Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nympheas noirs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2020)
Начална корекция
sqnka(2020)
Корекция и форматиране
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Мишел Бюси

Заглавие: Черните лилии

Преводач: Силвия Колева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Яна Аргиропулос

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-619-164-243-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5040

История

  1. —Добавяне

34

Улица „Бланш-Ошде-Моне“. Вечерната светлина се прокрадва през процепите в капаците на прозорците в стаята на семейство Дюпен. Нормандските къщурки, които се продават, се гърчат върху гланцираната хартия между пръстите на Жак Дюпен.

— Ще си взема адвокат, Стефани. Ще обвиня Серенак в психическо насилие… Това ченге… да знаеш, че не му е чиста работата… Човек би казал, че…

Жак Дюпен се обръща в леглото. Няма нужда да проверява. Знае, че говори на гърба на жена си, по-точно — на тила й. На дългите й светли коси и само на една четвърт от лицето й, на ръката й, която държи книгата. От време на време, когато чаршафите са благосклонни — и на извивката над кръста, на страхотния й задник, който всяка вечер едва се въздържа да не погали.

— Човек би казал, че това ченге ме е нарочило — продължава Жак Дюпен — и че разчиства лични сметки.

— Не се тревожи — отговаря гърбът. — Успокой се.

Жак Дюпен прави опит да чете брошурата с къщите. Минутите се движат бавно върху циферблата на будилника точно отсреща.

21 часът и 12 минути.

21 часът и 17 минути.

21 часът и 24 минути…

— Какво четеш, Стефани?

— Нищо.

Гърбът не е много разговорлив.

21 часът и 31 минути.

21 часът и 34 минути…

— Бих искал да намеря хубава къща за теб, Стефани. Да не прилича на този шкаф над училището. Къщата на мечтите ти. В края на краищата това ми е занаятът. Един ден ще мога да ти предложа такава къща. Ако проявиш търпение, бих могъл…

Гърбът леко се размърдва. Ръката се протяга към нощното шкафче и оставя книгата.

„Орелиен“. Луи Арагон.

Тя угася нощната лампа.

— За да не ме напуснеш никога — прокрадва се в мрака гласът на Дюпен.

21 часът и 37 минути.

21 часът и 41 минути…

— Стефани, нали няма да допуснеш… Няма да допуснеш това ченге да ни раздели? Знаеш, че нямам нищо общо с убийството на Морвал.

— Знам, Жак. И двамата го знаем.

Гърбът е гладък и студен.

21 часът и 44 минути.

— Ще го направя, Стефани… Ще намеря… твоята… нашата къща.

Гърбът изчезва. Две гърди и венерин хълм приканват към разговор.

— Направи ми дете, Жак. Най-напред ми направи дете.