Луиз Пени
Убийството на художника (1)

Благодарности

Посвещавам тази книга на съпруга ми Майкъл, който ме дарява с цялата си любов и нежност. Благодарение на него имах възможност да прекъсна работа и да започна да пиша първия си роман. През цялото време той ме окуражаваше и насърчаваше — дори когато не спирах да хленча. Проумях, че всеки може да критикува, но само изключителните хора могат да те насърчат с похвала. Майкъл е точно такъв човек. Също като Лиз Дейвидсън, която е чудесна приятелка и мое вдъхновение. Тя ми разреши да крада от живота й, от времето й, от поезията й и от брилянтното й изкуство. А в замяна аз й споделях и най-недодяланите пасажи от моето едва прохождащо тогава творение. Имах изключителен късмет. Благодарна съм и на съпруга й Джон Балантайн, който също ми позволи да се възползвам от биографията му. Както и на Маргарет Балантайн-Пауър — повече сестра, отколкото приятелка — за куража, който ми вдъхваше през всичките тези години; а също и на Шарън и Джим, които никога не ме изоставиха. Отправям благодарност и към жизнерадостните членове на Les Girls — Лиз, Франс, Мишел, Джоана, Кристина, Дафне, Бриджит — които често прекаляват с кофеина. Специални благодарности на Шерил за нейната любов към „Убийството на художника“ и препоръките й. Благодарна съм и на читателския клуб „Без правила“, на Кристина Дейвидсън Ричардс, Кърк Лоранс, Шийла Фишман, Нийл Маккенти, Котън Еймърс и Сю и Майк Ридъл. Благодаря и на Крис Рой, който ме научи да стрелям с лък, без да ми се присмива… много.

На братята ми Роб и Дъг и техните семейства, които ме даряват с безусловна любов и подкрепа — благодаря!

Тази книга би останала незабелязана сред купищата други ръкописи, ако Британската асоциация на авторите на криминални романи не беше проявила такава щедрост към мен. През 2004 година „Убийството на художника“ бе включена в последния момент в конкурса й за непубликуван дебютен роман „Кинжал“, след което бе горещо препоръчана и класирана на второ място. Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали някога! Ето че попаднах на група успешни автори, които отделяха от времето си, за да четат произведенията на прохождащи писатели и да ги окуражават. Те ми дадоха шанс, какъвто малцина получават, за което ще им бъда благодарна цял живот. Знам, че това е дар, който самата аз трябва да предам нататък.

Кей Мичъл от асоциацията се държа прекрасно с мен, а собствените й романи ми доставиха огромна наслада. Благодарна съм още на Сара Търнър — истински герой за нашето домакинство, и на Максим Якубовски.

С критиките, настойчивите предложения и ентусиазма си редакторите Шерис Хобс и Бен Севие ми помогнаха изключително много да подобря романа. Работата ми с тях бе истински ползотворна и същинско удоволствие.

Благодаря на Ким Макартър, която ме взе под крилото си.

И накрая няколко думи за агента ми Тереза Крис. „Убийството на художника“ е в ръцете ви благодарение на нейните усилия. Тя е изумителна личност, страхотен и безкомпромисен редактор и прекрасен агент. Извадих изключителен късмет с нея, а при запознанството ни едва не я прегазих! При мен тази стратегия явно проработи, но все пак не я препоръчвам на други прохождащи автори. Благодаря ти, Тереза!

Имаше период в живота ми, когато нямах приятели, телефонът ми упорито мълчеше и си мислех, че ще умра в самота. Затова знам, че истинското чудо не е издаването на първата ми книга, а фактът, че има толкова много хора, на които да благодаря.