Луиз Пени
Убийствено студена (1)

Благодарности

Първият човек, на когото искам да благодаря, както винаги е Майкъл — моят невероятен, чудесен, умен и търпелив съпруг.

Благодарна съм на Гари Матюс и Джеймс Кларк, че отговориха на настойчивите ми въпроси относно електричеството. На Лили де Гранпре за това, че се погрижи френския в книгата да е правилен, особено ругатните, които аз никога не изричам, разбира се, но тя очевидно ги ползва. Благодаря на Марк Бролт за това, че ми зае хубавото си име. На доктор Робърт Сиймор и доктор Джанет Уилсън, които помислиха над медицинските въпроси в романа и достигнаха до отговорите, от които имах нужда.

В „Убийствено студена“ има доста кърлинг — спорт, който по една случайност обожавам. Тренирала съм го малко в Тъндър Бей и в Монреал и уважавам съсредоточеността и хладнокръвието на играчите, да не говорим за способността им да правят невероятни удари под напрежение. Вълнуващ спорт е кърлингът, без значение какво смята за него инспектор Бовоар. Посетих клуба по кърлинг „Сътън“ и говорих с Уейн Кларксън, Ралф Дейвидсън и Боб Дъглас, които ми разясниха стратегията. Благодаря им за отделеното време и за търпението.

Срещнах Ан Пери на писателска конференция в Канада още преди публикуването на първата ми книга, „Убийството на художника“. Тя се съгласи да я прочете и се превърна в първия утвърден писател, който препоръча романа ми — нещо голямо за всеки дебютиращ автор. Ан Пери е прекрасна — и отвътре, и отвън — и аз съм й страшно благодарна, че ми обърна внимание, какво остава за публичната подкрепа, която ми даде. Благодаря от сърце и на всички други писатели, които препоръчаха книгата ми. Не им е било лесно между милионите си други задачи да вместят и изчитането на целия ми ръкопис. Но Маргарет Йорк, Реджина Хил, Ан Грейнджър, Питър Ловзи, Дебора Кромби и Джулия Спенсър-Флеминг ми отделиха от времето си. И ако някой ме помоли, ще сторя за него същото.

Хиляди благодарности на прекрасната Ким Макартър и нейния екип.

И накрая благодаря на Тереса Крис, агента ми, за нейната мъдрост и голямо чувство за хумор, както и на Шерис Хобс от „Хедлайн“ и Бен Севие от „Сейнт Мартинс прес“ за това, че направиха тази книга по-добра, и то с такава доброта и загриженост. Късметлийка съм, знам го.