Чарлс Мартин
Планината помежду ни (53)

Лична бележка до читателя

Миналия февруари, както си стоях на високия планински масив Юинтас, някъде между Солт Лейк Сити и Денвър, на около три хиляди метра височина, осъзнах, че на стотина километра напред не се вижда нито една светлинка. Студът сковаваше всичко наоколо, снегът се забиваше в лицето ми. Щипеше очите ми. Като напиращи сълзи. Борех се с тежки генетични проблеми. С въпроси, които не ми даваха мира. Тогава в главата ми изплуваха думите на някои от героите ми. Изникнаха там и ме преследваха чак до вкъщи. Преследват ме и досега: Вдигнах взор към хълмовете. Откъде ли ще дойде помощ…