Юхан Харстад
Дарла (25) (172 часа на Луната)

Дарла 1

Намираха се в кухнята. Мидори бе помогнала на Кейтлин да приготвят проста супа за шестимата останали, но никой от тях не бе гладен. Вече изстиналата супа стоеше непокътната. Миа седеше, заровила лице в едната си ръка, докато почукваше с пръстите на другата по ръба на масата, а от другата страна на масата седеше Антоан и гледаше безизразно в празното пространство. Вече им бяха казали, че капсулата за приземяване и излитане е неизползваема.

Думата взе Коулман:

— Двамата с командир Надолски си поговорихме. Има решение. Никой не може да гарантира, че ще е успешно, но според мен, нямаме никакъв друг избор.

Той огледа всички.

— Ще се нуждаем от усилията на всички.

Той дълго замълча. Сякаш се колебаеше дали да им каже, или не. Но накрая проговори:

— Съществува и друга база Дарла.

Още от отиването им в Хюстън, Мидори се бе чудила защо базата е наречена Дарла 2, но никой не бе задал този въпрос. И тя също не попита. Все пак, числото две можеше да не значи нищо особено. Както при колите. Винаги имаше някакви обозначение с числа и букви, например, 340 SL или 240 GTI, или най-различни други комбинации. Всички те не й говореха нищо.

— Това, което ще ви съобщя сега, е строго секретно и трябва да знаете, че дори командир Надолски бе в неведение досега. По закон, трябваше да поискам разрешение от НАСА и от американската отбрана, преди да спомена и дума, но поради възникналите обстоятелства, не мога да го направя. Затова се налага да ви заповядам да не споменавате нито дума пред никого за информацията, която ще ви дам сега. Дори да не изпълните заповедта, правителството ще отрече напълно всичко. И ще ви обяви за лъжци и за врагове на Съединените американски щати. Ще ви се откаже пребиваване в САЩ и всички врати ще се затворят за вас. При това положение, нито аз, нито който и да било друг можем да гарантираме сигурността ви. Наясно ли сте с казаното?

Миа се поколеба. Дали да не излезе? Нима щеше да седи тук и да приеме да бъде заплашвана? Тя си представи живота си като обществен враг №1 на САЩ, вечен беглец в постоянен страх, че всеки момент някой може да се озове пред вратата й и да я ликвидира. Какъв избор имаше тогава? А и нямаше как просто да стане и да си тръгне.

— Дарла 1 е военна база, изградена от НАСА за американската отбрана през 1974-та година. Тя бе изградена едновременно с модул 3 на Дарла 2. Базата съдържа шест ядрени ракети, всяка от които с експлозивна мощност равна на 50 мегатона тротил или съкратено ТНТ. За онези от вас, за които тази цифра не значи нищо, само ще поясня, че това отговаря на мощ, която е 3000 пъти по-голяма от тази на бомбата, пусната над Хирошима. Ракетите са докарани по заповед на правителството на Никсън по време на Студената война и са замислени като крайна отбранителна мярка при евентуално избухване на война между САЩ и Съветския съюз. Искам да кажа, в случай че войната излезе в космическото пространство. По онова време се вярваше, че това е възможно.

Коулман направи пауза и си пое въздух. По онова време се вярваше, че това е възможно. Какви ги говореше само? Той дълго бе обмислял обясненията и бе важно да не говори прекалено бързо, за да не разберат останалите, че просто е научил думите наизуст. Защото не всичко, казано от него, бе истина. Информацията за ракетите бе вярна, но нито те, нито Дарла 1 бяха създадени за защита срещу Съветския съюз. Базата и ракетите бяха инсталирани, за да може да се разруши цялата Луна, ако се наложеше. Като последна мярка.

Но той нямаше никакви намерения да споменава това.

— Дарла 1 съдържа евакуационна капсула — продължи той. — Това означава миниатюрна ракета, с която да се излети от Луната, ако нещо сериозно се обърка. За наше съжаление, в капсулата има място само за трима души, защото се реши, че това е броят на астронавтите, който е необходим, ако се наложи постоянно присъствие тук. Поради което не можем да я използваме. А и не сме сигурни в какво състояние е в момента и дали изобщо е използваема.

Мидори се озадачи от последните му думи. Досега Коулман нямаше вид на човек, който се тревожи за качеството на останалата част от базата. Защо трябваше да е различно по отношение на евакуационната капсула? Все пак, нали никой не я бе използвал преди.

— И сега, последното нещо, което трябва да знаете — каза Коулман. — Дарла 1 всъщност е атомна електроцентрала, в която ракетната база и евакуационната капсула са допълнително оборудване. Дарла 1 и Дарла 2 са свързани пряко с допълнителен авариен кабел, в случай че Дарла 2 се озове в положението, в което се намираме в момента. Затова сме принудени да изпратим експедиция до Дарла 1, за да включим енергийната централа. Тогава ще си върнем електрическото захранване, вероятно и радиовръзката, за да можем да извикаме помощ. Но моля всички присъстващи да имат предвид, че може да ни се наложи да прекараме по-дълго време на Луната.

Миа зададе въпроса, който се въртеше в главите на всички:

— Какво имате предвид под по-дълго време?

— Може би месеци, най-вероятно една година. Докато НАСА изпрати спасителен екип.

Миа слушаше последните думи на Коулман, изпълнена с тревога и думите му натежаха като камъни в стомаха й. Никой нямаше да дойде да ги вземе. Не и за една година. Представи си всичко, което ще изпусне, което няма да вижда дълго време, много дълго време: дървета, море, брегове, улици, градове, коли, хора. Помисли си за приятелите, които ще продължават да се занимават с най-различни неща без нея. Групата, концертите, нямаше да участва в нищо от това. А след като и плейъра й останеше без ток, което щеше да се случи скоро, може би щеше да мине цяла година, преди изобщо да чуе някаква музика. Мисълта за това бе непоносима и я натъжи повече, отколкото вероятността, че може би никога нямаше да се върне у дома.

Тя прокара ръка през косата на Антоан. Поне той е тук, помисли си тя. И Мидори. И Кейтлин. Все пак бе някакво начало. И може би, може би, нещата щяха да се оправят. Стига да се удържи на обещанието, че някой ще дойде да ги спаси. Вероятно можеха да живеят сравнително добре. Ако го решаха на всяка цена. В най-лошия случай, щеше да пропусне една година от училище. Важно бе да се гледа положително на нещата.

Но положителното гледане на нещата бе съпътствано от лошия навик да води до разочарования.

 

 

Няколко часа по-късно шестимата седяха в кухнята и чакаха Надолски да избере кои от тях ще тръгнат да търсят Дарла 1.

— За съжаление, не сме много, между които да избираме — започна той. — Аз… да, аз се надявам, че разбирате колко ми е трудно да го кажа, но… се нуждаем както от Кейтлин, така и от Коулман тук в Дарла 2. Щом успея да включа енергийната станция, те ще трябва да започнат работа тук, за да възстановят незабавно връзката с НАСА и да… съобщят за положението. Това е най-важната задача и взема ли със себе си един от тях до Дарла 1, ще се пропилее ценно време, което нямаме. Това означава…

Той затвори очи и остана така.

— Това означава, че трябва да помоля някой от вас да дойде с мен.

Той изгледа тримата младежи.

— Положението е далече от идеалното. Никой от вас не би трябвало да бъде молен за такова нещо. За бога, никой от вас не би трябвало да преживее изобщо подобно нещо. Но драстичните ситуации изискват драстични мерки. А е направо безотговорно само един човек да потегли с лунохода, в случай че се случи нещо, което…

Антоан се изправи.

— Аз ще дойда.

Миа инстинктивно го сграбчи за ризата и го смъкна обратно на стола му.

— Какво правиш?! — прошепна тя нервно и усети как гърлото й се свива. — И дума да не става.

Но Антоан само нежно я изгледа.

— Но, Миа, не помниш ли какво каза Коулман? Че има нужда от усилията на всеки един от нас. Така че, това е моят принос. Длъжен съм да отида. Знаеш това.

Надолски взря внимателен поглед в момчето от Франция. Видя, че се страхува. Но нямаше какво да се направи по въпроса. А и казаното от него бе вярно. Всички трябваше да участват.

— Благодаря, Антоан, благодаря.

Той се обърна към Коулман.

— Коулман, ти отговаряш за групата, докато ни няма. Кейтлин, погрижи се всички да имат храна и вода. И поспете малко. Най-малко по четири часа, докато се върнем. Коулман и Кейтлин ще спят на смени. Антоан Деврьо, ще се срещнем при лунохода в модул 4 след 45 минути.

Срещата приключи.