Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ясновидците (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lair of Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2020)
Начална корекция
sqnka(2020)
Корекция и форматиране
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Либа Брей

Заглавие: Леговище на сънища

Преводач: Евелина Пенева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „ЕМАС“

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Василка Ванчева; Йоана Ванчева

Коректор: Йоана Ванчева

ISBN: 978-954-357-368-4​

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10829

История

  1. —Добавяне

Върховният връх на света

Във фоайето на хотел „Грант“ цареше празничен безпорядък. Веселящи се от всякакъв сорт — флаперки, танцьорки, златотърсачи, момчета от Уолстрийт и изгряващи кинозвезди — се бяха разположили по всеки сантиметър от мебелите, докато смаяните гости на хотела се чудеха дали случайно не са попаднали погрешка в пътуващ цирк. Разгневен, управителят на хотела от далечния ъгъл на фоайето размахваше високо вдигнати пръсти и се опитваше да привлече вниманието на Ийви.

— Глупости! — изсъска мнението си за терзанията на управителя Ийви, обърна се на обратната страна и се запромъква сред празнуващите към друга зала, където в един ъгъл забеляза Хенри и Тета. Докато се промъкваше, извърната настрана, между важните особи, тя подмина акордеонист с печален поглед, който пееше нещо скръбно на италиански, а хората се обърнаха и се приближиха към нея.

— Ей, трябва да говоря с теб, гълъбче — измърка хубав наглед момък с каубойска шапка. — Интересувам се от петролни спекулации в Оклахома и искам да знам дали ще донесат пари…

— Не мога да виждам бъдещето, само миналото — възпротиви се Ийви и продължи да си проправя път.

— Ийви, СКЪЪЪЪПАА! — провлачи червенокоска в дълга сребриста наметка, поръбена с паунови пера. Ийви за пръв път виждаше тази жена в живота си. — Ние просто ТРЯБВА да поговорим! СПЕШНО е, пиленце.

— Ами тогава, най-добре да си скоча в обувките за спешни случаи — отвърна Ийви, без да спира и се блъсна в някого. — Простете ми… — Тя присви очи. — Сам Лойд.

— Здрасти, вампирче — поздрави я той с вечно готовата си наперена усмивка на лицето. — Липсвах ли ти?

Ийви застана с ръце на кръста.

— Какво престъпление съм извършила, че си цъфнал на прага ми?

— Мен да питаш, жив късмет си е. — Отмъкна си едно канапе от подноса на минаващия наблизо сервитьор и го напъха в устата си, извъртя очи от възторг. — Хайвер. Божичко, как само обичам хайвер.

Ийви се опита да заобиколи Сам, но той тръгна с нея.

— Ще се дръпнеш ли? — попита тя.

— Олеле, кукличке. Още ли си ми сърдита, че казах на „Дейли нюз“ как моето разследване ти е помогнало да заловиш Пентаграмния убиец и че причината да не идваш в Музея на гадните усещания е непреодолимото влечение, което чувстваш към мен и заради което чак ти се налага да ме избягваш?

Ийви пак сложи ръце на кръста.

— Да, Сам. Сърдита съм ти за това.

Сам разпери ръце в знак на извинение.

— Беше продиктуван от милосърдието жест!

Ийви изби вежда.

— Музеят имаше нужда да се появи в пресата и тази история вдигна малко шумотевица. А и ми донесе среща с една танцьорка. Блондинка на име Силвия. Няма да повярваш какво може да прави това момиче с…

— Довиждане, Сам. — Ийви се опита да си проправи път през навалицата, но отново попадна в безизходно положение. Сам вървеше по петите й.

— Виж, кукличке, недей така. Каквото било, било. Аз разсърдих ли ти се, когато им каза, че съм бил… как ме описа тогава?

— Лъжец, измамник и такава тиня, че и истинската тиня в локвата ще се опита да отплува по-далеч от теб!

— Именно. — Сам я гледаше широко отворил очи. — Страшно се радвам, че те виждам отново Савска царице. Ние защо не намерим някое тихо ъгълче и да си пообщуваме на по един подтикващ към доверие „Джин Фис“?

— Свети Боже! — ококорила очи, Ийви посочи към другия край на стаята. — Това не е ли Бъстър Кийтън[1]?

Сам се завъртя.

— Къде?

Бърза като светкавица, Ийви се шмугна покрай него и продължи да си пробива път през тълпата. Зад себе си чу как Сам вика:

— Хубаво ли е да се прави така?

Най-накрая Ийви се тръшна на мястото до Тета, която издуха дима от цигарата, втъкната в дълго цигаре от слонова кост.

— Е, и ако това не е самата Гадателка на влюбените. Онова Сам ли беше? — попита Тета.

— Беше. Всеки път като се натъкна на него, трябва да си припомням, че убийството е престъпление.

— Знам ли и аз, Злийви. Хубавец е, не ще и дума — подразни я Хенри.

Ийви се намръщи.

— Той е беля. И още ми дължи двайсет долара.

— Я чуй — попита Хенри, — нали ходи на тържеството миналата седмица в онази зала, декорирана като дворец в Египет, тук в хотела? Кажи честно, наистина ли има тюлени във фонтана на фоайето?

— Случва се. Стига гостите да не ги отмъкват за собствените си бани. О, скъъъъпи мои, следващия път, като направят там тържество, трябва да дойдете!

— Скъъъпи мои, тряяяябва да доооойдете — изимитира я Тета. — Тези упражнения по дикция те разомагьосват в обикновена принцеса, Злийви.

Ийви се наежи.

— Не мога по радиото да звуча като простачка от Охайо.

— Не се сърди, Злийви. Щях да те харесвам дори ако стържеше така, сякаш си глътнала цяла торба мраморни късове. Само не забравяй кои са ти приятелите.

Ийви постави ръка върху ръката на Тета.

— Никога.

Влачеща каишката си маймуна разби с трясък някаква ваза в една маса. После отскочи от плешивата глава на един много стреснат мъж и се вкопчи в корниза на една завеса, увисна и завряска. Момиче с пухкава боа от пера заумолява маймуната, но тя не се оставяше да я примамят. Държеше се здраво, надаваше пронизителни викове и съскаше към тълпата.

— Откъде се появи? — попита Хенри.

Ийви закова очи към табана, опитваше се да си спомни.

— Мисля, че са от цирка от Будапеща. Срещнах ги на Таймс Скуеър и ги поканих. Я кажи, чул ли си какви ги е разправяла Сара Сноу за Ясновидците?

— Коя е Сара Сноу? — попита Тета над цигарения дим.

— Същият въпрос й зададох и аз — победоносно обяви Ийви. — Както и да е, тя разправяла, че прорицателите били неамерикански.

— Не бих се тормозил заради думите й, скъпа — успокои я Хенри. — Имаш по-голям проблем.

— Какво говориш?

Хенри завъртя глава към навъсения управител на хотела, който устремено вървеше към масата им.

Ийви пъргаво пъхна джобното шишенце за алкохол в жартиера си.

— Ужас! Към нас се носи господин Мъкасей.

— Госпожице О’Нийл! Какво става тук? — гръмовно попита управителят.

Ийви се усмихна ведро.

— Не обожавате ли тържествата?

Устните на управителя се изкривиха.

— Госпожице О’Нийл, като управител на хотел „Грант“, онова, което обожавам — не, изисквам — е да се сложи край на този вечерен хаос. Вие превърнахте в подигравка една уважавана нюйоркска институция, госпожице О’Нийл. Всяка вечер в района на хотела лагеруват репортери, само и само за да видят що за нова лудост ще изригне…

— Не е ли превъзхооодно? — проточи Ийви. — Помислете си колко много безплатна реклама получава хотелът!

— Хотел „Грант“ не се нуждае от подобен вид лоша слава, госпожице О’Нийл. Подобно поведение е нетърпимо. Тържеството в Залата отвъд, както и това, което в момента се провежда във фоайето, приключва. Ясен ли бях?

Угрижено намръщена, Ийви кимна.

— Идеално.

Тя пъхна два пръста между зъбите си и изсвири продължително.

— Захарчета, фоайето да се превърне абсо-ложител-но в гроб. Опасявам се, че повече не можем да останем.

Управителят на хотела кимна отсечено в знак на благодарност.

— И така, всички ще се качите в стаята ми! — извика Ийви и в същия миг се разнесе оглушителен тропот. Унгарката с боа от пера подаде каишката на маймуната на безпомощния управител, който стоеше окаменял, докато празнуващите се тълпяха около асансьорите и стълбите.

— Просиш си пак да те изгонят, Злийви, така ли? — поинтересува се Тета, докато бързаха нагоре по бляскавото дървено стълбище. — Това кой хотел поред е, втори?

— Трети, но кой ти брои? Освен това няма да ме изгонят. Тук ме обожават!

Тета погледна надолу към управителя на хотела, който крещеше на едно пиколо. Пиколото, от своя страна, се опитваше да разсее кряскащата маймуна с метла, докато телефонистът истерично свързваше кабелите в търсене на човек, който да успее да махне маймуната от хотел „Грант“.

Тета поклати глава.

— Това вече съм го виждала. Никакво обожание не е, хлапе.

Стаята на Ийви беше толкова претъпкана с хора, че гостите буквално завзеха коридорите с покрити с дамаска стени на третия етаж на хотел „Грант“. Ийви, Тета и Хенри се усамотиха във ваната с крачета под формата на животински лапи, облегнали гърбове на едната й страна и поставили крака на другата. Стаята беше отсреща, акордеонистът подхвана същата скръбна песен, която вече беше изсвирил два пъти.

— Стига! — изръмжа Ийви и пийна от джобното си шишенце за алкохол. — Да го накараме да изпее някоя от твоите песни, Хенри. Трябва да пишеш за акордеон. Цял репертоар за акордеон! Ще стане сензационен.

— Божичко, как не съм се сетил? Приумиците за акордеон на Хенри Дюбоа! Влюбвания и разлюбвания… — въздъхна Хенри. — Толкова е лоша идеята, че почти става за песен на Хърбърт Алън.

— Хърбърт Алън! Слушала съм негови песни по радиото! — рече Ийви. — Харесвам една, в която се пее „Обичам косата ти/ Обичам носа ти/ Обичам те от глава до пети, мое скъъъъъъпо момиче!“. Обичам и тази също: „Скъъъпа, ти си върховно бананче/ Зааааахарче, ти си моите прасковки с крем; портокалче, ще бъдеш моето шербетче…“

— Имай милост за Бога и спри — простена Хенри и скри глава в ръцете си.

Тета изля остатъка от питието си в чашата на Хенри.

— Скапаните песни на Хърбърт влизат в представлението само защото го издават — обясни тя. — Песента е все една и съща. Една и съща ужасна песен.

— Ама те наистина си приличат, разбрах го сега, като го спомена — размисли се по темата Ийви.

— Всеки път, когато свиря нещо на Уоли, Хърбърт намира начин да го саботира — взе отново напитката си Хенри. — Казвам ти, ако Хърби Алън падне утре от камион с ябълки, няма да го оплаквам.

— Тогава ние мразим Хърбърт Алън — обяви Ийви, — сигурна съм, че каквото и да напишеш, ще е вълшебно, Хен. А после всички ще пеем твоите песни в банята.

Тета измери хладно Ийви над дима от цигарата си.

— Джерико пита за теб.

— Нима? И как я кара милият стар Джерико? — рече Ийви уж безразлично, но сърцето й ускори ритъм.

— Висок. Рус. Сериозен — отвърна Тета. — Ако не го знаех със сигурност, бих се заклела, че този едър симпатяга си пада по теб. А и ти по него.

— Не знаеш със сигурност! — измърмори Ийви. — Нищо не знаеш.

— Не можеш вечно да страниш от „Бенингтън“, Злийви.

— Мога! Да ти напомня ли, че вуйчо Уил искаше да скрие дарбата ми под капак и ключ? И така, ако го бях послушала, нямаше да имам нищо от това — тя разпери широко ръце и почти изби питието на Хенри от ръцете му.

— Във вана сме, Злийви — напомни й Тета.

— И сгушени. Като. В хралупа. — Ийви гаврътна още джин. Топло жужене започваше да премахва острието на главоболието, предизвикано от тълкуването на миналото по предмети, и на Ийви й се прииска да остане така. — Слагам край на унинието! Това е тържество! Кажете ми нещо щастливо.

— Фло свиква пресконференция следващата седмица, за да обяви следващия ни номер и за да дам първото си интервю като Тета Санкт Петербургска, вмъкната тайно в тази страна от верни слуги по време на Революцията — разказа Тета с пресилен руски акцент. Намръщи се. — Какъв куп лъжи. И трябва да продам ролята на ония таблоидни журналисти.

— Не че те могат да докажат противното. Доколкото знаем, може и да си руска аристократка. Нали така, Хенри?

— Така. — Хенри се взираше в питието си.

Ийви изгледа накриво Хенри. За него не беше обичайно да е сериозен.

— Хенри, много си тих тази вечер. — Вдигна лице към него. — Причината е, че си човек на изкуството, така ли? Така ли правят артистите? Натъжават се и се умълчават по време провежданите във вана тържества?

— Най-вече взимаме вани във ваните.

— Ти си тъжен. Заради оня тип Хърбърт Шърбърт ли?

Хенри се поусмихна.

— Само съм уморен.

Някакво момче и приятелят й се препънаха в банята.

— Кога ще се освободят тези мебели? — завалено каза момичето. Кавалерът й я повдигна. — Трябваше да направя рез… резервация.

— Опасявам се, че това сепаре е резервирано до края — каза Хенри и свеждайки глава, възпитано поднесе извинението.

Момичето се вгледа в него през замъглените си очи.

— Ъ?

— Вън! — ревна Тета.

Момичето издърпа презрамката на роклята си с цялото достойнство, което съумя да събере.

— Ще се обадя на управата — заплаши тя и тръшна вратата зад себе си.

— Мисля, че това беше знакът за мен — рече Хенри и се измъкна от ваната. — Благодаря за страхотното парти, Ийви.

— О, Хенри! Нали не си тръгваш вече?

— Прости ми, скъпа. Имам неотложен ангажимент. Със съня.

— Хенри — рече Тета. В гласа й се долавяше нотка на предупреждение. — Не прекалявай с продължителността.

— Не се притеснявай.

— Да не се притеснява за какво? — попита Ийви, която въртеше глава ту към Хенри, ту към Тета.

— За всичко — учтиво се поклони Хенри. — Дами, ще ви видя в сънищата си.

— Какви бяха тия приказки? — заразпитва Ийви, щом Хенри си отиде.

— Никакви — отговори Тета.

— Ъхъ. Познавам по лицето ти. Това не е лицето на щастливата Тета. — Както седеше, Ийви изправи гръб толкова рязко, че разля от съдържанието на джобното шишенце върху роклята си. Тета й го взе.

— Не е честно — захленчи Ийви. — Ще сигнализирам на властите за отвличане на джин!

— След секунда ще можеш да си го вземеш. Искам да те питам нещо.

Ийви извърна глава наляво към Тета и тежко въздъхна.

— Ами добре.

— Искам да поговорим за случилото се с нас. Искам да поговорим за Пентаграмния убиец.

Ийви се намуси.

— Това е положително последната тема, по която бих разговаряла.

— Така казваш всеки път, когато я повдигна. Знам, че разказа на вестниците, че Джон Хобс бил луд, извратен тип. Но и аз, и ти знаем, че това не е истината. Онази вечер, когато се озовах в капан заедно с Хобс в театъра, почувствах нещо съвсем друго.

— Какво?

Тета пое дълбоко въздух.

— Зло.

— И?

— Нищо общо с теб, Злийви. Имам предвид, че почувствах присъствието на злото.

— Е, сега го няма — отсече Ийви с надеждата, че Тета ще схване намека.

— Няма ли го?

— Със сигурност. Онзи си отиде — леко предизвикателно обяви Ийви. — Занапред всичко ще е цветя и рози. Небето ще е само синьо. Точно като в песента.

— Просто не знам — колебаеше се Тета, извила глава назад към студените плочки над ваната. — Ти все още ли сънуваш онзи символ с окото?

— Не. Сънищата ми абсоложително са най-жестоко готините — обяви Ийви, без да гледа Тета в очите.

— Просто ми се струва, че май нещо бълбука и напира нагоре. Нещо лошо.

Ийви обгърна с ръка раменете на приятелката си.

— Скъпа Тета. Няма за какво да се притесняваш — каза тя и обиграно си върна джобното шишенце. — Знаеш ли, че в таксито на път за тук видях билборд на „Марлоу Индъстрис“. Казваше се „Бъдещото на Америка“. Бъдещето е сега и ние сме на върховния връх на света. Най-доброто от живота ни очаква зад следващия ъгъл. Трябва само да протегнем ръка към него. Забрави лошите сънища. Това са просто сънища. Да пием за бъдещето на Америка. За нашето бъдеще. И да царуваме дълго.

Ийви чукна джобното си шишенце в чашата на Тета. Банята леко потъна в мъгла, просветна с меко сияние. Ийви харесваше мъглявината.

— Трябва да те попитам нещо — нежно каза Тета. — Отнася се до Ясновидците…

— Повечето от тях са фокусници и мошеници — предупреди я Ийви, вдигнала пръст.

— Искам да знам дали някога си чувала за човек с дарба, която да е опасна?

— Точно как? — попита Ийви. — Как опасна?

Прекъсна ги внезапно тропане по вратата на хотелската стая, последвано от сърдити викове.

— Отворете. Полиция.

— Глупости! — Ийви се изстреля от ваната, изля джина в един леген и запристъпва замаяно през стаята, като предупреждаваше всички да скрият пиенето си. Зърна случайно Сам в ъгъла да целува страстно унгарската циркаджийка.

— Никаква класа! — рече завалено и изцъка Ийви на минаване покрай него.

Отвори вратата. От двете страни на управителя стояха двама полицаи. Ийви скалъпи широка усмивка въпреки главоболието си.

— О, здравейте! Надявам се, че носите лед. Свърши ни ледът.

Управителят влезе в стаята със сила.

— Край на веселбата, госпожице О’Нийл — рече той с едва удържан бяс. — Всички вън! Веднага! Или ще накарам да ви напъхат до един в затвора.

Пропит с алкохол дъх излезе от устните на Ийви и за миг повдигна една къдрица, която веднага падна отново над очите й.

— Чухте татко. Най-добре шавайте, хайде всички.

Пияните гости на тържеството събраха разменени шапки, разхлабени обувки, папийонки, чорапи и се затътриха през вратата след полицията. Сам си тръгна, повел унгарката със себе си.

— Височка ти идва — изсъска му Ийви.

— Обзалагам се, че може да се навежда — ухили й се Сам.

Ийви го срита отзад.

Управителят й подаде сгъната бележка.

— Какво е това? — попита тя.

— Предупреждение за напускане, госпожице О’Нийл. Разполагате с време до единайсет часа утре сутринта, за да освободите за постоянно пределите на хотела.

— Единайсет часа ли? Божичко. Че това е преди обяд!

— Още малко и ще се разплача — обяви управителят и се завъртя на пети. — Наспете се добре, госпожице О’Нийл.

Тета грабна наметката си и се запъти към вратата, поклащайки глава.

— Не се притеснявай, приятел, тя уверено е тръгнала по пътя да е добре.

На вратата Ийви сграбчи ръката й.

— Слушай, Тета, какво ми говореше, преди да дойдат ченгетата?

В големите кафяви очи на Тета за миг просветна тревога. После на лицето й отново се появи маската на силното момиче.

— Нищо, Злийви. От горещината е било. Поспи. Ще предам на Джерико поздрави от теб.

Когато и последният гост си тръгна, Ийви се запрепъва към прозореца и го отвори, вдъхна от студения нощен въздух, докато гледаше към ясно очертаните правоъгълни петна от светлина на прозорците и се замисли за съдбите, които се разгръщаха зад тях.

Защо й беше на Тета да споменава Джерико?

Ийви се беше прегръщала с много момчета. Нейният свят беше забавлението. Животът й се въртеше като стрелка на рулетка. Момчетата бяха забавление. Момчетата бяха игра. Момчетата бяха разсейване. Джерико не беше момче.

И точно сега, когато стаята се беше опразнила от гуляйджиите и пред нея се простираше дългата, празна нощ, Ийви закопня за утехата на друго човешко създание. Нямаше да е лошо да поговори с някого, нали, запита се тя докато вдигаше телефонната слушалка.

— Добра вечееер — провлачи тя на телефонистката, алкохолът изведнъж беше направил езика й тромав, така че й се наложи да полага усилия да звучи трезва. — Бих искалааа да поръчам обаждане до Брадфорд… Осем, нууула, пет, девееет, мооооля.

Ийви уви кабела на телефона около показалеца си, докато телефонистката я свързваше. Вероятно Джерико спеше или може би беше с друго момиче и се забавляваше като никога през живота си, без изобщо да мисли за нея. Ами ако вуйчо Уил отговореше на телефона?

Какво правеше тя!

Завалено забърбори в слушалката:

— Ням’значение, оп’ратор. Откажете обаждането, моля — и затвори.

Куп празни бутилки с тесни гърла, наполовина разлети чаши и преливащи пепелници покриваха леглото. Ийви беше твърде уморена, че да го разчиства. Затова издърпа кувертюрата от стола и се сви на пода като дете. Излъгала беше Тета за сънищата. Те все още я спохождаха, смайваха я, сковаваха я в ужас. Войниците. Експлозиите. Странния символ с окото. А в най-тежките нощи Ийви сънуваше как е уловена в капан в онази къща на ужасите с Джон Хобс, той си подсвирква по стълбите, докато духовете от Бретрън слизат от стените.

— Призраците. Мразя призраците. Това са ужасни… ужасни хора — измърмори сънливо Ийви, главата й се въртя, докато накрая не застина на килимчето. За миг ръката й посегна отново към врата й, търсеше утехата на медальона, който вече не беше там.

Бележки

[1] Бъстър Кийтън (1895–1966), чието истинско име е Джоузеф Франк Кийтън IV, е американски кинокомик, писател и продуцент. Като комик печели прозвището „Каменното лице“, заради умението си да запазва невъзмутимо изражение в комичните ситуации, в които играе. — Б.пр.