Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nympheas noirs, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Колева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2020)
- Начална корекция
- sqnka(2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Мишел Бюси
Заглавие: Черните лилии
Преводач: Силвия Колева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: Ропринт ЕАД
Редактор: Мария Чунчева
Художник: Яна Аргиропулос
Коректор: Снежана Бошнакова
ISBN: 978-619-164-243-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5040
История
- —Добавяне
34
Улица „Бланш-Ошде-Моне“. Вечерната светлина се прокрадва през процепите в капаците на прозорците в стаята на семейство Дюпен. Нормандските къщурки, които се продават, се гърчат върху гланцираната хартия между пръстите на Жак Дюпен.
— Ще си взема адвокат, Стефани. Ще обвиня Серенак в психическо насилие… Това ченге… да знаеш, че не му е чиста работата… Човек би казал, че…
Жак Дюпен се обръща в леглото. Няма нужда да проверява. Знае, че говори на гърба на жена си, по-точно — на тила й. На дългите й светли коси и само на една четвърт от лицето й, на ръката й, която държи книгата. От време на време, когато чаршафите са благосклонни — и на извивката над кръста, на страхотния й задник, който всяка вечер едва се въздържа да не погали.
— Човек би казал, че това ченге ме е нарочило — продължава Жак Дюпен — и че разчиства лични сметки.
— Не се тревожи — отговаря гърбът. — Успокой се.
Жак Дюпен прави опит да чете брошурата с къщите. Минутите се движат бавно върху циферблата на будилника точно отсреща.
21 часът и 12 минути.
21 часът и 17 минути.
21 часът и 24 минути…
— Какво четеш, Стефани?
— Нищо.
Гърбът не е много разговорлив.
21 часът и 31 минути.
21 часът и 34 минути…
— Бих искал да намеря хубава къща за теб, Стефани. Да не прилича на този шкаф над училището. Къщата на мечтите ти. В края на краищата това ми е занаятът. Един ден ще мога да ти предложа такава къща. Ако проявиш търпение, бих могъл…
Гърбът леко се размърдва. Ръката се протяга към нощното шкафче и оставя книгата.
„Орелиен“. Луи Арагон.
Тя угася нощната лампа.
— За да не ме напуснеш никога — прокрадва се в мрака гласът на Дюпен.
21 часът и 37 минути.
21 часът и 41 минути…
— Стефани, нали няма да допуснеш… Няма да допуснеш това ченге да ни раздели? Знаеш, че нямам нищо общо с убийството на Морвал.
— Знам, Жак. И двамата го знаем.
Гърбът е гладък и студен.
21 часът и 44 минути.
— Ще го направя, Стефани… Ще намеря… твоята… нашата къща.
Гърбът изчезва. Две гърди и венерин хълм приканват към разговор.
— Направи ми дете, Жак. Най-напред ми направи дете.