Джули Джеймс
Любов под прикритие (12)

12

След като се преоблече в удобна блузка и дънки, Джесика обиколи набързо хотелската си стая, прибирайки всички лични вещи. Натъпка куфара си в дрешника, заедно с пухкавите лилави чехли, които вземаше винаги, когато пътуваше, защото не обичаше да ходи боса в хотелските стаи. Накрая се огледа за последен път, просто за да е сигурна.

Чисто беше.

Погледна си часовника и видя, че й остават още две минути. Много добре. Достатъчно време, за да успокои дишането си, да си лепне делово изражение и да укроти пеперудите, които започваха да пърхат в стомаха й всеки път, щом си представеше Джон в хотелската си стая.

Твоята стая или моята?

Нелепо бе дори да мисли по този начин. Тя беше агент под прикритие, той беше агент под прикритие и в работа като тази бързо свикваш със срещи на четири очи. Като се имаше предвид численото им превъзходство в Бюрото, Джесика почти винаги работеше с мъже и нито веднъж не се бе замисляла за това, че е насаме с мъж в ситуация, която при други обстоятелства би могла да бъде сметната за интимна.

Естествено, никой от тези мъже не беше Джон.

Това бе същият проблем, който беше имала в Академията — просто… забелязваше разни неща у него. Като например факта, че беше доста добър партньор: имаше светкавична мисъл, бързо вземаше решения, ала никога не беше арогантен, нито пък се отнасяше пренебрежително към нейните идеи. Или пък овладяната му, плавна походка, в която имаше само точната доза напереност. Или колко самоуверен и подготвен беше, въпреки че тази операция доста се различаваше от онова, с което си имаше работа обикновено в отдела за борба с организираната престъпност.

Или пък фактът, че беше толкова идиотски секси.

Ушитият по мярка костюм, който носеше, определено не помагаше. Да го види толкова изтупан и делови, се бе оказало странно предизвикателно. След като в Академията го беше виждала в мокра от пот тениска и спортни шорти, тя знаеше точно какво се крие под костюма и вратовръзката… и то бе чисто и просто кораво, изваяно съвършенство. Имаше един момент, по-рано в колата, когато беше навил ръкавите си и само гледката на голите му ръце едва не я беше накарала да се изчерви.

Сериозно. Ръцете му.

Слава богу, той като че ли не беше забелязал, че тя забелязваше тези неща. И тя имаше твърдото намерение това да не се промени. Имаше задача и да изпива с жаден поглед голите части от тялото на партньора си не беше част от мисията, възложена й от нейния шеф. За което можеше само да съжалява.

Почукване на вратата на хотелската й стая я изтръгна от мислите. Чувствайки се по-добре сега, когато беше взела това решение, тя надникна през шпионката и отвори.

Джон стоеше на прага по дънки и бяла тениска, опъната върху силните му гърди и широки рамене, и разкриваща вероятно най-сексапилните бицепси, които беше виждала някога.

Добре, размисли — май беше по-добре отново да си сложи костюма и вратовръзката. Или пък развлечен, безформен суитшърт. Може би дъждобран от онези, които покриваха цялото тяло. Защото сега пред нея имаше повече загоряла от слънцето кожа и повече мускули и внезапно вътрешният й прагматичен глас, онзи, който допреди миг й казваше да не обръща внимание на тези неща, сега беше вдигнал ръце, сякаш се предаваше. Да, на това дори аз нямам какво да отговоря.

Той плъзна очи по нея, а когато проговори, гласът му беше толкова нисък, че само тя да го чуе.

— Носиш дънки. Изисканите типове от отдела за финансови престъпления ще ти отнемат значката, ако те видят.

Чудесно. Вече започваше да я дразни. И просто така, нещата отново се върнаха в релсите.

— Ще трябва да разчитам на теб да опазиш тайната ми — отвърна тя сухо, отдръпвайки се, за да го пусне да влезе, след което затвори вратата и му подаде менюто. — Кажи ми какво искаш и ще го поръчам.

След като се погрижиха за това, двамата се заловиха за работа. Стаята й беше обзаведена с мъничка кухня, а до нея имаше маса и столове, където можеха да работят. Беше малко тесничко, тъй като масата беше само за двама души и капаците на лаптопите им се допираха.

— Помолих Лийвит да ни изпрати списък с обявените за продажба имоти, които биха могли да представляват интерес за Дейв и Ашли като възможно място за ресторанта им — обясни Джон. — Обеща да ни ги пусне до час.

Джесика кимна. Това бе още една подробност от историята им, за която двамата с Джон бяха на едно мнение. Ако на Блеър случайно му хрумнеше да се поинтересува кои други имоти бяха огледали, им се щеше да знаят какво още се предлага на пазара.

— Добре. Благодаря.

Настанявайки се удобно пред лаптопа, Джесика подви крака под себе си.

— И така. Последни тенденции в ресторантьорството. — Въведе думите в Гугъл и се залови да прегледа резултатите, дъвчейки разсеяно върха на химикалката си. — А, ето това е нещо интересно…

Така и не довърши, когато, вдигайки очи от лаптопа, видя, че Джон я беше зяпнал.

Или по-точно, беше зяпнал устата й.

Тя се изчерви и остави химикалката на масата. Гаден навик, знаеше го.

— Според тази статия нараства популярността на „луксозните семейни заведения“. Навярно бихме могли да го използваме.

Тя продължи с проучванията си, водейки си бележки в хотелското тефтерче, което беше взела от нощното шкафче. Зачете статия от някакъв хранителен експерт, според когото „бърканите яйца“ били една от най-горещите тенденции тази година (за разлика от миналата, когато били толкова старомодни?) и тъкмо се канеше да се пошегува с това, когато се разнесе гласът на Джон.

— Трябва ли да правиш това с химикалката? Отвлича ми вниманието? — каза той, а в гласа му се долавяха остри нотки.

Хм. Дори не си беше дала сметка, че отново е лапнала върха на химикалката.

— Извинявай. Май имам малка орална фиксация.

Или поне все това повтаряше майка й, която беше психолог. Миличка, то е начин за облекчаване на стреса. Опитай се да откриеш източника на този стрес, вместо да се мъчиш да прогониш проблемите си с дъвчене.

— Орална фиксация — повтори Джон.

Челюстта му потръпна.

Джесика сви небрежно рамене.

— Така се нарича.

Той я погледа още миг, а после отново насочи вниманието си към лаптопа и започна да пише яростно.

Е, добре. Някой май не е в особено добро настроение. Храната им пристигна след половин час. Докато вечеряха, измислиха какъв щеше да бъде вторият проект, който Ашли и Дейв обмисляха да развият в Джаксънвил: квартално американско бистро на принципа „от фермата до масата“, който щеше да използва местно произведени продукти, а през уикендите щеше да предлага брънч, централно място, в който щяха да заемат… гастрономски бъркани яйца.

— Толкова се гордееш с тази подробност — подхвърли Джон, преди да отхапе от своето тако с риба на скара.

Джесика се усмихна, докато мажеше още майонеза върху сандвича си. Е, всъщност така си беше.

— Чувам, че тези дни всички са луднали по тях. — Тя свали десния си крак, който беше преметнала върху левия, за да седне по-изправена, при което той докосна този на Джон.

Ниско в корема й се разля горещина.

— Извинявай. — Намести се в стола си така, че между тях да има по-голямо разстояние.

— Няма проблем. — Той продължи да се храни, внезапно адски заинтригуван от онова, което четеше на лаптопа си.

За бога, държеше се така, сякаш за първи път попадаше в компанията на сексапилен мъж. Бившият й съпруг, самият той — доста привлекателен, беше филмов продуцент и тя бе присъствала на цял куп партита и събития с някои от най-прочутите и сексапилни актьори. Прекараш ли известно време в Холивуд, сексапилът се превръщаше в част от пейзажа, като палмовите дървета. Ала едно случайно докосване до крака на Джон Шепърд и ето че тя беше по-смутена от дванайсетгодишно момиченце на концерт на Джъстин Вийбър.

Стегни се, Харлоу. Съсредоточи се върху задачата.

За щастие, имейлът от Лийвит пристигна, докато се хранеха и те трябваше да прегледат прикачения списък с имоти. Докато разглеждаха снимките на един от имотите, Джесика извади фибите, с които беше прибрала косата си — цял ден се бяха впивали в скалпа й.

— Давам си сметка, че Чикаго е доста скъп град за живеене, но можеш ли да повярваш, колко евтино… — Джон замълча, когато косата на Джесика се разпиля около раменете й, вълниста и бухнала от това, че цял ден беше прибрана на кок. Прокашля се и продължи: — … колко евтини са някои от тези имоти?

— Нали? Можеш да купиш сграда, достатъчно голяма, за да побере цял ресторант, за по-малко пари, отколкото платих за едностайния си апартамент. — Тя прокара пръсти през косата си, опитвайки се да я обуздае, когато телефонът й се обади с ново съобщение — личният й телефон, не онзи, който беше получила за мисията. След няколко секунди иззвъня отново.

— Извинявай. — Тя стана от масата и отиде до нощното шкафче, където го беше оставила. Докато вдигаше, той иззвъня за трети път.

Моят тип казва, че още не си му пратила съобщение — пишеше брат й. — Споменах ли, че кара мазерати?

Джесика въздъхна и прегледа останалите есемеси. Не отново.

Само шест пъти — побързала бе да отговори сестра й. — Джес… просто ела във фитнеса с мен. След като видиш моя тип в спортните му дрехи, изобщо няма да те е грижа за някаква си тъпа кола.

Казва жената, чиято съпруга кара ауди R8 — не й беше останал длъжен Фин.

Преди Джесика да успее да се намеси в препирнята, телефонът й извибрира със самодоволния отговор на Мая.

И изглежда страхотно, докато го прави.

Джесика поклати глава и написа отговор. Обичаше брат си и сестра си и знаеше, че те просто се грижат за нея след развода й и искат да я защитят… Факт, който й се струваше доста забавен, при положение че тя носеше пистолет и стига да искаше, можеше да ги тръшне на пода само за миг. Понякога обаче беше уморително все да бъде третото колело в разговора между двамата близнаци.

В момента съм заета — написа.

Естествено, това страшно заинтригува сестра й.

Ооо… нещо секси?

Моля те, недей да отговаряш на това — написа брат й незабавно.

Джесика хвърли скришом поглед към Джон. Съвършеният му бицепс се напрегна възхитително, докато отпиваше от бутилката бира, която си беше поръчал от румсървиса.

Тя преглътна, устата й изведнъж бе пресъхнала.

Работа — обясни на брат си и сестра си. — А сега стига сте ми пращали съобщения, преди заради вас да ме разкрият и да ме застрелят.

Телефонът начаса притихна.

Тя се усмихна. Изчака няколко секунди, преди да сложи край на мъките им.

Просто малко феберейски хумор.

Отговорите им долетяха бързо и яростно.

ОТВРАТИТЕЛНА си. Изкара ми акъла.