Лора Трентъм
Целуни ме така (25)

Глава двадесет и трета

Изкуствената светлина плисна с ослепителна интензивност. Дъждът продължаваше да барабани по прозорците, но именно бръмченето на климатика го върна рязко към реалността. Въпреки че случилото се изглеждаше неизбежно, сега се бяха озовали от другата страна и Кейд не беше сигурен какво трябва да направи.

Тя присви очи срещу ярката лампа, скривайки ясносините ириси. Русата й коса се стелеше като коприна над ръката му върху шоколадовокафявата възглавница на дивана.

Кейд не я бе залъгвал, за да свали бикините й. Монро беше най-красивата, най-съвършената жена, която някога беше срещал. И тъкмо поради това трябваше да си тръгне.

Костваше му много усилия да се изправи и да застане до дивана. Господи, дори не беше успял да събуе панталона и ботушите си. Поне бягството му щеше да е бързо. Дръпна дънките и вдигна ципа, но заради наранената му ръка и мокрия плат копчето се оказа проблем.

Направи фаталната грешка да погледне надолу. Тя примигна към него замаяна, със зачервени, подпухнали устни. Зърната й молеха за ласката му, босите й крака бяха приканващо разтворени.

— Какво правиш?

— Не знам — откровено прошепна той.

Монро се изправи, наклони се към него, обви ръце около кръста му и притисна гърдите си към неговите.

— Нали не си тръгваш?

— Може би?

Вместо да тропа с крака или да се облее в сълзи, тя се отдръпна и поклати глава. Сините очи проблясваха меко:

— Не. Ще се гушкаме. В леглото.

Тонът й му напомни за начина, по който говореше с момичетата — това беше Монро, която не приемаше „не“ за отговор. Не се сдържа и се усмихна, но се насили да вмъкне в гласа си предупредителна нотка:

— Аз не се гушкам.

Тя само изсумтя, сграбчи ръката му и го поведе по тъмния коридор, като пътьом духаше свещите и гасеше осветлението. Заведе го в спалнята си. Честно казано, би следвал малкия й сладък задник дори в блато, пълно с алигатори.

— Трябва да се измия. Защо не свалиш ботушите и дънките и не ме изчакаш под завивките? — Повдигна се на пръсти, за да допре устни до неговите, и тръгна към банята с развети коси.

Съвсем объркан, опипвайки наоколо в тъмнината в буквален и преносен смисъл, той направи точно каквото му беше наредила и се пъхна гол под хладните памучни чаршафи.

Яростта на бурята беше утихнала до силен, монотонно сипещ се дъжд. Никога не оставаше да спи при жената, с която беше прекарал вечерта. Беше негодник, който се изнизва, грабнал панталоните си, а не наивник, готов да се съблече, за да се гушка.

Щеше да си тръгне, щом дъждът спре. Спорът между мозъка и сърцето му завърши с компромис. Монро се върна, поклащайки игриво ханша и косата си, с малки закръглени гърди и дълги, стройни крака. Той мълчаливо благодари на гените си и на възможността да се наслади на всяка извивка на тялото й в тъмното.

Тя се пъхна под завивката и притегли рамото му, принуждавайки го да се обърне настрани, лице в лице с нея. После се намести, докато телата им се оказаха притиснати едно към друго от гърдите до краката.

— Ето така. Гушкането не е толкова трудно, нали? Дори ти можеш да се научиш, Кейд.

Той се усмихна, зарови лице в косата и вдъхна аромата й. Изпод ваниловия сапун се прокрадваше миризмата на секс. Подхождаше й чудесно. Не, повече от чудесно — идеално.

Ръцете му шареха по гърба и ханша й, докато нейните извършваха подобно проучване върху неговото тяло. Захапа го леко по врата и пулсът му веднага се ускори.

— Миришеш толкова хубаво, че ми идва да те изям. — Думите излязоха, преди да осъзнае двусмислената закачка, или беше неволна грешка, тъй като преценката му беше абсолютно точна.

— Кейд… — Начинът, по който прошепна името му, му напомни за предишната, свенлива Монро.

Харесваше му, че можеше да бъде дръзка и пламенна, а също и срамежлива в рамките на няколко минути, понякога дори едновременно. Засмя се тихо и я притисна към себе си. Слава богу, че дъждът продължаваше да тропа по стъклото на прозореца, защото не беше готов да си тръгне. Още не. Определено беше подценявал гушкането.

Затвори очи, когато ръката й разроши косата му и започна леко да го разтрива по тила. Колко време бе изминало, откакто някой го бе докосвал, без да иска нещо в замяна?

Върна се назад в детството си, когато родителите му бяха живи. Дните и нощите му бяха изпълнени със свобода, която упорито се бе опитвал да си върне, след като напусна Котънблум. Свободата да не му се налага да мисли за храна, да се опитва да задържи семейството си заедно и да осигури покрив над главите им. Свободата от отговорност.

С чувството, че се беше приближил до тази свобода повече от всякога, той се унесе в забрава под тропота на дъжда и ръцете, извършващи с тялото му древна алхимия. Времето се разми. Всичко се свеждаше единствено до аромат и докосване. Струваше му се, че сънува.

Отново беше възбуден, може би повече от всякога. Болезнено. Размърда се неспокойно и нощният въздух охлади надигналата се в тялото му топлина. Влажна, мека уста се обви около него.

Надигна глава от възглавницата. Косата на Монро се разстилаше по бедрата му, ръката й държеше основата на члена му, езикът докосваше върха. Това беше сън. Със стон отпусна глава назад и протегна ръка да погали вдлъбнатата й буза. Дръзката, страстна Монро се беше върнала.

— Ако знаех, че гушкането включва и това, щях да започна да го практикувам още преди години — опита да се пошегува той, но гласът му излезе прекалено дрезгав.

Устата й се отдръпна и бедрата му се повдигнаха, търсейки топлината й.

— Смятай го за гушкане с екстри.

Кейд притисна буза към възглавницата и се усмихна. Закачките в такъв момент бяха за него точно толкова чужди, колкото и гушкането, но му харесваха. Много. И докато Кейд Форнет, който не се гушкаше и не се шегуваше в леглото, щеше егоистично да я остави да си свърши работата, този в леглото искаше да я докара до същата лудост, до която тя докарваше него.

С ловко движение, което я накара да се разсмее, той я издърпа нагоре, превъртя я и се озова върху нея. В тъмнината не можеше да се наслади на цвета на очите й, но затова пък виждаше спокойната й, приканваща усмивка. И в гърдите му отново се надигна топлина.

Целуна я. Тя обви ръце около врата му и се отвори за него. В природата й беше да се раздава, без да иска нищо в замяна. А в неговата беше да взима. Или поне така стояха нещата през последните няколко години, въпреки че невинаги е бил такъв егоистичен негодник. Монро изваждаше на повърхността нещо, което той се опитваше да остави в миналото. Може би трябваше да се върне у дома, за да го преоткрие. Знаеше само, че не иска да взима от нея. Искаше да дава, да я задържи, да я закриля.

Прекъсна целувката и се загледа в нея. И двамата дишаха тежко, забравили шегите. В съзнанието му се въртяха цял рояк думи, но не можеше да ги подреди в ясна и логична мисъл. Миналото, настоящето и бъдещето се бяха слели в един-единствен момент.

Страхът го накара да се плъзне надолу по тялото й. Удоволствието беше нещо просто, което можеше да й даде, без да изгуби част от себе си. Всичко, свързано с нея, беше мило и чисто. Можеше да остане между краката й, докато изгрее слънцето, да усеща как се извива под него, да слуша как шепне името му и заравя ръце в косата му.

Оргазмът й беше внезапен и бурен и той притисна бедрата й към леглото, за да й даде възможност да му се наслади. Продължи да я дразни дълго след като тялото й престана да тръпне. Дръпна го силно за косата, но болката само още повече усили желанието му. Освободи се от пръстите й и застана на колене. Краката й бяха разтворени широко, гърбът й се беше извил в няма молба.

Част от него искаше да я обладае, гледайки отново лицето й. Да открие какви още тайни пазеше, но тя също можеше да отгатне неговите, а все още не беше готов за това. Може би никога нямаше да бъде.

— Застани на колене и се подпри на ръцете си. — Гласът му беше твърде груб и заповеднически в сравнение с нежността, която бяха споделили преди малко, но не можеше да го промени.

Помисли си, че рискува да стане обект на негодуванието или шегите й, но тя се подчини, сякаш бе плеснал с камшик, и се премести леко назад, докато докосна члена му. Той се нагласи и натисна силно, усетил притегателната сила на тялото й дори по-силно от преди.

Смяташе да затвори очи и да преследва единствено собственото си удоволствие. Но вместо това уви тялото си около нейното и впи устни в слепоочието й. Откъслечни думи се изтръгваха от гърлото му при всеки мощен тласък. Но те останаха нечути.

Искаше му се да свършат заедно. Нейното удовлетворение се оказа по-важно от неговото. Пъхна ръка между краката й и я погали. Не беше неопитен и знаеше как да доведе една жена до оргазъм, а с Монро това не изискваше никакви усилия. Тя беше в пълен синхрон с него и невероятно отзивчива.

Веднага щом тръпките разтърсиха тялото й, той влезе в нея докрай с мощен тласък и изпадна в екстаз, който го остави без сили. Отпусна се върху нея, повличайки я към леглото, заровил лице в косата й. Онова, което трябваше да бъде първичен, животински секс, се превърна в нещо изключително интимно.

Част от изреченото в тъмнината се върна в съзнанието му и го накара да се изчерви от срам. Каза й, че е красива и секси. Вярно. Сладка и неустоима. Също вярно. Думата „любов“ не беше излязла от устните му, но затова пък спомена „завинаги“. Сякаш я желаеше завинаги, беше готов да остане завинаги в леглото й.

По-малко от три седмици, бе казала тя същата вечер. Струваше му се, че се беше върнал преди дни. Годините в Сиатъл му се струваха като сън. Беше живял някакъв призрачен живот, в който душата му постоянно се връщаше към Котънблум. Вероятно еротичната топлина го беше подлудила.

Обърна се към нея и я прегърна. Тя сгуши лице в извивката на врата му, обсипвайки влажната кожа с целувки. Дъждът беше преминал в лек ръмеж и само от време на време случайно потропване нарушаваше тишината. Трябваше да си върви. И щеше да си тръгне.

Монро улови наранената му длан и я притегли към себе си, за да може да я разтрива с две ръце.

— Все още ли усещаш изтръпване?

Въпросът го изненада. Очакваше да прокара език по белега.

— Даже в пръстите на краката. Не съм свършвал така, откакто бях тийнейджър.

Тя се разсмя и се наведе да го целуне с усмивка.

— Имах предвид нервите на ръката ти, глупчо, но ти също ме накара да изтръпна.

Глупчо. От детството му никой не го беше наричал така.

— Научих се да не й обръщам внимание.

— Стисни ми китката.

Кейд се подчини и сам усети подобрението, въпреки че пръстите понякога все още не го слушаха. Коляното му се беше възстановило почти напълно. Време беше да поема към Сиатъл. Но вместо облекчение, изпита ужас, съпроводен с известна доза ирония.

Монро продължи да масажира ръката му. Топлото и нежно тяло го унасяше отново в сън. Реши да затвори очи за десетина минути, докато тя заспи, и после да се измъкне на пръсти. Страхуваше се, че срещата лице в лице на дневна светлина може да го възпре.

Събуди го дрънчене на тиган. В прокрадващите се между завесите слънчеви лъчи танцуваха прашинки. Притиснал чаршафа към гърдите си като целомъдрена девица, той приседна в леглото. Нямаше как да се измъкне през деня, след като Монро беше будна и стоеше между него и свободата му. Беше изпуснал момента.

Нахлузи все още влажните дънки и ботушите. Ризата му беше в кухнята на долния етаж. Измъкна се от спалнята, но широката открита площадка го издаде още при първите крачки.

— Добро утро — подвикна тя с твърде бодър за такъв ранен час глас. — Правя палачинки, а беконът вече е готов.

Кейд се обърна бавно. Русата й коса се спускаше по гърба й разрошена и дяволски секси. Тениската стигаше до средата на бедрата й и под нея нямаше нищо, ако можеше да се съди по набъбналите зърна.

Монро сложи върху плота чиния с палачинки, върху която бавно се топеше бучка масло. Той тръгна към кухнята предпазливо, сякаш всеки момент очакваше да чуе щракване на капан.

В съзнанието му като мълния проблесна разтърсващ спомен. Когато се събуждаше сутрин в детската си стая, до него достигаше аромат на бекон и разговорът на родителите му, прекъсван от смях. Колко по-различен щеше да бъде животът му, ако бяха живи?

Загубата отпреди двайсет години сякаш го бе сполетяла преди дни. Родителите му си бяха отишли за миг. Траекторията на съществуването му се промени като на сателит, излязъл от орбита, върху който никой няма контрол. И сега скърбеше за онова, което можеше да бъде.

Усмивката на Монро изчезна. Тя заобиколи кухненския плот.

— Какво има?

Години бяха изминали, преди да успее да се превърне в непревземаема крепост. А тя само за секунди усети, че нещо не беше наред, без да й каже даже дума. Внезапно го обзеха паника и клаустрофобия.

— Благодаря, но трябва да помогна на Сойер. Нямах намерение… — Преглътна и заотстъпва към вратата.

Лицето й помръкна, но му беше трудно да определи дали беше обидена, или гневна. Имаше право да изпитва и двете. Вратата се оказа негов враг. Наранените пръсти на лявата му ръка не успяха да се справят с веригата.

Дланта й покри неговата и топлината и ароматът й го обгърнаха като милувка. Монро дръпна резето и освободи веригата. Той се надяваше, че ще отдаде треперенето на пръстите му на травмата, а не на водовъртежа от емоции, който бушуваше в него.

Вратата се отвори. Кейд вдъхна дълбоко няколко пъти и се втурна към пикапа. Постъпката му беше страхлива и непочтена, но беше безсилен. Потегли, докато тя стоеше на верандата, облечена само с неговата тениска. Наблюдаваше я в огледалото за обратно виждане до първия завой.