Томас Харди
Две сини очи (1)

Предговор от автора

Историята, която следва, беше написана по времето, когато модата да се реставрират безразборно църкви бе стигнала до най-отдалечените кътчета в западната част на Англия. Там необузданите и драматични извивки на морския бряг отдавна съжителстваха в съвършена хармония със суровите църковни сгради в готически стил, разпръснати по брега, отхвърляйки като напълно несъвместими всички архитектурни опити да се наложи нещо ново. Възстановяването на сивите скелети на Средновековието, чийто дух беше отлетял, изглеждаше не по-малко нелепо от това да бъдат съживени прилепилите се към тях скали.

Стана така, че една въображаема история за три човешки сърца, чиито емоции бяха в съзвучие с това природно обкръжение, намери в тези обикновени църковни реставрации подходяща сцена да бъде представена.

Брегът и земите около Касъл Ботеръл са вече добре известни и лесно ще бъдат разпознати. Искам да добавя, че на запад това е най-отдалеченото място от всички онези удобни кътчета, в които се осмелих да издигна моя театър за несъвършените малки драми на провинциалния живот и на страстите; и този театър се намира близо или недалеч от неясната граница на Уесекското кралство, която подобно на западната граница на днешните американски заселници несигурно се придвижва напред.

Това обаче не е толкова важно. Мястото (поне за един човек) е царство на мечти и тайнственост. Призрачните птици, притъмнялото море, сърдитият вятър, вечният монолог на водната шир, пурпурните багри на разцъфтяло цвете, които сякаш изригват от урвите, протегнали се към брега, създават на нощния фон сумрачна атмосфера.

Огромна крайбрежна скала присъства в разказа; и по една или друга причина, вече забравена, точно тази скала е описана в историята като Безименна. За да сме точни обаче, би трябвало да кажем, че една забележителна скала, в много отношения приличаща на описаната, носи име, което не е прославено от нито едно събитие.