласа на Ивон, която се бе появила отнякъде.

— Дявол да го вземе! — възкликна тя. — Какво ти е, та си се ококорила така? Какво откри в Сен Жан де Люз — уелския принц или Жорж Карпантие^[2]?

И тя се заоглежда учудено на всички страни.

Сали направи отчаяно усилие, за да се съвземе, и отвърна със смях, като се стараеше да звучи естествено:

— О, много си романтична! Само гледах жената, която обядва на терасата. Възхищавах се на хубостта й и се питах коя ли може да е. Виждаш ли коя имам предвид? Със светлокафявия костюм, на крайната маса.

— Хубава? Много си сдържана — засмя се Ивон. — Тя е прекрасна, очарователна, изящна и дяволски пленява ща! Това е доня Иносенсия Сантен, приятелка на госпожата, една от най-добрите ни клиентки, която често пъти харчи по няколко хилядарки на ден. Живее в Сан Себастиан, но често идва в Сен Жан де Люз, щом започне сезонът. Тази година я виждам за първи път. Със сигурност няма да мине оттук, без да ни посети поне за малко.

— А мъжът, който е с нея? — запита съвсем тихо Сали, стараейки се да прикрие силния трепет в гласа си.

— Не го познавам — отвърна Ивон. — Около доня Иносенсия постоянно се увъртат по няколко мъже. Ах, тя е жена, която умее да се забавлява и добре прави! Човек е млад само веднъж, нали? О, да имах поне четвърт от красотата й.

Ивон въздъхна дълбоко и погледна часовника си.

— Минава два, трябва да побързаме!

Сали мълчеше. Значи все пак зад всичко, което й се случи, стои жена! Тя се отдалечи с безкрайно огорчение в сърцето. В ушите й продължаваше да звучи смехът на испанката.

Бе предположила, че може да става дума за изневяра. Допускаше, че Рекс е бил принуден да избяга временно заради някоя стара връзка, която не е имал сили да загърби. Мислеше, че той може би се опитваше да уреди всичко и да се върне при нея. Никога не й бе минавало през ума, че ще го види погълнат в разговор с толкова красива съперница. Защо обаче се беше набъркала и полицията? Пред Сали се появи образът на инспектор Барбие, подръпващ мустаците си, гледайки я изпитателно.

Внезапно почувства как я обзема желание да отмъсти на тази жена, чийто смях беше сякаш зов на влюбена котка. Положението щеше да се затрудни доста, ако при посещението си у Валиа Иносенсия бъде придружена от Рекс. Сали започна да прави най-различни предположения за връзката му с испанката и реши да я опознае по-добре. Съдбата обаче сякаш беше изпреварила решението й и тъкачите вече бяха на работа в тайнствената работилница, в която се оплита съдбата на мъжете и жените.