Либа Брей
Леговище за сънища (37)

Странни чувства

Ийви си седеше в шумното заведение на „Хорн енд Хардарт Отъмейт“ на Бродуей, без да привлича вниманието, и дебнеше за появата на Т. С. Уудхаус, който най-накрая отвори вратата с обичайната си нехайна и наперена походка.

— Обаждането ти ме изненада, Савска царице — рече той, настани се и си похапна с вилицата от нейния ябълков пай. — Защото напоследък си по-заета от бухалката на Бейб Рут.

Ийви пъхна долар до шапката му. Уди го погледна, после си взе още една хапка от пая.

— Ти не се ли радваш на достатъчно известност напоследък, Гадателко на влюбените?

— Този път не става дума за мен — прошепна Ийви.

Уди се ухили.

— За пръв път чувам тези думи от твоите устни.

Ийви пренебрегна подигравката.

— Уди, имам нужда този твой трескав мозък да поработи върху въпрос, който изисква истинско разследване.

— Много ми допада начинът, по който искаш услуги, Савска царице. Пълна със смирение и благодарност.

— Щом искаш смирение и благодарност, иди при монахините. Важно е.

— Целият съм в слух.

Ийви не беше напълно сигурна дали да вярва на Уди, но с друг вариант не разполагаше. Огледа се, за да се увери, че никой няма да ги чуе.

— Да си чувал за нещо, наречено проект „Бъфало“?

Репортерът повдигна вежди.

— Това да не е благотворителна организация, дето води хлапетата в зоологическата градина?

— Не. Било е правителствен проект през войната, може би дори и преди това.

Уди избърса уста, без да изпуска от поглед Ийви. После извади молив и записа Проект „Бъфало“ в бележника си.

— Продължавай.

— Не знам много за него, само че е бил свързан с хората с божествени дарби.

— Как така?

— Както казах, не знам. Знам само, че майката на Сам е отишла да работи по него…

— С какво се е занимавала?

— Била е сестра — каза Ийви с безизразно лице. Уди не трябваше да знае всичко. — Това е всичко.

— Предполагам, че трябва да попитам Сам, ако искам да науча повече…

— Не! — Ийви постави ръката си върху ръката на Уди. — Не бива да казваш на Сам. Ще получи истеричен припадък, ако разбере, че съм говорила с теб. Това е строго поверително, Уди. Само искам да му помогна да открием какво се е случило с майка му.

Бавната усмивка на Уди разтревожи Ийви.

— А, младата любов. Добре. Как е било първото име на госпожа Лойд?

— Мириам. Мириам Любович. Променили са името си на Лойд по някое време.

Уди сведе брадичка, но погледът му се стрелна към Ийви.

— Сам е евреин, така ли?

Ийви не отклони поглед.

— Такъв е и Ал Джолсън^[1].

Той сви рамене.

— Нямам нищо против евреите. Но някои хора имат. Твоят господин Филипс е един от тях. Просто приятелски съвет. Добре, ще видя какво мога да изровя. Но ще иска много ровене. — Прокашля се, стрелна многозначително очи към долара и зачака.

— Нали това правят плъховете? Ровят? — не му остана длъжна Ийви. Порови в чантата си и му подаде още един долар. — Само това мога да отделя.

— Букмейкърът ми ще ви благодари, госпожице О’Нийл. Още нещо: какво се е случило в Ноуелс Енд с Хобс?

— Разказах на вестниците всичко по тази тема. Новината е стара. — Ийви започна да побутва остатъка от ябълковия си пай из чинията.

Уди се ухили.

— Истината, частичната истина и нищо друго, освен нея. Виж, имам странното чувство, че там горе се е случило нещо, за което не говориш.

— Като например?

— Като например че може би Джон Хобс не е бил човешко създание.

Ийви вече се каеше за решението си. Подай на тип като Т.С. Уудхаус пръст и за още той ще те прегази с булдозера.

— Всички изпитваме странни чувства понякога, Уди. Вземи си млечен шейк и забрави за него. Съжалявам, че не мога да остана повече, но трябва да се появя в дамски суперклуб преди предаването.

— Ще гадаеш на пилешка салата ли? — подразни я Уди. После стана сериозен. — Ще открия истината за случилото се, Савска царице. Няма значение колко време ще е необходимо — обеща той и погълна последната хапка пай.