Лора Трентъм
Тогава той ме целуна (2)

Благодарности

Не мисля, че книгите ми щяха да бъдат това, което са, без музиката. Израснала в Тенеси, аз се разбунтувах против кънтрито, което се приемаше за стандарт, като се има предвид близостта с Нашвил. Слушах поп, но също така открих U2, REM и Тори Еймъс. Тогава, в 12-и клас, излезе първият албум на Гарт Брукс и се промъкнах да си купя касетата (!) с надеждата, че никой няма да ме познае. Все още не се въздържам да не припявам с „Приятели на ниски места“. Велика песен, способна да вдъхнови една книга! С годините вкусът ми еволюира и слушам всичко, но когато започнах да пиша романи за малки южняшки градчета, преоткрих любовта към кънтри музиката и се научих наистина да ценя кратките истории във всяка песен.

Имам цял списък, отнасящ се за серията „Котънблум“, но специално за тази книга се открояват няколко… „Не бързай“ на Сам Хънт вдъхнови сцената, в която Тали и Наш се срещат отново, вече като възрастни. От „Ще те желая довечера“ на Чейс Райс се роди пътуването им до върха на водната кула и плановете на Наш. Колкото до другите жанрове, песента „Фотография“ на Ед Шийрън изплете нишката към старите снимки в историята.

Пожелавам на всички приятно четене и много вдъхновяващи песни!