Джули Джеймс
Любов под прикритие (38)

38

Тя сви рамене в отговор на въпроса на Джон.

— Е, като се има предвид, че съм здравомислещ човек и умея да преценявам хората, предполагам, че просто ще трябва да приемат, че си адски добро попадение.

Джон се усмихна широко, видимо доволен от комплимента.

Засмя се и се приведе към нея, заравяйки пръсти в косата й.

— Все така присмехулна.

— С теб — винаги.

Джесика сложи ръка на челюстта му, докато се целуваха.

Секунди по-късно телефонът й се обади с ново съобщение. Тя се отдръпна от Джон и го провери, в случай че беше по работа.

Стига си се целувала с човека. Изгаряме от нетърпение да го видим — пишеше Мая.

Моля те, кажи ми, че си донесла от онези браунита със солен карамел — добави Фин. — Ако трябва да стоя тук и да гледам как се целуваш с новото си гадже, силно се надявам, че поне ще получа браунита.

Джесика вдигна поглед от телефона. Бяха паркирали на две къщи от родителите й и през предния прозорец на колата тя видя цялото си семейство, застанало на моравата пред дома на родителите й. Те им замахаха, а децата се развикаха „Лельо Джес!“, от което кучетата се разлаяха развълнувано и започнаха да тичат по поляната в хаотични кръгове.

— Да. Това е семейството ми — каза Джесика.

Джон й намигна.

— Да го направим.

Двамата слязоха от колата и се отправиха натам. Семейството й приветства Джон топло, прегръщайки го и шегувайки се, че е „мистериозният мъж“ на Джесика. Тя усети, че веднага го харесаха… което се потвърди по-късно, когато си приказваха в задния двор.

— Е, твоят тип — Мая наклони глава към скарата, където Джон си бъбреше с баща им. — Тотално бие моя тип.

— И моя. Дори без мазерати. И това казва много. — Фин се ухили и я прегърна през раменете. — Е, защо беше цялата тази потайност?

— Не се очакваше да излезе нещо сериозно, но после… — Джесика не довърши, загледана как тригодишният й племенник се приближи до Джон и му връчи една солета. Джон се отпусна на едно коляно, счупи солетата надве, подаде едната половина на Оливър и двамата отхапаха по залък.

— Господи, толкова си хлътнала — подхвърли Мая.

Фин се разсмя.

— Очите ти буквално се превърнаха в сърчица, Джес.

Сериозно, три хода и щеше да тръшне тези двама клоуни на земята, преди да разберат какво става.

Така де.

Когато храната беше готова, децата насядаха на едно одеяло за пикник, постлано на тревата, заобиколени от кучетата, а възрастните се настаниха около масата на двора. Докато се хранеха, бащата на Джесика попита Джон с какви случаи се занимава.

— Работя в отряда за борба с организираната престъпност. Имам доста случаи под прикритие, също като Джесика.

Мая ги посочи с едно шишче.

— Така сте се запознали, нали? Докато сте работели под прикритие? Между другото, вече щях да го знам, ако някой беше направил повече от това, просто да изпрати есемес, за да обяви връзката ви. — Тя изгледа сестра си укорително.

— Това би било по-информативно. Но не толкова забавно — отвърна Джесика.

— Всъщност запознахме се в Академията. Преди шест години — каза Джон на Мая.

Фин изглеждаше заинтригуван.

— Наистина ли? Не го знаех. — Той хвърли дързък поглед на Джесика. — И тогава ли го гледаше със сърчица в очите?

— Сърчица в очите? — Джон се засмя. — Къде ти. По-скоро ками.

— С Джон не се разбирахме много добре в Академията — обясни Джесика. — Имаше нещо като съревнование между нас.

— Хмм. Тук май има история — каза майка й.

Джесика и Джон се спогледаха. Да, имаше история — историята за храбра героиня и бивш герой рейнджър, които бяха стигнали далеч от дните си в Академията на ФБР. Пътят им невинаги беше гладък, ала шест години по-късно се бяха озовали точно там, където трябваше да бъдат.

— Хайде де, Джес… не ни дръж в неведение. Разкажи ни историята — подкани я Фин.

Под масата Джесика пъхна ръка в тази на Джон. Устните му се извиха, когато сплете пръсти с нейните.

— Мисля, че ще трябва да им разкажеш — заяви той.

Така и щеше да направи. Оставаше само един въпрос за разрешаване.

Джесика се усмихна лукаво.

— Твоята версия или моята?