Лора Трентъм
Тогава той ме целуна (16)

Глава четиринадесета

Биологичният й часовник я изтръгна от дълбокия сън. Не искаше да се разделя с еротичните си сънища. Все още не. Топлината, бликаща в корема й, се разливаше по вените й като разрастващ се ножар. Тялото й беше заредено. Незначителните подробности от съня се размиха в далечината, но беше сигурна, че включваха голия, много възбуден Наш.

Вместо да се разсъни след събуждането, усещането, че всеки момент отново ще стигне до кулминация, ставаше все по-силно. Доволно сумтене я накара да отвори очи и съзнанието й най-после се раздвижи. Лъчите на ранната утрин проникваха в стаята. Между краката й имаше тъмнокоса глава. Езикът я възбуждаше, устните се притискаха към топлата влага.

Връхлитането на реалността след съня трябваше да потисне желанието й. А Тали искаше да се разкрещи от благодарност. Зарови пръсти в косата му и я дръпна силно, предизвиквайки още един страстен стон. Наш обхвана с големите си топли длани ханша й и го повдигна към устата си. Тя притисна крака към леглото и се притисна силно към него.

Устните й шепнеха безсмислени думи. По-късно сигурно щеше да се срамува, но сега единственото й желание беше да преследва докрай удоволствието. Ново, непознато чувство. Само едно леко докосване на пръста му я хвърли в толкова мощен оргазъм, че за момент се запита дали не сънува. Най-накрая усети памучните чаршафи под себе си, меката коса в ръцете, притискащите се към вътрешната страна на бедрата й рамене, широко разтворените си крака и сякаш омекналите си кости.

Леглото изскърца и тя отвори очи, за да срещне неговите. Нямаше ги очилата, които разсейваха топлината им. Той се усмихваше и изглеждаше изключително доволен от себе си. А и защо да не е? Тялото му беше само на няколко сантиметра над нейното, а втвърденият му член бе насочен към нея като дъговиден прът.

— Никога не са ме събуждали по този начин.

— Ти всъщност ме помоли за това.

Тя примигна няколко пъти и изтощението й изчезна:

— Какво?

— В просъница те чух да мърмориш нещо. В първия момент реших, че си будна, но после осъзнах, че… Мила, имаш изключително мръсно подсъзнание.

Тали се протегна и дръпна чаршафа да се прикрие, колкото и глупаво да изглеждаше това в този момент. Наш улови ръката й.

— Какво казах?

Той обви китките й с едната си длан и ги вдигна високо над главата й. Отпусна се върху нея и главата на влажния му член се притисна към корема й. Доближи лице до нейното и прошепна:

— Сънуваше ме. Шепнеше името ми, докато се докосваше. Молеше ме да те оближа.

— О, господи! — Опита се да издърпа ръцете си, но той стегна хватката.

— Няма от какво да се притесняваш. Хареса ми и съдейки по твоята реакция, на теб също. — Признанието заглуши смущението й и тя обви крака около неговите, докато той обсипваше с целувки ухото и шията й. — Аз също те сънувах, Талула.

Всеки път, когато произнасяше името й по този дрезгав, напевен начин, тя чувстваше прилив на адреналин в кръвта си, също както усещането на едрото тяло върху нея усилваше възбудата й.

— А ти какво сънува?

— Сънувах как те обладавам отзад. Сурово и грубо.

— Хайде да сбъднем и твоя сън — предложи тя със закачливи нотки в гласа.

Примитивен, подобен на ръмжене звук разтресе гърдите му, когато се наведе да я захапе леко по врата. Подпря се на леглото между краката й и й помогна да се обърне, за да застане в поза на четири крака.

Тя чакаше да я обладае. Вместо това той прокара нокти по гърба й от раменете до хълбока, карайки краката й да омекнат. Впи пръсти в плътта й и бавно влезе в нея.

— Изглежда невероятно — изсумтя доволно.

Дъхът й секна. Той наблюдаваше. И затвори очи, завиждайки му за гледката. Лактите й се разтрепериха:

— Мислех… Мислех, че искаш да е грубо. — Гласът й също не беше много уверен.

— Едва когато си готова, а не мисля, че все още си. Искаш ли да те подготвя?

Не й стигаше дъх, за да го попита какво имаше намерение да прави. Само с едно силно, бавно движение влезе дълбоко в нея. Ръката му сграбчи косата й и започна да масажира скалпа й. Дръпна я рязко. Не прекалено силно, за да й причини болка, но достатъчно да я накара да иска повече.

Обви ръка около кръста й, като продължаваше да я тегли за косата. Тялото й се подчини, докато се оказа на колене, притиснала гръб към него. Големите му длани обхванаха гърдите й, докарвайки я почти до лудост. Тя се размърда и стегна мускулите си около твърдия му член.

— Докосни се. Искам да стигнеш до оргазъм още веднъж, този път докато съм в теб. Тогава ще те пусна, бебчо.

Къде ли се беше научил да говори така? Внезапно осъзна, че не искаше той да я пуска, усещайки по някакъв начин, че го прави заради нея. Плъзна ръка между краката си.

С устните му на слепоочието и ръцете върху гърдите й, оргазмът я разтърси за смущаващо кратко време. Тогава той влезе рязко в нея, като все още я придържаше изправена и вплете пръстите си в нейните, но допирът му беше груб и затова още по-възбуждащ.

Подпря я отново на ръце и колене, притисна с длан тила й и най-после изпълни обещанието си. Влезе докрай в нея, поваляйки я на леглото, а тя го насърчаваше, като повдигаше енергично ханша си нагоре.

Силен вик съпроводи последния тласък. Усети оргазма му не само по свиването на бедрата му върху нейните, но и от пулсирането на члена му в нея. Протегна се назад, улови крака му и го притегли към себе си. Наш се обви около нея, притисна гърди към гърба й и тежестта му я закова неподвижно върху матрака.

Вместо да се изтърколи настрани, вплете пръсти в нейните и отметна назад влажната й коса.

— Бих могъл да свикна да се събуждам така всяка сутрин. А ти?

Разбира се, че можеше. Стомахът й се обръщаше като неизправна центрофуга. Размърда се, но успя само леко да обърне глава, закотвена от тежестта му.

— Наистина трябва…

— Не трябва да правиш нищо друго, освен да лежиш тук с мен. — Най-после се отмести, но голямата му ръка остана върху долната част на гърба й. Тя не възрази. В интерес на истината, изобщо не й се искаше да си тръгне. Наш обсипваше с целувки гръбнака й и я масажираше леко.

Нямаше представа колко време прекара така, наслаждавайки се на докосването му. Накрая вдигна лениво глава. Електронният часовник предизвика паника.

— По дяволите! Закъснявам. — Седна на ръба на леглото, но краката и коленете й не я държаха.

— Не може ли Рийд да отвори фитнеса?

Напоследък често молеше колегата си да я покрива.

— Снощи затвори вместо мен, за да дойда при теб. Отвън ще чака цяла опашка за сутрешните тренировки.

Опита се да изглежда равнодушна, докато се обличаше в обичайния работен екип, но когато го погледна отстрани, забеляза, че я наблюдаваше с усмивка. И му се усмихна в отговор.

Той стана и се протегна. Гледката предизвикваше възхищение и обилно слюноотделяне. Поне с нея беше така. Нахлузи набързо боксерките, изтръгвайки я от подобното на транс състояние.

— По-късно ще поработя върху беседката. Може би ще ми донесеш кутийка кола в някой свободен момент?

— Разбира се. — Гласът й потрепери и тя прочисти гърлото си.

Излязоха от апартамента й заедно и на площадката срещнаха госпожица Ефи, която се качваше по стълбите с чаша кафе и сутрешния вестник. Широката усмивка и не съвсем уместно вдигнатият триумфално палец накараха Тали да се изчерви. Възможно ли беше нещата да станат по-конфузни? Да, разбира се.

Заотстъпва заднешком към колата си.

— Добре, значи ще се видим по-късно?

Присвивайки очи, Наш тръгна към нея с бавни крачки, докато тя се удари в калника на колата. Обви ръка около кръста й и я притегли към себе си.

— Само преди седмица щях да те оставя да избягаш на някое сигурно място, за да се чудиш, да се съмняваш и да разсъждаваш за това, което става между нас. Но не и след всичко, което се случи снощи… — Сведе устни към ухото й: — … и тази сутрин.

— А какво става между нас?

— Все още не знаеш? Какво ще кажеш да ти припомня?

Устните й се разтвориха за следващия въпрос, но целувката му я накара да замълчи. Неговите бяха меки, но неотстъпчиви. Целувката вземаше, но и даваше много. Умението му да се владее я изненада и в същото време я възбуди. Обви ръце около врата му и се притисна към него.

Светът й сякаш се наклони, емоциите й се размиха. Единствената устойчива сила беше причината за хаоса. Вкопчи се в него дори когато той заплашваше да я опустоши. Докато устните му се впиваха в нейните и опияняващите, чувствени целувки следваха една след друга, Тали си даде сметка, че каквото и да станеше оттук нататък, вече никога нямаше да бъде същата. Безсмислено беше да се опитва да се предпази от нещо, което вече се е случило.

Наш се отдръпна. Беше изминала цяла вечност, а слънцето все още стоеше ниско и оранжевата светлина на зората покриваше небето. Тя най-добре от всички разбираше как животът можеше да се промени само за миг.

— Е… — Пръстите му галеха слепоочията й с хипнотизиращи движения. — … искам да ми обещаеш, че няма да мислиш прекалено много.

— Обещавам — отвърна бързо тя, сякаш наистина беше хипнотизирана.

— Ще дойдеш вкъщи, след като затвориш залата. Донеси си всичко, което ще ти е необходимо за утре сутринта.

Отново кимна като омагьосана.

Той я целуна по носа и я остави подпряна на багажника на колата й. Тали изпита желание да избяга отново, но този път направо в прегръдките му. Вместо това остана загледана след него, докато се отдалечаваше, после се намести зад волана усмихната. Нямаше да бяга повече.

Следващите дни и нощи преминаха в мъгла от щастие и похот. Дните във фитнеса бяха дълги, а нощите с Наш безкрайни. Любеха се, но вместо след това да се измъкват от леглото, тя се сгушваше в него, докато си говореха едновременно за нищо и за всичко. Зората се прокрадваше в стаята прекалено рано и ги разделяше.

Единственият спорен момент беше, когато Тали спомена сбиването с Хийт. Отговорността тежеше на съвестта й. Ако не беше тя, Наш нямаше да се изложи на такъв риск. Той отказа да го обсъжда. След като не последва никакво развитие, тя реши, че мъжете са се разбрали, което напълно я устройваше.

Рийд доброволно й предложи да затвори фитнеса, за да могат с Наш да отидат на ранна вечеря. Но Тали се задоволи да лежи лениво на дивана в прегръдките му. Дори успя да го убеди да изгледат заедно един епизод на Ергенът. Той се смя така, сякаш гледаше комедия, а не шоу за запознанства. На половината на предаването телефонът й иззвъня. Върху дисплея се изписа името на Сойер.

— Какво има?

— Предполагам, днес не си се чувала с чичо Делмар? — Някъде зад него се носеше дрънчене на метал.

Тали се отдръпна от гърдите на Наш.

— Не, защо?

— Не вдига телефона си. Бих отишъл до тях, но в момента с Кейд сами обслужваме двама клиенти в сервиза. Имаш ли нещо против да отскочиш ти?

— Не, разбира се. Веднага тръгвам.

— Изпрати ми съобщение, ако имаш нужда от мен. — Продължителен сигнал й подсказа, че брат й е прекъснал връзката.

— Какво се е случило? — приседна до нея на дивана Наш.

— Чичо Дел пак е минал в „нелегалност“. Вероятно с него всичко е наред, но сега, като поостаря, някой от нас все трябва да го наглежда. Къщата му е доста усамотена. Ще отскоча да проверя. Искаш ли да се видим по-късно или направо да кажем, през нощта?

— Ще дойда с теб, освен ако не предпочиташ да си сама.

Това проверка ли беше? Тя прехапа вътрешната страна на бузата си. В паметта й отекнаха думите на Монро. Наш не я съдеше, нито се опитваше да я подведе.

— Наистина ли нямаш нищо против?

— Не, разбира се.

— В такъв случай ще е по-добре да вземем джипа. Пътеката към къщата му през лятото почти не се вижда.

И двамата мълчаха, докато излязоха на енорийската магистрала.

— Това често ли се случва? Защото, ако говорим без заобикалки, под „нелегалност“ имаш предвид, че е мъртвопиян.

Половинчата усмивка измести тревогата от лицето й.

— Веднъж годишно в наши дни. Малко по-често, когато бяхме деца. Затова никога не можа да се задържи на работа за повече от няколко месеца.

— Тогава как, по дяволите, ви е отгледал?

— Не той ни отгледа. Кейд се грижеше за нас. За всички. Покриваше, доколкото може, чичо, така че социалните служби да не се намесват.

— Как така?

— Официално Делмар Форнет беше наш настойник. И се стараеше, наистина. Ходеше на лов заради нас. Научи Кейд да ловува. Брат ми се страхуваше, че ако социалните разберат истината, ще ни изпратят в дом. — Тали си играеше с връзките на късите панталони.

Наш мълчаливо спря колата пред къщата на чичо й. Тя можеше да си представи какво виждаше. Порутената колиба говореше за бедност. Тъмнозелената боя на дървената външна облицовка се лющеше, два автомобилни двигателя бяха захвърлени отпред. Различни метални предмети бяха осеяли целия двор като храсти.

Моторът заглъхна и тишината стана още по-тежка. Тали отвори вратата, но спря, щом разбра, че Наш не я следва. Ръцете му стискаха силно волана и кокалчетата им бавно побеляваха. Ромонът на реката се промъкна в купето заедно с бриза. Всичко миришеше различно. На блато и зеленина.

— И всички сте живели тук? — посочи през прозореца той.

Беше й трудно да разчете емоциите в гласа му.

— Всъщност в караваната зад онези дървета — махна към боровата горичка тя. — Кейд се опита да ходи на училище и да работи, но печелеше едва колкото да сме нахранени и облечени. Ипотеката и разходите по погребението бяха непосилни. Единственият изход беше да продадем всичко.

Преместването от удобната тухлена къща на принадлежащото към средната класа семейство в разнебитената каравана й се струваше като начало на мрачна приказка. Кейд се постара да създаде поне някакъв уют, като закачи розовите завеси от предишната й стая на мръсния, облепен с тиксо прозорец на задната спалня, която тя делеше със Сойер.

Те само й напомняха за всичко, което беше изгубила. Не след дълго Тали заличи и последните остатъци от предишния си живот, като ги смъкна и ги подпали в просеката в гората. Димът накара Кейд да притича запъхтян, но я свари със сухи очи и твърдо решена да осъществи намерението си. Не изпадна в паника, нито й се разкрещя, само я прегърна през раменете, докато спомените й догаряха.

— Можеш да останеш в колата, ако искаш, Наш. Нямам нищо против. — Наистина нямаше. Само защото спяха заедно, той не беше длъжен да се разправя с пияния й чичо и побъркания й бивш приятел.

Изкачи разкривените стълби към верандата и почука на вратата, при което стъклата издрънчаха. Ако чичо й спеше след тежък запой, щеше да е необходимо нещо повече от елегантно похлопване. Опита отново и този път извика:

— Чичо Делмар, тук ли си?

Отговор не последва. Верандата хлътна още няколко сантиметра, когато Наш застана до нея. Тали се осмели да му хвърли поглед през рамо. Изглеждаше сериозен, със свъсени вежди. Тя натисна дръжката, не се изненада, че не беше заключено, и надникна вътре:

— Чичо Делмар?

— Тук съм. — Чичо й говореше тихо, но не заваляно. Наш пристъпваше след нея и едрото му тяло изпълни тясното антре.

Вътре беше тъмно и тя примигна, но очите й на Форнет бързо привикнаха. Чичо й седеше по средата на канапето в малката всекидневна. От стените се носеше миризма на спарено и нафталин. Отново погледна Наш и прошепна:

— Ти можеш да почакаш навън.

Той затвори вратата, оставяйки ги в дълбока сянка.

— Няма да те оставя сама. Нали затова съм тук. Заради теб.

Думите му я заковаха на мястото й. Мина покрай нея и я прегърна бързо, преди да поеме нещата в свои ръце. Влезе в малката всекидневна на Делмар и клекна пред него:

— Аз съм Наш Хоторн. Дойдохме с Тали да видим как сте.

Тя се облегна на касата на вратата. Боровете препречваха пътя на лъчите на залязващото слънце през страничния прозорец, който беше единственият източник на светлина.

— А, Наш. Майка ти беше добър човек. Бог да я прости — потупа го по рамото старият човек.

— Да, господине. Така е.

— И леля ти също. Леора, сладката Леора.

Племенницата му се изправи на прага и размени многозначителен поглед с Наш. Седна до него на дивана и хвана ръката му.

— Добре ли си?

— Трезвен съм като проповедник в неделя, ако това ме питаш.

— Не си болен, нали? Сойер ми каза, че не си вдигаш телефона.

— Нищо, за което може да помогне лекар. Започнах да си усещам годините, предполагам. Ако трябва да съм съвсем честен, не исках да говоря с никого. Седях си тук и се чудех колко различни биха могли да бъдат нещата.

Тя усещаше погледа на Наш, но цялото й внимание беше насочено към чичо й. Моментът придоби някакво особено значение, което не можеше да определи.

— Госпожица Леора ли беше голямата ти любов?

Делмар отпусна глава на облегалката на канапето и остана смълчан с отворени, но невиждащи очи.

— Щяхме да се оженим веднага след края на службата ми. Само дето тя така и не свърши. Продължих да се бия във Виетнам дори след като се прибрах у дома. — Стисна ръката й и вдигна другата към белезите на лицето си.

— Леля ми е развалила годежа? — попита Наш.

— Никога не съм я обвинявал. Не бях вече мъжът, в когото се влюби. Превърнах се в човек, който не заслужава любов.

Унинието в гласа му я накара да стисне по-силно ръката му.

— Не е вярно, чичо. Аз те обичам.

Кафявите очи проблеснаха, устните му се отпуснаха и въпреки че не се усмихна, тъгата от лицето му се разсея:

— Не знам какво щях да правя без вас през годините. Вие ми дадохте нещо, за което си струваше да живея. — Потупа дланта й и тя го пусна. — Сега ми се иска да бях изяснил нещата преди много време.

— Все още не е прекалено късно. — Същите думи бе казала и на госпожица Леора. Наистина ли го вярваше? Или Наш я беше превърнал в сантиментална романтичка?

— Какво имаш предвид?

— От сигурен източник знам, че тя също не те е забравила.

Той седна изправен, обгърна с ръце коленете си и погледна надолу към Наш:

— Наистина ли?

— Не съм съвсем сигурен какво точно чувства към вас, но пази писмата ви — отвърна другият.

— Писмата ми… — Чичо й се обърна и включи лампата. Светлината прогони надвисналото отчаяние. Едното му коляно подскочи от обзелото го напрежение. — Какво да правя?

В собствения й любовен живот нямаше много добри примери. Единственото, което имаше, беше Наш. Улови погледа му и отвърна:

— Можеш да й занесеш букет от любимите й цветя.

— Винаги е обичала дивите цветя. Все още ли е така, Наш?

Младият мъж леко поклати глава.

— Не съм сигурен. Не си спомням да съм виждал свежи цветя в дома й.

Делмар се надигна.

— Трябва да действам.

— Ще отидеш при нея още сега?

— Остарявам с всяка изминала минута. Нямам време за губене. — Той се отправи към спалнята в задната част на къщата.

Тали остана загледана след него, преди да се отърси от шока.

— Не мога да повярвам. Как ще реагира леля ти? Няма ли да го изхвърли навън? Ами ако разбие сърцето му?

— Така или иначе те трябва да се разберат. Цели петдесет години са се лутали в различни среди, без никой от двамата да намери онова, което търси. А за протокола, не мисля, че ще го изгони. Не я видя онзи ден, когато ровеше в старата червена кутия.

Енергия, породена от безпокойството, я върна към старите навици, когато се грижеше за реда в дома на чичо си. Изхвърли няколко бутилки от бира и празни опаковки от чипс в кошчето. Наш стоеше в средата на стаята с ръце в джобовете.

Отиде в кухнята и изми няколкото чинии, струпани в мивката. Водата беше жълтеникава от сярата в кладенеца. Горчивина заседна в гърлото й. Мразеше тази миризма. Ненавиждаше начина, по който попиваше в косата и дрехите. Все едно дяволът се бе вселил в тях.

Отвори няколко чекмеджета, търсейки кърпа. Беше затворила най-долното почти наполовина, когато нещо привлече вниманието й. Дръпна го отново бавно. С широк бял ластик беше завързана пачка пари. Припряно прокара пръсти през тях. Само банкноти от по двайсет долара. Приблизително около седемстотин. Стомахът й се обърна.

— Какво е това?

Тали бързо хвърли пачката обратно. Наш се бе промъкнал до нея, без да го усети и надничаше над рамото й.

— Пари в брой.

Очевидно той не видя нищо необичайно в находката и се зае да подсушава и да подрежда съдовете. Още една, по-различна тревога се прибави към безпокойството й. Чичо й вършеше всякаква работа в енорията, дори в другата част на Котънблум, откъм Мисисипи, но не си спомняше някога да е разполагал с толкова пари. Той имаше широки пръсти.

Стресна я скърцане на врата. Делмар се появи откъм спалнята си и не й оставаше нищо друго, освен да се вторачи в него. Косата му беше разделена и зализана на една страна в стил, напомнящ отдавна отминала епоха. Беше облякъл панталона си в цвят каки, който пазеше за неделните сутрини и погребения, и шотландска карирана риза с вратовръзка с двоен възел.

— Е, как съм? — попита, като вдигна ръце нагоре и се завъртя.

— Ами, изглеждаш… — търсеше най-точната дума тя — спретнат. — И това беше самата истина.

Делмар поправи вратовръзката.

— На клипс е. Смяташ ли, че ще забележи?

— Мисля, че ще бъде толкова изненадана от появата ви, че няма да види нищо друго — обади се Наш.

Двамата с Тали го последваха навън. Чичо й се поколеба между къщата и пикапа. Въпреки че не беше най-отговорният настойник, винаги беше насреща да я приласкае в прегръдките си, ако се удареше или ожулеше коляното си. Вярваше в нея и я насърчаваше, когато нещата в училище не вървяха. Тя го обичаше. Колкото и да се страхуваше, че госпожица Леора ще го нарани, Наш беше прав. Нейният чичо и неговата леля си дължаха обяснение.

Прегърна го и установи, че ароматът на одеколона му не можеше да прикрие миризмата на реката, пропита в него. Заобленият му гръб и възлестите рамене я накараха да се запита как беше остарял толкова, без тя да забележи.

— Всичко ще бъде наред. Купи на госпожица Леора цветя и почукай на вратата й.

Ръцете на чичо й я притиснаха силно, преди да я пусне. Нервната му усмивка излъчваше надежда, когато й каза с намигване:

— Вие двамата сте добре дошли тук, но не ме чакайте.

Застанала на обраслата пътека, Тали му махаше, докато изчезна от погледа й. Дълбокото вдишване на наситения с мирис на пръст влажен въздух й действаше успокояващо и в същото време подклаждаше тревогата й. Върховете на боровете се поклащаха, сякаш я приветстваха. Тръгна между дърветата към белеещата се между тях каравана. Смътно усети, че Наш я последва.

Старото ремарке бе преживяло и по-добри дни, откакто чичо Делмар го бе довлякъл в просеката за тях. Сега стоеше килнато на една страна и беше ръждясало. Плевели пълзяха от всички страни и го теглеха към земята. Пепел при пепелта, пръст при пръстта.

Тя се обърна. Наш гледаше нея, а не караваната. Без да се терзае от съмнения и несигурност, се хвърли към него и го прегърна. Ръцете му се обвиха около нея и бавно започнаха да я галят по гърба с кръговидни движения.

Тали зарови лице в извивката на врата му, вдишвайки уникалния мъжки аромат на одеколон с дъх на гора и книги:

— Благодаря ти, че дойде тук с мен.

— Значи това е, а? Дом, мил дом. — Сухият му хумор разсея меланхолията й.

С глава на рамото му, тя обърна лице да погледне:

— В целия му блясък. Естествено, тогава не беше в такова плачевно състояние. Кейд непрекъснато говореше, че ще се преместим в апартамент в града, но когато Сойер отиде в колежа, нещата станаха още по-тежки. Кейд беше категоричен, че няма да му позволи да завърши, обременен с огромни заеми. Знаех, че е готов да се убие от работа, за да изпрати и мен да продължа да уча.

— Семейството ти е невероятно, Тали. — Възхищението в гласа му я накара да се отдръпне.

— Какво искаш да кажеш?

— Изгубили сте родителите си, дома си, на практика всичко и все пак сте успели да се изправите на крака. Кейд има повече патенти, отколкото можеш да преброиш, Сойер е общински съветник, а ти…

— Притежавам фитнес клуб. Голяма работа.

— Понякога ми се иска да те разтърся здраво, за да ти влея малко здрав разум. Започна бизнеса си от нулата. И успя. През цялото време се подценяваш. Сякаш искаш сама да се унижиш, преди някой друг да се опита да го направи.

Тя го погледна в очите. Монро й бе казала същото, но сега, чувайки го от него, нямаше как да не се замисли.

— Прав си.

— За какво?

Почти се усмихна на учудването му от лекотата, с която се съгласи с него.

— Затова че не ценя успеха си. — Въздъхна дълбоко и се запита дали така се чувстваха алкохолиците на първата си анонимна среща. — Аз съм Талула Форнет и се гордея с всичко, което съм постигнала.

Лицето му светна в усмивка:

— Това вече е моето момиче.

Не си вярваше достатъчно, за да му отговори, затова само обви ръце около раменете му и го целуна по врата. Наш я прегърна и я притисна към себе си. Тя погали с език мястото, където се усещаше пулсът му. Кожата му имаше вкус на слънчева светлина — топла и малко солена.

— Правил ли си някога секс в джипа си?

Ръцете му трепнаха.

— Не бих казал. — Гласът му беше дрезгав, но изпъстрен с весели нотки като на малко момче, на което са предложили бонбон.

— Не е ли включено в списъка ти? — усмихна се тя и усети как наболата му брада гъделичка лицето й. Какво ли ще е усещането от тези твърди косми върху гърдите или вътрешната страна на бедрата й? Усети желанието като празнота в долната част на корема си.

— Вече е на първо място.

Тали се засмя и се обърна с гръб към караваната. Тръгнаха към колата прегърнати. Преди да навлязат в боровата гора, тя хвърли последен поглед през рамо. Миналото й се бе вкопчило в нея като плевелите, разрушаващи старото ремарке. Но усети, че хватката им започваше да се разхлабва.

Връзката с Наш й се отразяваше добре. Той й припомни как да се смее, да се забавлява, да вижда доброто около себе си.

Джипът подскачаше по неравните коловози, когато я попита:

— Къде можем да отидем?

— Няколко километра по-надолу има едно закътано, усамотено място. Тийнейджърите понякога го използват за любовните си срещи.

— А ти често ли ходеше там? — Нотката на враждебност придаде особена острота на думите му. Вероятно се дължеше на ревност. Това не би трябвало да я прави щастлива. И въпреки всичко я зарадва. Обърна лице към прозореца, за да прикрие усмивката си.

— Понякога, но за да пуша трева и да пия бира. — Тя го насочи към второкласния път.

Ронещият се по краищата асфалт го принуди да кара по средата на шосето. От двете страни дървета образуваха плътни стени. Преждевременната тъмнина ги обгърна, но щом пристигнаха на мястото, издигащото се все още високо слънце ги освети, сякаш бяха включили осветление. Топлите оранжеви лъчи се прокрадваха в купето, създавайки сюрреалистична, магическа атмосфера. За разлика от плиткия поток зад предишните им домове, реката тук беше много по-широка и буйна.

Мястото беше пусто. Той паркира, свали прозорците и изключи двигателя. Изтънчените звуци на природата запълниха тишината. Песента на щурците, писъкът на цикадите и крякането на жабите се вливаше в обща хармонична мелодия.

Смъкна седалката назад и посегна към гърдите й. Тали не очакваше да й се нахвърли като възбуден тийнейджър и се стегна. Той смъкна ластика от плитката й, която увисна над дясната й гърда. Зърното й се втвърди от лекия допир на пръстите му. С една ръка разплете първите няколко сантиметра.

— Седни в скута ми. — Заповедническият тон предизвика у нея едновременно вълнение и трепет.

Прехвърли се през тясната междинна седалка и се настани с разтворени крака върху бедрата му, притискайки слабини към втвърдения му член. Наш изхлузи тениската през главата й и счупи световния рекорд със свалянето на сутиена. Бързината я изненада, но преди да успее да реагира, той вече лежеше на пода.

— Уау! Май доста си се упражнявал в разсъбличането на жени, а? — Голотата й от кръста нагоре и изгарящият му, плашещ с настойчивостта си поглед събудиха у нея инстинкта за самосъхранение и я накараха да прикрие твърдите си гърди.

Големите, силни и в същото време нежни длани се обвиха около китките й. Можеше за миг да сломи съпротивата й, но остана така, галейки пръстите й с палци.

— Упражнявах се със сутиен около възглавницата ми. След две години изтощително обучение трябваше да усъвършенствам уменията си, като ги приложа на практика през последния курс на колежа.

В признанието му се смесиха гордост и закачка. Тали се разсмя. За момент бе забравила, че е с Наш. Този мъж нямаше нищо общо с онзи тип хора, с които бе свикнала да общува. Доверието, което вдъхваше, й помогна да се отпусне. Едва тогава той отдръпна ръцете си.

Пое си дълбоко въздух. Гърдите му започнаха да се повдигат по-тежко.

Притеснена, тя притисна длан към сърцето му:

— Имаш ли нужда от инхалатора?

Усмивка премина по лицето му, въпреки че продължаваше да диша тежко:

— Не астмата ме оставя без дъх. Ти си невероятно красива. Ще разплетеш ли косата си?

Сълзи опариха очите й. Отметна глава назад, оставяйки гравитацията да свърши своето. Наистина ли се разплака само защото бе изрекъл една романтична глупост? Примигна няколко пъти. По дяволите, беше точно заради това. Дълго потискаше признанието, но очевидно беше непоправима романтичка.

Треперещите пръсти я забавиха доста, но накрая косата й се разпиля върху раменете. Той я намести в скута си, притискайки гърба й с ръцете си. Зарови лице в деликатната извивка на шията и обсипа с целувки втвърдените гърди.

Тялото й нелепо, почти смущаващо откликваше на докосването му. Зърната й сами се устремиха към устата му. Гъделичкането на наболата му брада изпращаше огън по вените й.

Зарови пръсти в косата му и го дръпна към твърдите зърна.

— Престани да ме изтезаваш.

— Помоли ми се. — Гласът му беше суров и в същото време закачлив.

— Моля те, Наш.

— За какво ме молиш?

— Цял ден те желая. Още докато те гледах как работиш гол до кръста, със смъкнат под кръста панталон. Господи, искаше ми се да ти се нахвърля. Обзалагам се, че поне половината от жените в града ще те сънуват тази нощ. — Нямаше никакво значение, че и двамата все още бяха с панталони. Сатенените й бикини се бяха разместили, докато се извиваше в ръцете му.

Той улови едното зърно със зъби и го облиза с език, но тя се стремеше към устата му. Страстта бе изтикала гордостта встрани.

— Сънувам те всяка нощ, Наш. Представям си как ме обладаваш по всички възможни начини. — Каза самата истина, но някъде в главата й здравият разум натисна паникбутона. Предупредителните камбанки нямаха никакъв шанс да бъдат чути.

Той засмука зърното, като в същото време с едната си ръка галеше другото между пръстите си. Заслепяващо усещане премина през тялото й, когато бедрата й потънаха между неговите. Облекчението от разтърсващия оргазъм заглуши и последното останало съжаление. Наш отпусна глава върху облегалката на седалката със затворени очи. Тя обсипа лицето му с целувки. Всяко движение между бедрата му я заливаше с нова вълна от удоволствие.

Отпусна се върху него и зарови лице в извивката на врата му, докато големите, топли ръце бавно галеха гърба и разрошената й коса. Тялото й постепенно престана да трепери и скоро се успокои. Наистина ли правиха секс през дрехите? Защо не можеше да се телепортира като някой от неговите супергерои? Или да заличи случилото се от паметта му?

— Това наистина ли се случи? — Дъхът му погъделичка слепоочието й.

— Не знам защо…

Той улови с ръце хълбока й и я притисна към себе си, превръщайки непохватното обяснение в стенещ шепот на името му.

— Ако не вляза в теб до трийсет секунди, ще се изпразня в панталона. Съблечи се веднага! — Бутна я на седалката и се зае с ципа на дънките.

Изглеждаше по-лесно да се подчини на заповедта, отколкото да си отговори на въпроса защо губеше самоконтрол винаги когато беше близо до него.

Шортите и бикините й бяха смъкнати за рекордно кратко време. Протегнаха се един към друг едновременно и той я дръпна обратно към себе си, като улови устните й за толкова чувствена целувка, че удоволствието я удари в главата като голяма глътка от любимото му шотландско уиски. Потърка леко ханша си в бедрата му и сега, без нищо да ги разделя, се притисна към него. Следващият оргазъм приближаваше бързо, заплашвайки да я погълне.

Той се надигна, нагласи се между разтворените й крака и влезе само сантиметър в нея.

— Погледни ме — нареди с гърлен, суров глас.

Впила нокти в кожената седалка, Тали се отдръпна. Тялото й молеше за повече, но Наш я държеше на разстояние. Отметна косата си назад и изстена разочаровано. Чувстваше се като в треска, готова да се разпадне на части, ако не влезе веднага в нея. Завъртя ханша си, но ръцете му бяха неумолими.

— Обичам да те гледам подивяла. — Погледът в очите му прогони всяко неудобство и срам.

— Искам още. Моля те, Наш. Имам нужда от твоя голям, твърд…

Притисна силно слабините си към нея. С увеличаване на темпото пръстите му се забиваха в бедрата й. Тя приветстваше болката. Помагаше й да се съсредоточи върху преживяването.

Тялото й получи онова, което искаше, от което имаше нужда, за което се молеше. Оргазмът я връхлетя като торнадо, унищожаващо всяка издигната крехка стена около сърцето й.

Наш изруга тихо и се изпразни в нея. Тя се обви около него и изживя удоволствието му като ехо, отекващо чак до върха на пръстите на краката й.

Той отпусна глава на седалката със затворени очи. Притеснена да не последва още един астматичен пристъп, притисна длан към гърдите му, но дишането му не изглеждаше затруднено, а сърцето биеше равномерно.

Улови с ръка лицето му и прокара палец по скулите и стегнатата челюст. Беше не само красив, но и много мил. Защо това я изненада толкова? Винаги се бе различавал от останалите момчета. Не я дърпаше за косата и не й подхвърляше обиди.

Вместо това още в детската градина я водеше за ръка, за да й покаже някакъв паяк и търпеливо й обясняваше, че тъй като не е бил изложен на облъчване, няма никакъв шанс да се превърне в Спайдърмен.

Обви ръце около раменете му и го целуна. И в целувката вложи всичко, което не можеше да изкаже с думи. Ами ако изобщо не се беше върнал в Котънблум? Ако кръгът не се беше затворил? Щеше ли до края на живота си да се чувства незавършена?

В целувката имаше и страх. Страх от онова, което им готвеше бъдещето. Вече не вярваше в историите от комиксите му. Животът беше труден и понякога жесток без видима причина. Ако съдбата решеше да ги раздели отново, щеше да го направи. Чичо й и леля му бяха живият пример. Обзелата я меланхолия я накара да го целуне още по-страстно.

Топлите устни под нейните оживяха и нежността им смекчи донякъде отчаянието. Бавните движения на ръцете му върху голия й гръб, докато все още беше в нея, разпръснаха страховете й.

Меката тениска галеше гърдите й, ципът на дънките се притискаше към прасеца. Не бе успял да свали напълно панталона си. Усмихна се до стегнатата му, влажна кожа. Фактът, че все още можеше да се усмихва и дори й се искаше да се разсмее, беше сам по себе си удивителен.

Тя го обичаше.

Притисна устни по-плътно към неговите, за да не изрече думите на глас. Сълзите, парещи ресниците й, не бяха от шок, от страх или дори от щастие. Бяха от облекчение. Това е, разбира се. Нима можеше да не го обича?

Нейната дълбока, почти болезнена уязвимост бе изместена от сигурността, която той й вдъхваше с всеки поглед, с всяко докосване. Нямаше го вече порива да го обори с разумни доводи. Отдръпна се от него. Главата му леко се наклони, но ръцете продължиха да галят гърба й. Пулсът й се ускори и тя облиза пресъхналите си устни, готова за нещо наистина безразсъдно.

Бръмченето на приближаваща кола подобно на карфица, забита в балон, разпръсна усещането за усамотение. Вечерният въздух довя през отворения прозорец хор от неразбираеми гласове.

Наш я отблъсна, вдигна дънките си и ги закопча за по-малко от две секунди. Тали облече припряно тениската и пъхна зад гърба си сутиена и късите чорапи.

Той включи двигателя и потегли още преди тя да бе успяла да закопчее шортите си. И я погледна с очи, сияещи от смях:

— Е, отметнахме още една точка от списъка. Ако се движим с това темпо, ще го изчерпим преди края на месеца.

— Да, сигурно. — Внезапен прилив на неудобство я накара да се отдръпне от него. Бикините й бяха мокри и лепкави от спермата и създаваха неприятно усещане. А той се държеше така, сякаш нищо не се беше случило. Просто продължаваше да отмята точките от проклетия списък.

Между дърветата се появи черен джип, следван от седан от деветдесетте с ръждясала отстрани броня. Наш им махна с ръка през прозореца, преди да завие по тесния, изронен път, освобождавайки терена за палавите тийнейджъри.

Слава на милостивия бог, че не каза нищо. Тези младежи заслужаваха благодарствено писмо, кошница със сирене или нещо подобно. Нямаше причина да се чувства обидена. В края на краищата тя му предложи да го направят в колата.

Противно на всяка логика, сърцето й беше наранено като боксовата круша на Наш. Главата й на няколко пъти се удари в облегалката на седалката.

— Представи си, че се бяха появили десет минути по-рано — засмя се той. — Какво щеше да направиш? Да се засрамиш или да продължиш?

Сумракът бавно се прокрадваше между дърветата. Тя се загледа през прозореца към притъмняващата гора. Наранените й чувства преминаха в гняв. Докато сантиментално си мислеше за любов, той бе разигравал на практика любимото си видео от интернет.

— Разбира се, че щях да се ужася. Не съм порнозвезда.

Джипът забави ход.

— Просто се пошегувах.

— Уморена съм. Би ли ме закарал до нас?

— Какво има? — попита Наш и посегна да я погали по рамото, но тя се отдръпна.

— Уморена съм, това е. Тази история с чичо Делмар и късните ни нощи… Уморена съм.

— Уморена, значи. Е, добре. — Не разговаряха през останалия път до апартамента й, но ръцете му стискаха здраво волана.

Не паркира, а спря до бордюра пред стълбите. Тя посегна към дръжката, но той обезсмисли намерението й, като заключи вратите.

— Какво, по дяволите, означава това? Да не би сега пък да разиграваш някаква фантазия с пленница? Може би този път дори ще направиш и видеозапис?

— Няма да ти позволя да постъпиш както обикновено и да избягаш. Ще ми кажеш ли какво става в красивата ти, объркана глава?

Тя пъхна сутиена под крака си и си пожела да можеше да разбие стъклото и да се измъкне като Дейзи Дюк^[1].

— Ти стана… Как да се изразя? Много важен за мен.

— Ти за мен също. Мисля, че го показвам съвсем ясно. — От раздразнение изрече думите почти слято.

— Преди малко там ме накара да се почувствам… евтина. Сякаш всичко, което правиш, е заради някакъв твой секс списък.

— Няма такова нещо. Никога не е имало. Съгласих се с идеята ти за списъка, за да прекарвам повече време с теб. — Измърмори нещо под носа си и додаде: — Искам да сме заедно. Да бъда твоят мъж. Трябва ли да го изрека буква по буква?

Тя се обърна рязко към него:

— Това беше излишно.

По лицето му пробягна объркване, преди чертите му да се втвърдят. Отключи вратите и стисна волана толкова силно, че бицепсите му се свиха.

— Какво ще кажеш да ми се обадиш, когато пораснеш и решиш, че е крайно време да престанеш да саботираш всичко хубаво в живота си? — Гласът му прозвуча непознат и далечен.

Тали отвори вратата и изскочи навън. Колата изчезна надолу по улицата, преди да успее да стигне стълбите.

В тъмнината напрежението й изчезна и на негово място остана ожесточен гняв, но не беше сигурна дали срещу него или срещу самата нея. Изкачи стъпалата и почука на вратата на госпожица Ефи.

Ключалките щракнаха и вратата се отвори. Възрастната дама се появи на прага в розов халат и с навита на ролки коса.

— Изглеждаш така, сякаш някой току-що е застрелял кучето ти.

— Но се чувствам още по-зле. Късно ли е за гости?

— Не, разбира се. Точно се готвех да си лакирам ноктите на краката и да гледам филм по Холмарк^[2]. Влизай.

Тали затвори вратата и зае обичайното си място на дивана. Госпожица Ефи скоро трябваше да започне да й взема такса за психотерапия.

— С Наш се разделихме. Поне така изглежда. Каза ми да порасна.

Жената разклати флакона с яркочервен блестящ лак и остана подозрително мълчалива.

— Мислите ли, че вървя срещу себе си?

— Струва ми се, че някой прекалено много е гледал шоуто на доктор Фил^[3]. — Госпожица Ефи не вдигна глава, заета да лакира големия си пръст. — Какво ще кажеш?

Тали захапа палеца си.

— Не знам. Може би. — Прехвърли събитията от вечерта отново в съзнанието си и добави с въздишка: — Вероятно.

— Ами… тогава порасни.

Момичето чакаше, но възрастната дама си тананикаше някаква непозната мелодия, докато методично потапяше четката в лака.

— Това ли е?

Жената се облегна на стола и затвори шишето.

— Да, това е. Щом искаш зряла връзка, дръж се като възрастна. Престани да бягаш и да се оправдаваш. Чух краткия ти разговор с Хийт миналата вечер. Бях готова да се обадя в полицията, когато Наш се появи. Той е добър човек, нали?

— Да. — Гласът й беше едва доловим шепот.

— Добре ли се отнася с теб?

Тали кимна.

— Сексът на ниво ли е?

— Госпожице Ефи! — Топлина се разля по лицето й. Тя се присегна, взе едно списание от масата и започна да си вее с него.

Старческите устни трепнаха леко.

— Приемам това за „да“. Ти харесваш ли го?

Без да престава да развява списанието, момичето преглътна:

— Обичам го.

— В такъв случай, миличка, дръж се здраво за него, преди да е изчезнал.

Краткият смях се смали до сълзлива усмивка. Тя облегна глава на меката облегалка на дивана и затвори очи. Сълзите се стичаха по слепоочията й, но не си направи труда да ги изтрие.

— Ами ако разбие сърцето ми?

— Ако се отдръпнеш, без да си опитала, ще те боли много повече.

Думите на госпожица Ефи отекнаха в съзнанието й като тези на Наш малко по-рано. Положението на чичо й доказваше правотата им. Наистина трябваше да порасне. Бе насочила всичките си усилия към успеха на бизнеса си, сякаш по този начин можеше да компенсира онова, което болезнено й липсваше.

Но това не решаваше нещата. Беше загърбила загниващите корени на емоционалния си живот, докато фитнесът процъфтяваше. Сега, когато се опитваше да създаде нормална, стабилна връзка с нормален, стабилен мъж, се чувстваше като гувернантка, която изпробва въжетата на нова люлка. По-добре беше да свиква бързо, преди да го е загубила.

— Права сте. — Изправи се рязко и леко се олюля. Веднага ли да отиде, или да изчака? Може би ако отложеше с една нощ, твърдостта, която усети у него, щеше да се смекчи и той ще бъде по-сговорчив. — Още утре ще отида да му се извиня.

Госпожица Ефи подпря на масата другия си крак.

— Дръж ме в течение.

След като си пожелаха лека нощ, Тали влезе в празния си апартамент и включи осветлението. За първи път видя стаята през очите на Наш. Кафяви струйки влага се стичаха в единия ъгъл, ръбовете на изтънелия килим бяха оръфани. По-голямата част от мебелите бяха купени на старо още по времето, когато се нанесе за първи път.

Евтината квартира вече не създаваше усещане за дом, а по-скоро й напомняше за бурените, обвили старата, прогнила каравана. Можеше да си позволи по-добро място, но винаги се питаше дали си струва. Също както се съмняваше, че заслужава мъж като Наш.

А докато дълбоко в себе си не беше убедена, че е така, щеше да се чувства като обвиваща се в пашкул гъсеница, на която скоро щяха да поникнат крила. Сви се облечена върху леглото и скоро заспа. И спомените, някои желани, други не толкова, бавно пропълзяха в сънищата й.