Джули Джеймс
Любов под прикритие (25)

25

След като излезе от конферентната зала, Джесика подмина бюрото си и се отправи към стълбището, за да информира Джон за развитието по случая и да го предупреди, че в четвъртък вероятно ще пътуват за Джаксънвил. Вярно, би могла просто да му позвъни или да му изпрати есемес, но й се искаше лично да му съобщи новината. Това беше… възможност да се раздвижи. Малко упражнение. Нещо наистина важно, когато работиш зад бюро.

Слезе два етажа по-долу и пое по коридора, отвеждащ в главния офис. За първи път идваше на петия етаж и се огледа любопитно наоколо. Общо взето изглеждаше също като нейния: голямо, открито помещение, пълно с работни места, разделени на групички, прозорци от пода до тавана и многобройни бели дъски и табла за съобщения по стените с информация за различни случаи. Сгушен в ъгъла, с прозорци, гледащи към общото помещение, имаше мъничък кабинет, който принадлежеше на ръководителя на екипа.

Джесика подмина няколко бюра, търсейки това на Джон, и се усмихна на себе си, когато зърна табелка с името му на едно празно в момента бюро до прозореца.

ДЖОН М. ШЕПЪРД

СПЕЦИАЛЕН АГЕНТ

Интересно… Джон М. Шепърд. Отбеляза си наум да го попита как беше средното му име. Майкъл, може би. Или пък Матю?

Любопитните умове искаха да знаят.

Оставяйки за момента този въпрос настрани, тя тръгна да провери дали колегите на Джон знаят къде е. На работните места наоколо имаше петима от тях, всичките — мъже. Погълнати от работа, те не забелязаха приближаването й.

— Извинете. Някой случайно да знае дали Джон е наблизо?

При звука на гласа й и петимата агенти показаха глави над преградите на работните си места. За миг се възцари мълчание, а после трима от тях се изправиха, за да й се представят.

Високият агент със светлокестенява коса стигна пръв до нея и протегна ръка с непринудена усмивка.

— Вие трябва да сте агент Харлоу. Раян Ханигън.

Зад него някой се прокашля.

Без да поглежда назад, Раян махна към останалите мъже.

— Агенти Чой, Самюълс, Боч и Ланарели.

Те й се усмихнаха и на свой ред я поздравиха.

— Всъщност се срещнахме преди една-две седмици, в асансьора. — Боч, най-младият от групичката, замълча, сякаш търсеше какво още да каже. — И двамата се качвахме нагоре.

Агент Чой отпусна ръка върху преградата на работното място.

— Чухме, че си дошла от офиса в Лос Анджелис. Как беше там?

— Топло — отвърна Джесика.

И петимата се разсмяха така, сякаш това бе най-забавното нещо на света.

Тя също се усмихна. Да… започваше да се досеща, че в този отдел няма много жени.

— Надявах се да поговоря с Джон за развитието по случая ни. — Тя си погледна часовника. — Отиде ли си вече? Винаги мога да му се обадя.

— Днес си тръгна малко по-рано. Спомена, че отива във фитнеса — каза Раян. — Това беше преди двайсетина минути, така че със сигурност все още там.

— Благодаря. Ще проверя дали е там.

И като им кимна дружелюбно за довиждане, тя се отправи към асансьорите и натисна копчето за втория етаж, където се намираше модерно оборудваната фитнес зала на сградата.

В момента тя беше сравнително тиха, както можеше да се очаква по това време на деня. Неколцина агенти тренираха на бягащите пътечки, двама от тях използваха кардиомашините.

Джон не се виждаше никакъв, така че тя се отправи към помещението с тежестите.

Откри го при боксовия чувал.

Облечен във впита сива тениска и спортни шорти, той се движеше около чувала, изпробвайки различни комбинации. Всеки негов удар беше мощен и овладян, плавно движение на хълбоци и рамене, ръце и крака. От потта тениската беше залепнала за широките му, мускулести гърди, силните му ръце и бицепси се издуваха възхитително с всеки удар.

И тя беше спала с този мъж.

Устните й се извиха в тайничка усмивка.

О, да, беше, и още как.

Очите му срещнаха нейните в огледалото зад чувала и тя се взе в ръце. А, да. Първо работата, похотливото оглеждане на сексапилния й партньор — след това.

Прекоси стаята и се облегна на рафт с гири.

— Колегите ти казаха, че днес си си тръгнал малко по-рано.

Той изпръхтя в отговор и продължи да налага чувала.

Джесика зърна телефона му на тепиха, видя, че таймерът беше включен и предположи, че това беше някаква интервална тренировка, редуваща серии с различни упражнения. Според часовника оставаха още четирийсет и шест секунди.

Щеше да изчака. Пък и гледката си я биваше.

Нанесе толкова мощно дясно кроше, че Джесика почти очакваше чувала да полети във въздуха.

Всъщност гледката беше направо фантастична.

Движеше се така, както би го направил в истински двубой, краката му не се спираха нито за миг, докато опитваше най-различни удари, от различни ъгли и с различна скорост, напълно съсредоточен върху чувала.

Докато го гледаше, Джесика усети, че нещо не е наред. Е, да, надали би могла да очаква той да се подсмихва и да се киска, докато налага петдесеткилограмовия чувал, и все пак… изглеждаше ядосан.

Таймерът на телефона му се обади и той приключи серията с още едно дясно кроше, в което бяха вложени някои наистина лоши намерения. След това отстъпи от чувала, поглеждайки към нея, и разкопча каишката на една от ръкавиците си със зъби.

Джесика се приближи до телефона му, наведе се и натисна копчето, за да спре бибипкането на таймера. До апарата имаше бутилка вода, така че тя я вдигна и му я подаде.

— Благодаря — каза той запъхтяно.

— Няма защо. — Тя го гледаше как отпива вода на големи глътки, а от слепоочията му се стичаха вадички пот.

— Колко серии ти остават?

— Десет. По три минути всяка.

Тя зачака дежурната саркастична забележка, но вместо това той просто отпи още една глътка вода.

Нещо определено не беше наред.

— Изглеждаш ядосан.

— Да. Някой ми прекъсна тренировката — сопна се той в отговор.

Хмм. Добро покерджийско лице и наистина звучеше раздразнен, но Джесика не можеше да бъде заблудена толкова лесно. Така че просто наклони глава на една страна и зачака.

Той изсумтя.

— Какво е това? Ще ми се правиш на доброто ченге?

— Налага ли се?

Джон я изгледа и Джесика повдигна вежди.

Той въздъхна примирено.

— Нищо особено, Харлоу. Днес предадох най-големия си случай на друг агент. Арменска престъпна групировка. Рекет, насилие, незаконна търговия с оръжия, наркотици — за каквото и да се сетиш, те се занимават с него. Подслушваме двайсет и четири различни телефонни номера и току-що убедих един от тях да се обърне срещу останалите. Нужни ми бяха месеци — той ми се довери, че ще опазя него и семейството му в безопасност. — Джон сви рамене. — Новият агент ще се погрижи за тях, знам това. Просто… толкова е разочароващо да си тръгнеш.

Джесика кимна. Самата тя съвсем наскоро беше преживяла същото, когато се премести от Лос Анджелис в Чикаго и трябваше да предаде всичките си случаи на друг. Агентите посвещаваха месеци на разследванията си и понякога работата се превръщаше в нещо лично.

Имаше обаче и положителна страна.

— Там, където отиваш, е пълно с лоши, Джон. И с хора, изпаднали в наистина ужасни ситуации, които ще бъдат спасени, защото ти си бил там, за да се погрижиш за това.

За миг той като че ли се изненада от искрения й тон. А после я погледна, попивайки обувките й на високи токчета и ушития по мярка костюм, и й протегна ръкавиците.

— Искаш ли да изкараме един рунд? — Закачливият пламък се беше върнал в очите му.

Много смешно.

— Последния път, когато се изправихме един срещу друг на тепиха, нещата не свършиха много добре за теб.

— Ти ме преметна. Ала сега ти знам номерата.

Джесика се усмихна престорено скромно.

— Мисля си, че и сега все ще намеря начин да те разсея.

Очите им се срещнаха и думите й увиснаха във въздуха, когато в стаята влязоха още двама агенти.

Обратно към работата.

— Блеър ми се обади преди малко — съобщи му тя.

— Директно на теб? — Изражението му красноречиво говореше какво мисли по този въпрос, но той не направи никакъв коментар. — Какво каза?

Джесика му предаде разговора им.

— Изглежда напълно сигурен, че комисията ще одобри молбата ни. Когато се върна на бюрото си, ще се обадя на Лийвит и ще му разкажа за това развитие на нещата.

— Тази вечер съм свободен, ако иска да говори с двама ни. — Джон погледна за миг към двамата агенти на пейките за вдигане на щанги и отново се обърна към нея. — Ще си тръгваш ли скоро?

Тонът му беше нехаен, просто агент, който си бъбреше със своя партньор в четири и половина в петък следобед.

Ала очите му, задържали нейните, бяха топли.

— Не би трябвало да се бавя много. Вероятно около час. — Тя замълча за миг и се усмихна. — Ще ти съобщя, ако Лийвит каже нещо важно. В противен случай… приятен уикенд, Шепърд.

Обърна се и излезе от стаята, кимайки на двамата агенти. Когато се върна на бюрото си, позвъни на Лийвит, който, както можеше да се очаква, беше изненадан, че са го прескочили.

— Блеър се е обадил направо на теб? Засилва нещата.

— Каква съм късметлийка, нали?

Двамата обсъдиха срещата в четвъртък, а после Джесика си запази стая в хотела и започна да търси полети до Джаксънвил.

Докато избираше места в самолета (до прозореца за нея, до пътеката — за Джон, както обикновено), осъзна, че това бе последното пътуване, което щяха да направят заедно.

Кога заминаваш?

Първата седмица на септември.

— Всичко наред ли е?

Джесика примига, давайки си сметка, че се взира в екрана на компютъра си кой знае откога. Обърна се и видя един от колегите си, Вон Робъртс, застанал на пътеката между бюрата с куфарче в ръка.

— Да. Тъкмо организирах едно пътуване. — Тя се усмихна — спокойна усмивка, не прекалено широка. Тук няма нищо за гледане. — Тръгваш ли си?

Побъбри си с Вон в продължение на няколко минути — симпатичен тип, станал наскоро баща, пълен със забавни истории за това, как двумесечната му дъщеричка въртяла него и жена му на малкия си пръст.

Малко по-късно тя също си тръгна.

Докато прекосяваше паркинга, телефонът й избръмча с ново съобщение.

От Джон.

Какъв е адресът ти?

Не беше нужно да пита защо иска да знае — беше очевидно. Огледа се наоколо — струваше й се мъничко нередно да разменя подобни съобщения с партньора си, докато все още беше на работа.

Сюпириър 500У

Зачака вътрешният си прагматичен глас да й каже, че идеята не е добра, че станалото в Джаксънвил трябва да си остане в Джаксънвил, дрън, дрън.

Вместо това — мълчание.

Джесика се усмихна на себе си.

Очевидно прагматичната й страна също бе харесала Джон в потната му тениска.