Луиз Пени
Камъкът на смъртта (1)

Благодарности

Искам да благодаря на няколко души за тази книга. Най-вече на своя добър и мил съпруг Майкъл. Отне ми изненадващо много време да осъзная, че той и фикционалният ми съпруг Арман Гамаш са едно и също лице. Наистина, без да си давам сметка, съм превърнала мъжа си в прототип на главен инспектор Гамаш. Майкъл е удовлетворен човек, който познава истинското щастие, тъй като в живота си е изживял и голяма мъка. И най-важното — наясно е с разликата между двете.

Искам да благодаря и на Рейчъл Хюит, куратор на скулптурите в Кралската академия в Лондон.

Редакторите ми Хоуп Делън от „Сейнт Мартинс Минотор“ и Шарийз Хобс от „Хедлайн“ положиха големи усилия, за да добие книгата настоящия си вид. Много съм задължена и на двете, както и на най-прекрасния литературен агент на света — Тереза Крис. Наистина мъдра жена.

Дължа много и на асистентката си Лиз Пейдж, която търпеливо се грижи за градината ни през лятото и за самите нас през останалата част от годината. Всичко, което тя докосне, разцъфтява. А много рядко използва тор.

И накрая искам да благодаря на Джейсън, Стивън и Кати Стафорд — собственици и управители на „Маноар Хоуви“ в Норт Хатли, Квебек. Хижата „Маноар Белшас“ е вдъхновена от „Хоуви“ и от многото прекрасни дни и нощи, които съм прекарала там със съпруга си. Ако прочетете книгата и след това посетите „Хоуви“, ще забележите, че приликата с „Белшас“ и езерото не е чак толкова голяма. Но се надявам, че съм уловила поне духа на мястото. Всъщност с Майкъл толкова обичаме „Хоуви“, че преди много години се оженихме в малката англиканска църква в Норт Хатли, а после поканихме гостите си на двудневно сватбено тържество в хижата.

Блаженство.

Макар че, както Стивън отбеляза, в „Хоуви“ за късмет няма нито толкова много зли мухи, колкото в „Белшас“, нито толкова убийства.