Мишел Бюси
Черните лилии (3)

2

Инспектор Лоренс Серенак започва работата си, като огражда периметър от няколко метра около трупа и разпъва широки оранжеви ленти по дърветата над канала.

Сцената на местопрестъплението го кара да предположи, че разследването ще бъде трудно. Серенак се успокоява с факта, че е реагирал професионално. След телефонния сигнал в полицейския участък на Вернон е взел и трима колеги. Най-неотложното е поверено на полицай Ловел: да държи на разстояние зяпачите, които вече са се струпали покрай канала. Направо невероятно. Полицейската камионетка преминава през пустото село и само след няколко минути почти всичките му обитатели хукват към местопрестъплението. Защото наистина става дума за убийство. Не е необходимо човек да е ходил три години в полицейското училище в Тулуза, за да е наясно. Серенак отново оглежда раната в сърцето, дупката в черепа и потопената в канала глава. Полицай Мори, който, по всичко личи, е най-опитният специалист от научната полиция на Вернон, внимателно снема отпечатъци от следи, като им прави гипсови отливки. Серенак му е наредил да обезсмърти калната почва, преди да отиде при трупа. Ами човекът е мъртъв, не може да бъде спасен или възкресен. И дума не може да става местопрестъплението да бъде отъпкано, преди да бъдат събрани и увековечени със снимки всички възможни улики.

На моста изскача инспектор Силвио Бенавидиш и едва си поема дъх. Неколцина жители на Живерни се отдръпват, за да мине. Серенак му е наредил да изтича до селото оттатък реката със снимка на жертвата, за да събере първите сведения. С други думи, да идентифицира трупа. Инспектор Серенак отскоро е на служба във Вернон, но бързо е разбрал, че Бенавидиш се справя отлично с поставените му задачи, при това влага огромно усърдие: организацията му е завидна, а и педантично архивира данните. До голяма степен е идеалният помощник. Е, може би не е особено инициативен, но на Серенак му се струва, че причината не е в липсата на компетентност, а в прекомерна свенливост. Но пък е предан! Предан ли?… Е, предан е на професията си на ченге. Най-вероятно Бенавидиш приема шефа си, инспектор Серенак, който неотдавна е завършил полицейското училище в Тулуза, като все още неидентифициран обект. Въпреки че преди четири месеца Серенак ненадейно бе назначен за шеф на управлението във Вернон, без дори да има чин „комисар“, нима човек на север от Сена би могъл да приеме сериозно някого, който говори и на скитниците, и на крадците, и на сутеньорите, както и на колегите си, с окситански^[1] диалект и който наблюдава местопрестъпленията с отчайващ цинизъм?

Само че не е сигурно! — мисли Серенак. Хората са толкова стресирани… Не само в полицията. Навсякъде. А тук, в тази парижка провинция, гримирана като Нормандия, е още по-зле. Познава добре картата: границата с Ил дьо Франс минава през Живерни, само на няколкостотин метра оттатък талвега на реката^[2]. Само че тук хората са нормандци, а не парижани. И държат на това. Изглежда малко снобско. Някакъв местен чешит най-сериозно му бе заявил, че по течението на Епт — смешна рекичка между Франция и англо-нормандското кралство, навремето са загинали много повече хора, отколкото покрай Мьоз и Рейн.

Ама че глупаци!

— Инспекторе…

— Казах ти да ме наричаш Лоренс, по дяволите!

Силвио Бенавидиш се колебае. Инспектор Серенак му изтърсва това пред Лувел и Мори, а и пред още петнадесетина зяпачи и труп, който се къпе в кръвта си. Сякаш сега бе моментът да разискват въпроса с обръщението на „ти“?!

— Ъъ, добре, шефе… Струва ми се, че ще трябва да пипаме внимателно… Не беше трудно да идентифицирам жертвата. Тук всички го познават. Както изглежда, е важна клечка. Жером Морвал. Известен офталмолог, хирург. Кабинетът му в Париж е на авеню „Прудом“, в Шестнайсети район. Живее в една от най-красивите къщи в селото, на улица „Клод Моне“ номер седемдесет и едно…

— Живеел е — уточнява Серенак.

Силвио отминава забележката. Има вид на човек, комуто са съобщили, че го изпращат на руския фронт през Втората световна… Е, всъщност, изглежда като ченге на служба в Нормандия. Видът му кара Серенак да се усмихне. Би трябвало той да се сърди, а не помощникът му.

— Добра работа, Силвио. Няма смисъл да се стресираме отсега. Ще уточним подробностите от биографията му по-късно.

Серенак откача оранжевата лента.

— Лувел, всичко наред ли е с отпечатъците? Може ли вече да се приближим, без да се притесняваме?…

Лувел кимва, после се отдалечава и отнася множество гипсови калъпи, а инспектор Серенак нагазва в калта по брега на канала. С едната ръка се хваща за клонка от близкия ясен, а с другата посочва безжизненото тяло.

— Ела насам, Силвио. Погледни. Не смяташ ли, че този начин на убийство е малко странен?

Силвио се приближава. Лувел и Мори също се обръщат, сякаш са част от комисията при приемния изпит на прекия си началник.

— Момчета, вижте раната. Ей там, пробила е сакото. Очевидно Морвал е убит с хладно оръжие. Нож или нещо подобно. Право в сърцето. Суха кръв. Дори без научната полиция можем да приемем, че тя е причина за смъртта. А като разгледаме следите в калта, става ясно, че тялото е влачено в продължение на няколко метра до брега. Защо да си дават този труд? Защо ще местят труп? И после убиецът е взел камък или подобен по големина предмет и си е направил труда да смаже горната част на черепа и слепоочието. Не е ясно по каква причина…

Лувел вдига срамежливо ръка:

— Може би Морвал все още не е бил мъртъв?

— Ооо! — чува се напевният глас на Серенак. — Като гледам размера на раната в сърцето, не ми се вярва! А ако Морвал все още е бил жив, защо не са му забили отново ножа? Защо ще го местят, а и ще му разбиват черепа?

Силвио Бенавидиш не казва нито дума. Людовик Мори оглежда терена. На брега има камък колкото футболна топка, покрит с кръв. Взема всички възможни проби и се опитва да отговори на Серенак.

— Защото наблизо е имало камък. Взел е оръжието, което му е било подръка.

Очите на Серенак заблестяват.

— Тук не съм съгласен с теб, Людо. Огледайте терена и си представете сцената, момчета. А има и нещо още по-странно. Погледнете канала на двадесетина метра оттук. Какво виждате?

Инспектор Бенавидиш и другите двама полицаи оглеждат бреговете, но не разбират какво иска да им подскаже Серенак.

— Няма никакви камъни! — тържествуващо заявява Серенак. — По дължината на цялата река няма нито един. А ако огледате добре този камък, ще разберете, че и той е бил донесен дотук. По него няма засъхнала кал, а тревата отдолу е свежа… Тогава какво прави тук този камък? Убиецът е донесъл и него. Ясно е като бял ден!

Полицай Лувел се опитва да отдалечи жителите на Живерни към десния бряг пред моста, който води към селото. Но публиката като че ли не притеснява Серенак.

— Момчета — продължава инспекторът, — ако обобщим нещата дотук, се оказваме пред следните обстоятелства: Жером Морвал е прободен с нож на пътя. После убиецът го довлича до реката на шест метра разстояние. А после, бидейки перфекционист, взема от околността камък с тегло около двадесет килограма и се връща, за да смаже черепа на Морвал… И това далеч не е всичко. Вижте положението на тялото във водата: цялата глава е потопена. Естествено ли ви изглежда положението на тялото?

— Ами вие току-що го обяснихте, шефе — промърморва почти раздразнено Мори. — Убиецът удря Морвал с камъка по главата. А после жертвата се хлъзва към реката…

— И някак случайно — иронично го прекъсва Серенак, — след удара с камъка по черепа главата на Морвал се оказва на дъното на канала… Не, момчета, готов съм да се обзаложа. Вземете камъка и фраснете Морвал по главата. Дори при един на хиляда случая тя няма да се окаже безупречно потопена на дъното на канала. Господа, мисля, че всичко е далеч по-просто: имаме тройно убийство, извършено срещу един и същ човек. Първо го пробождат с нож, второ — смазват му черепа, и трето — давят го в реката…

Върху устните му се появява нещо като усмивка или гримаса. Обръща се към Силвио и този път наистина се усмихва.

— Да искат да те убият три пъти… не е много ласкателно за нашия офталмолог. Но като помислиш, по-добре да убиеш един човек три пъти, отколкото трима по един път, нали?

Серенак намига на Бенавидиш, който се смущава още повече.

— Никак не ми се иска да всявам паника в селото — продължава той, — но сценарият на престъплението не ми изглежда случаен. Бих казал, че се възпроизвежда композиция, че оживява картина. Като че ли всеки детайл е подбран доста внимателно. Мястото — Живерни. Развоят на събитията, ножът, камъкът, удавянето…

— Да не би да става дума за отмъщение? — предполага Бенавидиш. — Нещо като ритуал? Това ли смятате?

— Нямам представа — отговаря Серенак. — Ще видим… В момента ми се струва, че всичко това е безсмислено, но за убиеца със сигурност е имало смисъл…

Лувел избутва особено любопитните, застанали на моста. Силвио Бенавидиш се умълчава и се съсредоточава, сякаш се мъчи да избере от думите на Серенак онова, което е казано сериозно, и другото, което остава като предизвикателство.

Неочаквано от тополовата горичка изскача кафява сянка, провира се под оранжевата лента и се хлъзва по брега на реката. Полицай Мори напразно се мъчи да спре пришълеца, който се оказва… немска овчарка!

Кучето радостно се отърква в джинсите на Серенак.

— Я виж ти! — възкликва инспекторът. — Ето го първия спонтанно явил се свидетел.

После се обръща към жителите на Живерни, които продължават да стоят на моста.

— Някой познава ли това куче?

— Да — отговаря уверено доста възрастен мъж, облечен като художник, с кадифен панталон и сако от туид. — Това е Нептун. Селското куче. Всички го познават. Обикновено тича след децата. И туристите го знаят. То е част от пейзажа, така да се каже…

— Я ела, дебеланчо — казва Серенак и кляка до Нептун. — Ти първият ни свидетел ли си? Я ми кажи видя ли убиеца? Познаваш ли го? След малко ще дойдеш да дадеш показания… Защото имаме още малко работа тук.

Инспекторът отчупва върбова клонка и я хвърля надалеч. Нептун приема играта. Стига до клонката, яростно я захапва и се отдалечава, после се връща с трофея си. Бенавидиш гледа учуден какво прави шефът му.

Серенак най-сетне става. Дълго и внимателно разглежда всичко наоколо: перачницата срещу канала, построена от тухли, слама и кал, моста и странната двувърха сграда в стил фахверк^[3] точно отзад, над която се извисява четириетажна кула. Върху стената е изписано името й: „Мелница Шеньовиер“. Мисли, че не бива да пренебрегват нито една подробност и че ще трябва да обиколят всички, които биха могли да дадат показания, въпреки че престъплението е извършено извън селото и преди шест сутринта.

— Мишел, я разкарай хората. Людо, дай ми ръкавици. Ако не искаме да местим тялото, с риск да си намокря краката, ще пребъркам джобовете на нашия офталмолог.

Серенак хвърля маратонките, после и чорапите, навива крачолите на панталона си до средата на прасеца, слага си ръкавиците, подадени му от полицай Мори, и нагазва в канала. С лявата си ръка държи здраво тялото на Морвал, а с дясната рови в джобовете му. Изважда кожен портфейл и го подава на Бенавидиш, който проверява документите. Няма съмнение. Убитият е Жером Морвал.

Ръката на Серенак продължава да тършува. Носна кърпа. Ключове от кола. Всичко минава от една ръка с ръкавица в друга и накрая отива в пластмасов плик. Пръстите на инспектора измъкват от джоба на сакото смачкана пощенска картичка. Най-обикновена. На нея се кипри репродукция на „Водните лилии“ на Моне — етюд в синьо. Такива се продават в милиони екземпляри в цял свят. Серенак обръща картичката. Отзад има кратък текст, написан с печатни букви. ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Точно отдолу малка лентичка с напечатан текст, изрязана отнякъде и залепена върху картичката. Вторият текст е по-дълъг и се състои от десетина думи: Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление.

По дяволите!

Изведнъж ледената вода стяга глезените на Серенак като стоманени белезници. Инспекторът се обръща отново към зяпачите на моста, които са се струпали около нормандската перачница, сякаш чакат автобус:

— Морвал имаше ли деца? Дете на единадесет години?

Художникът с кадифения панталон отново е най-бърз.

— Не, господин комисар! Със сигурност не!

Мамка му!

Картичката за рождения ден преминава в ръцете на инспектор Бенавидиш. Серенак вдига глава и отново оглежда всичко: перачницата, моста, мелницата. Обхваща с поглед събуждащото се село. Поглежда и към градините на Моне, които се очертават в далечината. Бавно мести очи към ливадата и тополите, дори към облаците, които пълзят над залесените хълмове.

Десетте думи са набиват в главата и обсебват мислите му: Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление.

Внезапно усеща, че в пощенската картичка нещо не е на мястото си.