Мишел Бюси
Черните лилии (57)

56

Трите бронирани коли на жандармерията слизат по улица „Бланш-Ошде-Моне“, а сирените им са надути до крайност. Те дори не си дават труда да заобиколят селото, а карат напряко през него. По улица „Бланш-Ошде-Моне“ и Кралския път.

Живерни дефилира покрай тях.

Кметството… Училището…

Щом чуват сирените им, всички ученици обръщат глава и имат едно-единствено желание: да изтичат до прозореца. Стефани Дюпен ги задържа спокойно с едно движение на ръката си. Нито едно дете не е забелязало колко е притеснена. За да запази равновесие, учителката се подпира на катедрата.

— Спокойно, деца, спокойно! Да се върнем към занятията…

Изчиства гласа си. Полицейските сирени още кънтят в главата й.

— Деца, говорех ви за конкурса „Бъдещи художници“, организиран от фондация „Робинсън“. Напомням ви, че остават само два дни да предадете рисунките си. Надявам се тази година мнозина от вас да опитат късмета си…

Стефани не може да прогони от мислите си лицето на съпруга си, който тази сутрин й се усмихваше, докато тя бе още в леглото, и я целуна, поставяйки ръка на рамото й с думите: „Приятен ден, любов моя!“.

В същото време тя продължава да рецитира един многократно повтарян урок:

— Знам, че никое дете от Живерни не е печелило конкурса. Но и съм сигурна, че когато международното жури види някоя кандидатура от училището в Живерни, това ще бъде сериозно предимство за вас!

Стефани вижда отново как Жак препасва патрондаша си и как откача ловната си пушка от стената…

— Деца, Живерни е име, което кара художниците от цял свят да мечтаят.

Още два сини болида пресичат селото. Стефани подскача и въпреки волята си е обзета от паника. А колите дори не са намалили скоростта, с която минават през селото.

Лоренс?

Стефани се опитва да се съсредоточи отново. Гледа класа, оглежда едно след друго лицата на всички деца. Знае, че сред тях има няколко с невероятен талант.

— Знам, че между вас има деца с невероятен талант.

Фанет свежда очи. Не обича, когато учителката ги гледа така. Смущава се.

Мисля, че ще стане дума за мен…

— Мисля за теб, Фанет, особено за теб. Разчитам на теб!

Точно както си мислех…

Момиченцето почервенява до ушите. В следващия миг учителката се обръща към черната дъска. От дъното на класната стая Пол хвърля поглед към Фанет. Момчето опъва тялото си над чина. Протяга врата си, за да се приближи още малко до Фанет.

— Учителката има право, Фанет! Ти ще спечелиш конкурса! Ти и никой друг!

Мери и Камий седят точно пред Пол и Венсан. Мери се обръща към момчетата.

— Ш-ш-т!

Изведнъж всички глави замръзват. На вратата се чука.

Разтревожената Стефани отваря и вижда посърналото лице на Патрисиа Морвал.

— Трябва да ти кажа нещо, Стефани! То… важно е…

— По… почакайте ме малко, деца.

За пореден път учителката полага усилие да не издаде пред децата ужасната си тревога.

— Само за момент…

Стефани излиза. Затваря вратата и върви под липите в двора на кметството. Патрисиа Морвал не крие възбудата си. Облякла е смачкано сако, което никак не подхожда на зеленикавата й като бутилка пола. Стефани забелязва, че обикновено безупречният й кок е бил прибран набързо. Пак добре, че не е излязла на улицата по пеньоар…

— Съобщиха ми го Титу и Патрик — казва Патрисиа на един дъх. — Арестували са Жак на пътека „Астрагал“, докато тримата се връщали от лов…

— Какво? Какво говориш?

— Инспектор Серенак… Арестувал е Жак… Обвинява го в убийството на Жером!

— Ло… Лоренс…

Патрисиа Морвал гледа странно Стефани.

— Да, Лоренс Серенак… ченгето…

— Боже мой… ами Жак, да не би…

— Не, не, успокой се, нищо му няма… Според това, което ми разказаха, добре че Патрик е бил там… също и помощникът на Серенак — Силвио Бенавидиш. Успели са да предотвратят истинска касапница… Даваш ли си сметка, Стефани, този ненормалник Серенак смята, че Жак е убил моя Жером…

Стефани усеща, че краката й отказват да я носят, и се отпуска върху светлия дънер на една липа. Трябва да си поеме дъх. Трябва да събере мислите си и да се успокои. Трябва да се върне в класната стая, където я чакат децата. Трябва да изтича в управлението. Трябва…

Ръцете на Патрисиа Морвал мачкат яката на неизгладеното износено сако.

— Това е нещастен случай, Стефани. От самото начало ми се иска да повярвам в това. Ами ако съм се излъгала, ако някой наистина е убил Жером? Кажи ми, Стефани, че не е възможно това да е бил Жак.

Стефани впива погледа си в Патрисиа. Такива очи не могат да лъжат.

— Разбира се, че не е възможно, Патрисиа. Разбира се, че не е Жак.