Либа Брей
Леговище за сънища (72)

Бележка на автора

„Леговище на сънища“ използва факти от историята, но е литературно произведение и за по-силно драматично въздействие авторката си е позволила някои волности. („всички да се отдръпнат! Тази жена притежава разрешително за измисляне на литературни истории!“) Музеят на американския фолклор, суеверията и окултното е плод на моето въображение, съобщавам ви го, за да не го търсите в туристическите справочници. Освен това, доколкото ми е известно, из тунелите на нюйоркското метро не върлуват кръвожадни призраци. Сигурна съм. Или съм почти сигурна. Хубаво, изобщо не съм сигурна. Знаете ли какво? Щом ще ползвате метрото, правете го на свой риск.

Пневматичната транспортна компания на Бийч наистина е съществувала, но за жалост малкият, задвижван от сгъстен въздух влак се е използвал само няколко години. През 1927 година прототипът на метрото на Алфред Или Бийч вече отдавна е бил история, но от него са останали много изоставени тунели и гари под Ню Йорк. Забавно беше да си представя, че за нашите Ясновидци би могла да съществува някаква призрачна следа от една гара на старата подземна железница. Препоръчвам ви прекрасната публикация на Джоузеф Бренан, посветена на транспортната компания на Бийч, на адрес columbia.edu/brennan/beach, ако проявявате интерес към темата.

За съжаление Законът за ограничаване на имиграцията от Китай е истински. Гласуван е през 1882-ра и е налагал сериозни ограничения върху имиграцията на китайци в Съединените щати. По-късно били приети нови, още по-строги ограничения със същата цел и тези дискриминационни, ксенофобски закони са останали в юридическите книги в продължение на десетилетия. Ако искате да научите повече за Закона за ограничаване на имиграцията от Китай и последствията от него, горещо ви препоръчвам книгата „Пред портите на Америка: имиграцията от Китай в периода на действие на Закона за ограничаване на имиграцията (1882–1943)“ на Ерика Лий (Чапъл Хил, издание на Университета на Северна Каролина, 2003). Ако искате да прочетете историята на истинско семейство от Чайнатаун, препоръчвам ви и книгата на Брус Едуърд Хол „Чай, който изгаря: Семейни спомени за Чайнатаун“ (Ню Йорк, издателство „Саймън енд Шустър“, 1998). А ако сте в Ню Йорк, моля, посетете прекрасния Музей на китайската култура в Америка (mocanyc.org).

Историята на Америка продължава да се пише. Много от битките на идеи, които считаме за спретнато прибрани в „миналото“ — расови и класови конфликти, проблема със сексуалната ориентация, гражданските права, правосъдието и кое всъщност ни прави „американци“ — са живи и днес. Онези проблеми от миналото ни, които не изучаваме и върху които не размишляваме, са застрашени от пренебрежение и забрава. А съдбата често отрежда да преживеем отново онова, което сме забравили. Изглежда нашите призраци винаги са с нас и шепнешком ни предупреждават да бъдем нащрек.