Мелиса де ла Круз
Синя кръв (1)

Сто и двама души пристигнаха в Новия свят с „Мейфлауър“ през ноември 1620 г., но по-малко от половината доживяха да видят създаването на колонията Плимут. Въпреки че никой не умря по време на пътуването с кораба, животът след пристигането беше изключително труден, особено за по-младите. Почти всички починали бяха на възраст до шестнайсет години.

Причината за тази висока смъртност беше отчасти суровата зима и отчасти фактът, че докато мъжете строяха къщи на чист въздух и пиеха прясна вода, жените и децата бяха затворени във влажния и претъпкан кораб, където болестите се разпространяваха много бързо. След двумесечно пътуване те прекараха още четири месеца на кораба, чакайки мъжете да построят жилища на сушата. Младите пуритани неспирно се грижеха за болните, излагайки се на множество заболявания, включително и на фаталната болест на кръвта, наричана в историческите документи туберкулоза.

През 1622 г. Майлс Стендиш беше избран за губернатор на колонията и преизбран тринайсет поредни пъти, всеки за мандат от една година. Той и жена му Роуз имаха четиринайсет деца, седем двойки близнаци — нещо удивително. След няколко години колонията удвои числеността си благодарение на родените деца във всички оцелели семейства.

Из „Живот и смърт в колонията Плимут, 1620-1641“, проф. Лорънс Уинслоу ван Алън