Лора Трентъм
Тогава той ме целуна (15)

Глава тринадесета

Наш се почувства така, сякаш неочаквано му бяха предложили запазен комикс за Супермен от 1940 г. Опита се да овладее вълнението си. В очите й блестяха сълзи, тревогата й беше почти осезаема. Може би защото той изпитваше същия страх. С огромната разлика, че можеше да надникне отвъд него, докато тя беше като парализирана.

Трябваше да действа бавно, да я накара да разбере, че искаше нещо много повече от това да проникне в нея. Но сега тя му бе дала зелена светлина и поривът да смъкне дрехите й беше неустоим.

С ясното съзнание, че не може да се контролира, впи устни в нейните с намерението да я прелъсти с нежна целувка. Но тя провали плановете му. Още при първия допир се вкопчи в гърба му, вдигна глезени високо над хълбока му и го привлече надолу към себе си.

Намести ханша си между бедрата й и се раздвижи леко. По-настойчивата и болезнено чувствителна част от него искаше да я обладае още тук, на дивана. Но другата, по-разумната, се въздържаше. Искаше поне първия път да я види гола под себе си за взаимно удоволствие. Целувката се проточи цяла вечност, докато езикът му се оплиташе с нейния, а зъбите й се забиваха в долната му устна.

Вдигна глава и си пое дълбоко въздух, а дробовете му се стегнаха предупредително. Никога не беше получавал астматичен пристъп по време на секс. Досега за него половият акт беше просто рутинно действие, свързано с физическо облекчение, а не емоционално преживяване.

Отдръпна се и веднага усети, че му липсва топлината на тялото й. Тя лежеше изпъната, с широко разтворени крака и замаяно изражение. Вплете пръсти в нейните, принуждавайки я да се изправи, и целуна леко зачервените устни.

— Искам те гола — прошепна в ухото й.

Тя стана, обви ръце около раменете му и каза също толкова тихо:

— Не мога да повярвам, че го правим.

Годините се размиха, връщайки го обратно към ужасните дни след смъртта на майка му, когато беше научил плановете на леля си. Мисълта, че може да загуби и Тали, го доведе до пълно отчаяние. Известно време си мислеше, че няма да го преживее, но успя и сега тя отново беше в прегръдките му, а той галеше нежно лицето й с устни. Вдигна я на ръце, сякаш искаше да я залюлее и черните й рокерски ботуши увиснаха във въздуха.

— Какво правиш? Аз мога да ходя.

Задъханият й шепот му вдъхна надежда, че отношенията им бяха точно толкова специални за нея, колкото и за него.

— Знам, но искам да те отнеса до леглото като истински джентълмен.

— Не съм сигурна, че един истински джентълмен би отнесъл в леглото си неомъжена жена.

— Технически подробности. — Тръгна с бавни крачки, наслаждавайки се на начина, по който тя скри лице в извивката на врата му, и се възползва от възможността да целуне пулсиращото място, издаващо ускорения й пулс. Мисълта колко близо беше да я изгуби отново го накара да я притисне още по-плътно към себе си. Тя полагаше много усилия да го убеди, че между тях нищо не можеше да се получи, докато със същото настървение той се опитваше да й докаже обратното.

Сложи я на леглото и застана в предишната си поза с коляно между краката й и ръце от двете страни на главата. Този път тя го целуна първа, притискайки с длан тила му. Съвсем скоро щеше да прекарва часове в любовна игра с нея, но не и тази нощ.

Отпусна се на колене и смъкна тениската си. Тя се надигна на лакти.

— Никога не съм предполагала, че ще се превърнеш в толкова сексапилен мъж.

Изумлението му бавно премина в задоволство и само увеличи желанието му.

— Изобщо не се приемам като такъв.

— Знам. И, повярвай ми, това те прави още по-привлекателен. — Надигна се, за да седне в леглото и сграбчи с две ръце колана на дънките му. — Не преставам да мисля как изглеждаше тази сутрин. Нямаш представа колко пъти съм мечтала да смъкна бельото ти и да… — Замълча и прокара език по пълната долна устна.

— И какво? — И в двата случая беше обречен. Трябваше да го чуе, изречено от нея, дори с риска да му прилошее.

Тали наклони глава с широко отворени зелени очи и се изчерви.

— Искам те в устата си толкова силно, че почти мога да усетя вкуса ти.

Стягането в гърдите му се усили. Той протегна ръка към нощното шкафче.

— Няма нужда от презерватив. Вземам противозачатъчни. Но нямам нищо против, ако държиш да използваш. — Несигурност замени предишната й самоувереност. Тази жена беше истинска палитра от противоречия.

Наш се залюля леко на колене, взе помпата и вдигна предупредително пръст. Пристъпът се оказа лек. За втори път му се наложи да използва инхалатора пред нея. Когато възвърна способността си да говори, гласът му беше дрезгав:

— Радвам се, че си на хапчета, защото нямам презервативи. Не съм имал нужда от тях, откакто се върнах.

— Да разбирам ли, че еротичните ми фантазии провокираха астмата ти? — В закачливия й глас се прокрадна ужас.

— Да. Мисълта за устата ти върху тялото ми предизвика пристъп. А ако наистина го направиш, може да получа и инфаркт.

Тя се засмя, но около очите й се образуваха тревожни бръчици:

— Ами ако се повтори и по време на секс?

— Не, няма. Но ще ти кажа какво ще се случи. Ще ме оставиш да те докосвам. Навсякъде. Ще стигнеш до оргазъм. Бих искал да гарантирам, че ще издържа достатъчно дълго, за да го изпиташ отново, но вероятно няма да успея.

Тали се отпусна с кикот по гръб:

— Оценявам откровеността ти.

Щом се зае с копчетата на дънките, той я спря, като се надвеси над нея достатъчно дълго, за да впие устни в нейните и да прошепне:

— Позволи ми да се погрижа за теб.

— Наш. — Името му се отрони от устата й като въздишка, пълна с молба и отчаяние.

Пъхна длани под тениската по нежната кожа на талията й. Плъзна ги нагоре, повличайки блузата до височината на сутиена. Тя вдигна ръце и ги размаха, сякаш бяха отработвали движението многократно и хвърли дрехата над главата му.

Конската й опашка се разпиля като мастилено петно върху завивката. Сутиенът беше бял, само един нюанс по-светъл от бледата кожа. Естествено, той не очакваше луксозно бельо. Не беше в стила й. Погали с пръсти гърба й и хвана закопчалката:

— Може ли?

Гърлото й се раздвижи, но не произнесе дори звук, затова отговори с бързо, дръзко кимване. Като тийнейджър в гимназията беше упражнявал разкопчаване на сутиени, сложени на възглавницата му, докато стана истински експерт. Минаха години, преди да приложи наученото на практика. Слава богу, това се оказа като карането на колело.

Сутиенът се разхлаби и тя затаи дъх, когато и той беше захвърлен настрани. Притисна длани към корема си, сякаш в отчаян опит да се прикрие. Гърдите й не бяха големи, но приятно закръглени с малки, втвърдени зърна.

Той пъхна ръце под мишниците й и я повдигна леко. Пое едното зърно в устата си и го засмука. Тали изви гръб и отметна глава назад. Стонът й беше ехо на името му, когато зарови пръсти в косата му и го привлече към себе си.

Звуците, излизащи от гърлото му, напомняха ръмжене. Кожата й беше мека, а ароматът й опияняващ. Насочвайки цялото си внимание към другата гърда, започна да я дразни с език и зъби. Жената под него се раздвижи и обви крака около кръста му.

Положи я отново по гръб и се претърколи до нея. Засмукваше последователно двете втвърдени зърна, като внимателно наблюдаваше реакцията й. Тялото се стегна, зъбите й захапаха сочната долна устна. И отново си помисли, че можеше да прекара цялата нощ така, милвайки гърдите й, но в този момент искаше нещо много повече.

С една ръка откопча дънките й, смъкна ципа и бръкна вътре, докато стигна до меките памучни бикини. Когато тя понечи да ги смъкне, се надигна и изсумтя недоволно:

— Казах ти, че ще се погрижа за всичко. Подай ми крака си, ако обичаш.

Тали вдигна десния и той свали черния кожен ботуш, за да се натъкне на тъмносин чорап с емблемата на Супермен. Гледката беше като удар в корема. Потърси с поглед нейния.

— Комиксите се четат по-лесно. Малко думи, повече картинки. Запазих колекцията, която ми подари, когато бяхме деца. Препрочитах ги толкова пъти, че почти ги запомних наизуст. — Тя сви рамене. — А чорапите ми напомняха за теб.

Той го събу и се зае с другия ботуш, неспособен да произнесе и дума. Тя го бе държала близо до себе си по свой собствен начин. Времето беше подложило на изпитание, но не бе прекъснало връзката им. Целуна извивката на стъпалото, докато смъкваше втория чорап.

Пусна крака й, за да се заеме с колана на дънките, дръпна ги силно и ги захвърли настрани. Бикините бяха снежнобели, оскъдни и не скриваха почти нищо от алчния му поглед. Посегна към тях и тя го улесни, като повдигна ханша си. Вече беше съвсем гола и Наш изпита желание бурята да отмине и бледата луна да освети очертанията на тялото й.

— Сега ти — подкани го със задъхан шепот тя.

Беше бос, затова се справи бързо с панталона и го срита встрани. Тали си пое рязко въздух, щом очите й се спряха върху боксерките. Той не смееше да погледне надолу, но усети, че възбудата му крещеше за облекчение, сякаш имаше свои собствени мисли. Или пък мозъкът му бе блокирал.

Легна до нея в леглото, изтегна се и изпита кратко задоволство, притискайки се към бедрата й. Вече трябваше да е в нея, но повече от всичко искаше да й достави удоволствие.

Тя се опита да се обърне към него, но я възпря, притискайки длан към корема й. Оставяйки инстинктът да го води, обгърна с ръка ханша й и го притисна леко, преди да пъхне пръсти между краката й. Нейните трескаво ровеха в предната част на бельото му. Той я улови за китките и ги вдигна високо над главата й.

— Трябва ли да те вържа? — Подпухналите устни се разтвориха за леко вдишване, но в тъмнината му беше трудно да различи шока от възбудата. — Искам да лежиш неподвижно и да ме оставиш да те докосвам.

— Ами ти?

— После ще помислим и за мен. — Зарови лице между гърдите й, преди да продължи да целува меката плът. Засмука едното втвърдено зърно и гърбът й отново се изви. Даваше ли си сметка колко пламенни и възбуждащи бяха стоновете й?

Плъзна устни надолу по корема и краката й се разтвориха още преди да стигне до най-интимното място. Пъхна пръсти във влагата и изстена с устни около зърното, заглушавайки случайно изригналата ругатня. Списъкът от нещата, които искаше да направи с нея, непрекъснато се увеличаваше. Той се помоли това да е първата от много споделени нощи.

Тя се вкопчи в ръцете му, впивайки нокти в загорялата кожа. Тялото й беше стегнато, готово да се разпадне на части, и Наш вдигна глава, за да наблюдава реакцията й. Оргазмът се промъкваше към нея като ураганен вятър по време на буря.

Тръпнещите бедра се присвиха и той пъхна пръст дълбоко, докато възбудата му пулсираше в ритъм с тялото й. Главата й се мяташе неистово върху завивката. Шепнеше дрезгаво името му и това му се стори най-еротичното нещо, което някога беше чувал. Хлапашката част от съзнанието му вдигна победоносно юмрук и затананика тематичната песен на Супермен. Моментът определено беше достоен за емблематична музика.

Тали се отпусна върху матрака. Ръката му остана между краката й. От устните й се изтръгна доволен стон. Той се наведе и впи своите в тях. Тя притисна нежните си гърди към неговите. Облиза с език устата му. Наш я отвори и страстта от целувката му причини почти физическа болка. Всички защитни трикове, които години наред бе използвала като силово поле, бяха изчезнали.

— А сега искам да се погрижа за теб. — Пъхна ръка в боксерките му и пръстите й докоснаха чувствителния връх на пениса му.

Наш се изправи и се освободи от бельото си. Още едно страстно възклицание се изтръгна от устните й. Първичните инстинкти изтласкаха от съзнанието му и последните остатъци здрав разум. Настани се между разтворените й крака, подпря лакти от двете страни на главата й и пъхна език в подпухналата уста в момента, в който влезе в нея.

Прехвърляйки по-голямата част от тежестта върху ръцете си, проникваше навътре сантиметър по сантиметър, все по-дълбоко във влажната, топла плът. Гърчещото се женско тяло само увеличаваше удоволствието, но някъде в подсъзнанието му се пробуди загрижеността му:

— Боли ли те?

— Не. О, господи, не. Моля те, Наш — завъртя приканващо бедрата си тя и той изпусна събралия се в дробовете му въздух през стиснати зъби. Повдигна се леко на колене, за да види мястото, където се бяха съединили, и още веднъж си пожела да имаше повече светлина.

Извади члена си почти нацяло и отново го вкара с рязък, силен тласък. Дотук с доброто възпитание и нежността. Сграбчи я за глезените и разтвори краката й още по-широко, повдигайки ги леко нагоре, и се намести по-плътно между тях. Гръмотевиците и сипещият се дъжд само увеличаваха страстта му.

Пусна единия глезен, притисна пръсти към влажния клитор и леко го потърка. Без да намалява темпото, усети, че по раменете му се стичат струйки пот. Тялото му крещеше в търсене на облекчение.

Тя извика и се разтърси от конвулсии. С последен силен тласък той стигна върха. Замайващо съзнанието облекчение се разля по вените му. Присвивайки пръстите на краката си, се свлече върху отпуснатото й, гъвкаво, приветстващо го тяло. Още веднъж присви бедра, изтръгвайки стон и от двамата, преди да се претърколи до нея задъхан, останал почти без сили. Не можеше да помръдне. Най-невероятният. Секс. Някога.

 

 

Без тялото му, обвито около нейното, съзнанието на Тали се луташе между миналото и настоящето. Съмненията заплашваха да я погълнат, въпреки обзелото я замайване, сякаш беше изпила голямо количество алкохол. Беше правила невероятен секс с най-добрия си приятел.

Момчето, чиято лепкава ръка бе държала нейната, докато прекарваха часове наред край реката. Същото, което я прегърна веднага след смъртта на родителите й и й вдъхна надежда, крепяла я месеци наред. Момчето, което си мислеше, че я е изоставило, но се оказа, че греши.

Намеренията й бяха да се дистанцира физически от него, докато се опитва да спаси приятелството им. А в действителност се получи точно обратното.

Тъмнината беше почти непрогледна. Светкавиците се отдалечаваха, оставяйки след себе си само проливния дъжд.

И преди беше правила секс. При това доста добър според някогашните й представи. Но никога не бе обичала и сега за първи път осъзна, че имаше разлика. Половият акт се свеждаше единствено до възпламеняване на нервните окончания. Удоволствие. Физическо освобождаване. Удовлетворение.

Границата, която бяха прекрачили, изискваше от нея да разкрие уязвимостта си и да му се довери изцяло. Да се предаде. Да му даде правото да я нарани. Нещо, което години наред пазеше за себе си, за да може да се отдръпне след поредната краткотрайна връзка. Силата на това прозрение беше мощна като удар от мълния.

Внезапно я обзе паника. Част от нея копнееше да се притисне до него и да остави ръцете му да прогонят тревогите с лекотата, с която я освободиха от дрехите, но страховете бяха пуснали дълбоки корени. Имаше нужда да остане сама, за да реши какво означаваше тази нощ.

Колкото по-дълго лежеше, толкова повече първичните й инстинкти вземаха връх. В стаята беше задушно и й се струваше все по-трудно да диша. Приседна на леглото, спусна крака отстрани и се пресегна за дрехите си. Първо бикините. Сутиенът беше прекалено сложен за треперещите й ръце.

— Предполагам, това означава, че няма да се гушкаме? — Гласът му изкънтя в спалнята като далечен тътен.

Тя се стресна и погледна през рамо, докато придърпваше дънките и тениската. Подпрял главата си с ръка, Наш беше придърпал чаршафа върху бедрата си и бялата тъкан контрастираше ярко със загорялата кожа на гърдите му. Способността й да вижда в тъмното се оказа пагубна. Пръстите я сърбяха да дръпне завивката. Но вместо това му обърна гръб.

— Виж, Наш, това беше… — Забавно, страхотно, трогателно? — … грешка. Може би. Не знам. Да не говорим, че не си падам по нежностите. — Сълзи опариха очите й, но гласът й остана твърд като гранит. Нахлузи ботушите на босите си крака, изправи се и неохотно му хвърли поглед отстрани.

— Не искам да си тръгваш. — Тонът му беше изпитателен и като на всеки тест в живота си Тали и този път щеше да се провали.

— Но трябва. — Този път гласът й потрепери и преди Наш да успее да реагира, избяга по същия начин като предишния път. Дъждът замъгли погледа й и охлади разгорещеното тяло. Качи се в колата. Странно разочарование се прокрадна в паниката й.

Очевидно допускаше фатална грешка, ако очакваше… или искаше той да се втурне след нея. Сякаш той имаше какво да доказва. Сълзите бликнаха още преди да напусне улицата, смесвайки се с дъждовните капки, стичащи се от косата й. Грозен плач, от който носът й потече и по лицето й избиха червени петна.

Щатската граница представляваше нещо повече от промяна в градове и щати и сякаш по някакъв начин отразяваше собствения й живот. Наш беше твърде близо, но въпреки това от него я деляха различните им преживявания. Някъде по средата на пътя пътеките им се бяха разминали.

Паркира колата, тръгна към апартамента си с наведена глава и изкачи уверено стълбите. Всичките й мисли и тревоги бяха насочени към мъжа, когото преди малко бе оставила.

— От чие легло си се измъкнала?

Гласът на Хийт я стресна. Ключовете се изплъзнаха от пръстите й и паднаха две стъпала по-надолу. Той излезе от плътната сянка на отсрещната врата. Дъждът се изливаше от улуците като плътна завеса, оставяйки ги откъснати от целия свят. Почувства се като хваната в капан.

— Какво правиш тук? Виж, държиш се като зловещ преследвач и не ти отива.

— Искам да поговорим. Да влезем вътре. Май си премръзнала. — Веждите му се повдигнаха, цинична гримаса изкриви ъгълчетата на устата му.

Тали погледна надолу, скръсти ръце пред гърдите си и изруга тихо. Как изобщо бе намирала тази неприятна, половинчата усмивка за привлекателна? Беше пресметлива, без какъвто и да било намек за щастие. Нищо общо с непринудените усмивки на Наш.

— Нямаме какво повече да си кажем. — Направи крачка напред, но той застана пред нея.

Озъбена гримаса смени предишната му престорена любезност:

— Искам да ми дадеш още един шанс. Ще направя каквото трябва и ще стана такъв, какъвто ти искаш. — Тонът и изражението обаче опровергаваха думите му.

Само преди два месеца сигурно щеше да отстъпи, подтиквана от самота, от слабост или просто от глупост. Той нямаше и не можеше да се промени заради нея, точно както и тя не бе способна да се промени заради Наш.

— Аз продължавам напред, което трябва да направиш и ти. — Върна се няколко крачки, за да вдигне ключовете от стълбището.

Някакъв силует се появи от дъжда с ключовете в ръка, поклащайки глава като куче. Наш. Преди да успее да се въздържи, тя се вкопчи в ръкава на сакото му с логото на Единбургския университет, сякаш си избираше отбор на детската площадка.

С невъзмутимо спокойствие й ги подаде, свали очилата си и се зае да ги подсушава с подгъва на ризата си, като непрекъснато местеше поглед от нея към Хийт.

— Ти занасяш ли ме? — изсъска другият, като посочи пренебрежително към него.

— Защо се държиш така, като че ли отношенията ни изглеждат абсурдни? — В гласа му се прокрадна лек чужд акцент.

Тали изви очи към небето.

— Мога да те прекърша на две още тук.

— Винаги ли решаваш споровете, като пребиваш опонента си?

— Засега ми върши работа. — Хийт пристъпи напред и проточи врат, готов за сблъсък.

— Какво ще кажеш да се разберем на ринга?

Мъжът застина за момент, преди да избухне в смях:

— Сериозно ли говориш?

Наш повдигна рамене:

— Защо не?

— Това е нелепо. Вие двамата няма да се биете заради мен. — Тали се вкопчи в едната му ръка. Мускулите бяха твърди като скала, също като цялото му тяло, въпреки че гласът му си оставаше все така равнодушен.

— Ще ти се обадя — обеща Хийт с предишната си вулгарна усмивка и добави, преди да изчезне в дъжда: — Няма да се разочаровам, в случай че се откажеш. Помня какъв смотаняк беше в училище.

— Ти луд ли си? Той те мрази! — извика Тали и настроението й спадна с още няколко нива надолу. Сега към усещането, че сърцето й е разбито, се прибавиха тревога и гняв.

— И той не ми е любимец — подхвърли небрежно Наш, оглеждайки стълбите.

Тали опита няколко пъти да улучи ключалката, но дъждът и треперенето не й помагаха. Той се приближи зад нея, улови ръката й и пъхна ключа на мястото му. Тя не направи опит да го превърти и останаха известно време така, с преплетени ръце.

Тялото му беше топло, силно и й действаше успокояващо.

— Защо реши, че случилото се между нас е грешка? Само не ми хвърляй прах в очите с някакви глупости. — Дъхът му опари ухото й и през нея премина трепет.

Повърхностните й оправдания се разсипаха като пепел. Разликата в образованието, познанието му за света и невежеството й, лекотата, с която той приемаше себе си и нейния срам, вече нямаха никакво значение. Наистина.

— Страх ме е — прошепна тя. Последните няколко дни, особено решението й да преспи с него, я накараха да се изправи очи в очи с опасенията си. Той беше прав. Използваше дислексията като оправдание да не поема рискове, да държи хората на разстояние, за да не забележат неувереността й. Но истинският й страх беше съвсем друг.

— От какво?

— Че ще ме нараниш.

— Как бих могъл да те нараня? — Всеки един от въпросите му смъкваше още един защитен слой, разкривайки незаздравяла рана.

— Ще си отидеш. Като всички други. — При изричането на истината ужасът отстъпи място на облекчението, но вече нямаше връщане назад. Беше я притиснал в ъгъла.

— Родителите ти?

Самотна сълза се стече по лицето й. Моля те, Господи, не сега. Опита се да потисне прилива на тъга, като си поеме дълбоко въздух, но дробовете й се възпротивиха и тя се предаде.

— Брат ти?

Тали кимна утвърдително. Без значение, че разбираше причините и дори му съчувстваше, не можеше да забрави обидата, която изпита, когато Кейд реши да напусне Котънблум и да устрои живота си далече от нея и Сойер. След като толкова дълго беше изцяло зависима от него, се почувства изоставена и самотна.

— И аз, предполагам.

Не отговори, давайки си сметка, че няма да е справедлива към него. Нощта, в която си тръгна от къщата на леля му с убеждението, че той не иска повече да дружи с нея, остави в душата й незаличима следа, която дори истината не можеше да изтрие.

Наш завъртя ръката й върху дръжката и вратата се отвори. Хладните струи от климатика подействаха неприятно на подгизналото й от дъжда изтощено тяло. Той я въведе в апартамента, сякаш подкарваше овца към стадото. Почти очакваше Наш да си тръгне, но ключалката щракна и веднага след това се чу дрънченето на металната верига. Ръката му отново я обгърна, топлото му лице се притисна към слепоочието й.

— Ами ако сексът е разрушил приятелството ни? Ако в един момент започнеш да изпитваш неприязън към мен? Или пък аз те намразя? — Въпросите се препъваха един в друг.

— А защо пък тези отношения да не се окажат най-добрите, които някой от нас някога е имал?

За нея те вече бяха най-добрите, които някога бе имала. Оттук нататък нямаше накъде повече да се развиват, освен надолу.

— Сексът не ти ли хареса? — попита той като ехо на собствените й съмнения.

В гърдите й се надигна топлина и тя се надяваше, че от дрехите й не се вдига пара.

— Беше невероятно и ти го знаеш. Но не можеш да ми обещаеш, че ако получиш предложение от „Харвард“, „Йейл“ или някой друг престижен университет в Европа, няма да го приемеш и да заминеш.

— Първо, все още дори не съм подписал назначението си в колежа на Котънблум. И второ, за нищо на света не бих напуснал града, за да гоня работа. Никога няма да те изоставя. — Ръцете му я обгърнаха още по-плътно.

Топлина, която нямаше нищо общо с притискащото се към нея тяло, успокои донякъде вътрешните й терзания.

— Сигурен ли си?

— Миличка, трябва да се научиш да ми вярваш. Поне малко. Схващаш ли накъде вървят нещата?

— Предполагам.

— Уау. Не си много убедителна, но ще се наложи да се примиря. Защо не си вземеш душ, за да се стоплиш? — Отпусна ръце и я потупа няколко пъти по гърба, подканвайки я да се раздвижи.

Някъде по средата на пътеката към кухнята тя се спря и се обърна. Нито един от двамата не беше включил осветлението.

— Няма да ходя никъде — увери я той в отговор на защитната й реакция.

Тя се забави доста под душа. Усещането за сигурност и задоволство, каквото не бе изпитвала от смъртта на родителите си, я накара да се отпусне. Предполагаше, че взаимоотношенията се градят на основата на конфликти, раздели и самота, защото на това я бе научил скорошният й опит. Може би трябваше да се върне назад във времето, когато животът й се доближаваше до представата й за съвършенство, поне доколкото си спомняше.

Докато сушеше косата си, обгърнала тялото си с хавлия, затвори очи. Най-щастливите спомени от детството й бяха свързани със семейството й и с… Наш. Винаги този Наш. Какво щеше да се случи със спомените й, ако тази безумна нощ съсипеше отношенията им? Щеше ли да ги развали?

С все още влажна коса излезе от банята и се промъкна в спалнята си. Беше празна, с плътно затворена врата. Треперещите й ръце успяха някак си да се справят с бельото и тениската. Задъхвайки се от вълнение, долепи ухо до тънкото, евтино дърво, преди да отвори вратата. Откъм кухнята се носеше монотонното бръмчене на телевизора.

Две дълбоки вдишвания й помогнаха да овладее безпричинната паника, преди да излезе от стаята. Сакото му беше закачено на облегалката на единия от кухненските столове. Прокара пръсти по червените букви на логото. Единбургски университет. Искаше й се да повярва и на него, и на откриващите се пред тях възможности за бъдеще.

Той лежеше, проснат на дивана, с една ръка над главата си и коса, разпиляна по червената кадифена възглавница. Върху тениската, опъната до пръсване от мускулите на ръцете и раменете му, бяха избили тъмни, влажни петна. Подгъвът й се бе отметнал високо над колана на дънките, разкривайки плоския, стегнат корем. Дрехата изглеждаше поне два размера по-малка.

Как можеше да изглежда едновременно толкова сексапилен и очарователен? Хвана ръцете му и го дръпна силно с намерението да го отведе до леглото си. Той изсумтя сънливо, но отвори очи и се изправи.

— Хайде, професоре, да вървим. — Тръгна към спалнята и Наш я последва като сомнамбул. Позволи й да го разсъблече, като първо смъкна тениската през главата му. Зае се с дънките и усети, че ръцете й треперят. Огромно разочарование присви стомаха й, като видя подаващите се под тях тъмнозелени боксерки.

Даже когато не беше възбуден, издутината в бельото му я накара да впери поглед и да преглътне с усилие буцата в гърлото си. Все пак успя да се справи, преди Наш да привлече вниманието й. Той се надигна, срита панталона настрани и отново се отпусна върху леглото, повличайки я със себе си. Тя се обърна към него, притискайки се към тялото му от гърдите до коленете.

В продължение на няколко минути останаха неподвижни, преди ръката му да се плъзне под тениската, за да погали голата кожа на гърба й.

— Моля те, не се бий с Хийт — прошепна тя в тъмнината.

— Ако не го направя, той никога няма да ме уважава, нито ще те остави на мира. Освен това този двубой е неизбежен.

— Какво искаш да кажеш?

— Той превърна ходенето ми на училище в кошмар. Бях прекалено слаб, за да се бия с него. — Наш се прозя и погали с длан гърба й. — Както и да е, нищо чудно да те изненадам.

Очевидно той се опитваше да я разсее и успяваше. Преди гръбнакът й да се извие отново на дъга и последната капка здрав разум да я напусне, успя да се подпре на лакът и да възрази:

— Виж, знам, че си се занимавал с бокс и те наблюдавах в залата. Да блъскаш по боксовата круша е едно, но Хийт тренира с MMA бойци. Той няма да се остави да го притиснеш в ъгъла и да го удариш няколко пъти, а ще те повали веднага и ще те удуши.

— Боят е единственият език, който това момче разбира — измърмори той, прозя се отново и се претърколи на гръб. — Както знаеш, дуелите са се зародили много преди да се появи писмеността.

— Значи мъжете са се държали глупаво още от създаването на света?

Отговори й с тих смях, който отекна в тъмнината. Адреналинът във вените й я държеше будна, пречейки й да се унесе. Всеки път, когато задремеше за кратко, картината на окървавения, пребит Наш я караше да подскача стреснато, сякаш беше докоснала открит електрически кабел.

Обърна се настрани, сложи глава на рамото му и плъзна ръка до сърцето му. Измерваше времето с вдишванията и издишванията му и някъде сред тъмнината сънят все пак я надви.