Мелиса де ла Круз
Синя кръв (50)

Глава 42

Двамата Форс я оставиха пред входната врата на дома й. Скайлър се чувстваше ужасно неудобно, загдето обвини бащата на Джак. Все още я смущаваше кавалерското му поведение. Изглежда, не беше обиден, сякаш бе очаквал това да се случи. Чарлс Форс беше техният лидер, вампир по избор, а не заради грях. Тя трябваше да му се довери, да приеме, че той знае какво е нужно да се направи.

— Хайде, успокой се — каза й Джак на раздяла.

Тя кимна, благодари и слезе от колата. Чак тогава осъзна, че е забравила да пита Чарлс защо посещава майка й. Може би Корделия ще знае.

Щом прекрачи прага на къщата, Скайлър усети нещо странно във въздуха. Дневната беше все така мрачна и притихнала, но наоколо витаеше заплаха. Поставката за чадъри беше съборена, сякаш някой се бе спуснал бързешком по стълбите. Тишината беше зловеща. Хети си бе взела почивен ден и Корделия сигурно беше сама в къщата. Скайлър хукна по стълбите. Забеляза, че една от картините в коридора е разместена. Определено някой бе влизал вътре. Някой, чието място не беше тук.

Дилън! Ако Дилън бе дошъл да я търси? Да довърши започнатото? Обзе я неистова паника. Стаята на баба й беше в края на коридора и тя се втурна натам.

— Корделия! Корделия!

От стаята се чу някакво стенание. Скайлър тичаше, нататък, ужасена от това, което очакваше да види. Въпреки това не изкрещя, щом видя Корделия на пода в локва от собствената й кръв — гъста синя течност. Сякаш е знаела, че това ще се случи.

— Борих се, но беше много силен… — прошепна Корделия.

— Кой, кой стори това? — попита Скайлър и се опита да я изправи. — Трябва да те заведем в болница.

— Не, няма време — възрази Корделия с дрезгав, немощен глас.

— Кой беше? Дилън ли? Видя ли го?

Баба й поклати глава.

— Не видях нищо. Бях заслепена. Но беше млад и много силен. Не видях лицето му. Опълчих му се. Опита се да ме вземе, мен и спомените ми, но не успя. Това е краят на текущото ми прераждане. Трябва да ме оставиш при д-р Пат, за да вземат кръвта ми за следващия цикъл. Много е важно.

Скайлър кимна, а очите й се напълниха със сълзи.

— Ами ти?

— Този живот приключи за мен. Това е последният път, когато можем да разговаряме. Следващият ще е след много време.

Скайлър й разказа набързо за случилото се в хотел „Карлайл“, както и това, което научи от Чарлс Форс за Дилън. Как е бил превърнат в среброкръвен, а после е убил Аги.

— Но сега го няма. Избягал е от хотелската стая. Никой не знае къде е.

— Сигурно вече е мъртъв. Ще го убият, за да не разкрие тайните им. Преди синьокръвните да го хванат отново. Винаги съм се страхувала от това — прошепна Корделия. — Те са тук… Само ти можеш да се бориш с тях. Майка ти беше най-силната сред нас, а ти си нейна наследница.

— Майка ми?

— Майка ти е Габриела — Архангел Гавраил, един от седемте архангели. Само двама от тях слязоха на земята доброволно заедно с прогонените, за да ни пазят. Тя беше най-силната. Беше сестра близначка на Михаил, който е Чарлс Форс. Майка ти е единствената му любов. Тя се пожертва и от любов към нея той напусна Рая и я последва.

Значи затова Чарлс Форс посещаваше майка й в болницата. Алегра му е сестра. Което значи, че той й е… чичо? Обърканата семейна история на синьокръвните беше прекалено сложна за Скайлър.

— Двамата заедно властваха на земята в продължение на хилядолетия — продължи Корделия. — В Египет фараоните по традиция се женеха за сестрите си, както и в Рим. Но в модерния свят тази практика е забранена, тя е табу. Но в семействата все още се раждат близнаци, както аз и твоят дядо. Единият близнак приема ролята на брачен партньор и червенокръвните не забелязват промяната. По този начин се запазва семейното богатство за поколения наред.

Скайлър се замисли за Мими и Джак, за странната и някак интимна връзка помежду им.

— Чарлс и Алегра бяха обвързани за вечни времена. Но един ден тя срещна баща ти, Стивън, и се влюби в него. Затова изостави Чарлс и в гнева си той напусна семейството. Избра си ново име и се отказа от рода ван Алън. Когато баща ти почина, майка ти се закле никога да не използва друг донор, за да съхрани любовта им. Затова не се събужда. Тя се намира между живота и смъртта. Отказва да приеме кръвта на друг червенокръвен, за да се поддържа жива. Чарлс можеше да й помогне, но предпочете да не го прави.

— Баща ми е човек?

— Да. Ти си единствена по рода си. Наполовина синьокръвна. Димидиум когнатус. Трябва много да внимаваш. Защитавах те колкото можех. Мнозина ще се опитат да те унищожат.

— Кои? Защо?

— Предречено е, че дъщерята на Габриела ще ни донесе спасението, което търсим.

— Аз? Но как?

Корделия се закашля и стисна силно ръката на Скайлър.

— Трябва да намериш дядо си — моя съпруг Теди… Той е несмъртен, вампир, който е предпочел да запази една и съща физическа форма през вековете. Когато ни прогониха от Конклава, решихме за по-безопасно да се разделим. Нямаме доверие на Старейшините. Вярваме, че един от тях е Кроатан. Теди е в неизвестност от векове. Трябва да провериш в Хранилището къде е пребивавал последно. Той ще може да ти помогне. Опитай с Венеция. Той много обичаше Италия, може би е отишъл там. Само Теди знае как да победим среброкръвните. Трябва да го намериш и да му разкажеш за случилото се.

— Как ще го позная?

— Написал е много книги — усмихна се Корделия. — Повечето в библиотеката са негови.

— Кой е той? Как се казва?

— Има много имена. Когато живееш толкова дълго, се налага да ги сменяш. Докато живеехме заедно, се казваше Лорънс Уинслоу ван Алън. Потърси на площад „Сан Марко“. И в Академията. Не, почакай — най-сигурно е в Киприани. Кажи му… кажи му, че Корделия те изпраща.

Скайлър кимна. Вече не се опитваше да сдържа сълзите си. Трябваше да осмисли толкова много неща — за Чарлс/ Михаил, за Алегра/Габриела, за смъртния си баща, за безсмъртния си дядо. Определено имаше странно и разнообразно семейство. Беше полусиньокръвна. Кой още знаеше? Оливър? Джак? И какво ли означаваше всичко това? Как така дъщерята на Габриела ще донесе спасение на синьокръвните? Всичко това й дойде в повече. Не можеше да носи такъв товар. Не искаше друго, освен Корделия да оживее. Как щеше да се справи без нея?

Знаеше, че баба й няма да умре наистина, но тя все пак напускаше този свят.

— Бабо — примоли се тя. — Остани!

— Грижи се за себе си, дете — отвърна тя и хвана ръката на Скайлър. — Фацио Валитурус Фортис. Бъди силна и смела.

С тази последна благословия душата на Корделия напусна тялото й.