Силвия Дей
Жега (5)

Пета глава

— Постигнали са доста голям напредък със списъка на курсистите от танцовото студио. — Гласът на Триш долиташе ясно през високоговорителя на мобилния телефон на Джаред, лежащ върху кухненския плот; долавяше се и шум от прелистването на документи. — Алибитата на по-голямата част от редовните студенти от една година назад се потвърдиха. Милър е дървеняк и брани ревниво територията си, но инстинктите му работят добре.

Джаред бутна телефона настрани и освободи място за една дъска за рязане върху плота.

— Чудя се дали случайно не е изключил жителите на градчето от разследването.

— Опитвам се да го убедя да не пропуска никого, няколко пъти му казах, че всеки може да е извършил палежите.

— Той ти дава думата? Не мога да повярвам.

Джаред изчисти семките на една чушка и я наряза на дребни кубчета.

— Не е толкова лош — каза Триш. — Просто сблъсъкът му с федералните не е бил никак приятен.

— Така и си мислех. — Той започна да реже глава лук.

— Трябва ми името и информация за връзка с агента, който му е оставил неприятните спомени.

— Искаш да му благодариш за това, че е улеснил толкова много работата ни ли?

— Не се опитвай да остроумничиш. — Джаред избута с ножа половината зеленчуци в нагрятия тиган. — Може би си струва да поговоря с него.

— По кое време утре ще дойдеш в полицейското управление?

— Не съм сигурен. Искам да проверя и другите две места на пожара сутринта. Защо?

— Не бих искала Милър да е излязъл някъде и да се разминете.

— Аха. Добре, ще ти звънна, като свърша с огледите. Поисках от куриерските фирми списъците с доставките шест месеца назад. Утре трябва да ги донесат. Въпреки че би било очевидно глупаво някой да се снабдява с опасни материали по този начин, оставяйки такава явна следа.

Той хвана дръжката на тигана и сръчно обърна цвърчащите зеленчуци.

— Не бихме искали да сме от хората, които пропускат очевидните неща, нали?

— Точно така. Затварям. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

— Какъв е този шум?

— Приготвям вечеря, гладен съм. Лека нощ. — Джаред натисна бутона за прекъсване на разговора.

Счупи няколко яйца в тигана и докато внимаваше да не загорят, отбеляза наум, че тялото му не е в най-добрата си форма. Краката му сякаш бяха изпълнени с вата, а в корема имаше някакъв странен възел, за който реши, че е породен от глада. Имаше и проблеми с концентрацията, мислите му непрекъснато отскачаха към жената, която в момента се бе излегнала във ваната с лечебни соли.

Секстерминаторката със служебно положение инспектор по пожарна безопасност направо го бе съсипала. Такова чукане би трябвало да остави един мъж в далеч по-нормално състояние — да свали стреса, да го отпусне и да прочисти мозъка му. Вместо това той дори не чу, че Дарси влезе в стаята, докато тя не проговори:

— Не знам какво готвиш, но ароматът е вълшебен.

Той я стрелна с очи, проклинайки се мислено, че не я бе усетил да влиза.

— Правя омлет.

— Страхотно!

Тя го заобиколи, отвори един шкаф и извади чинии. Беше облякла нови дънки и тениска и това го подразни. Той си бе обул отново панталоните, защото щяха да вечерят, но бе оставил ципа частично отворен, през процепа се виждаше еластичната лента на боксерките му. Беше бос и гол до кръста, имаше вид на човек, който ще прекара вечерта вкъщи, а тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще излезе някъде.

— Къде отиваш? — попита той, като бъркаше яростно съдържанието на тигана.

— Извинявай, не разбрах?

— Облякла си се.

Влажната й коса беше вързана на тила в конска опашка.

— Не знаех, че трябва да ям без дрехи. Ти също не си гол.

— Можеше просто да наметнеш един халат.

Дарси сложи чиниите върху кухненската маса.

— Не исках. — Тя рязко издиша. — Не исках да те карам да се чувстваш, сякаш… сякаш съм решила да те задържа при себе си. Ти много ясно каза, че нещата трябва да бъдат максимално прости.

— Окей, разбрах. — Той сложи яйцата в тенджерата, след това добави шунката, която бе нарязал, преди да се обади на Триш. — Помислих го за намек, че е време да си тръгвам.

Тя се изправи и го приближи.

— Като гледам, сексът май не подобрява чувството ти за хумор.

— Може би защото още не съм приключил.

— Добре тогава. — Тя извади няколко сребърни прибора от чекмеджето. — Значи изяснихме въпроса.

Джаред изсипа омлета в една от чиниите със сръчно движение на китката.

— Иска ми се да имах камера — каза тя. — Изглеждаш дяволски секси, докато готвиш.

Той посочи с брадичка към масата.

— Сядай.

Дарси издиша рязко.

— Мислех да сложа един халат. Искам само да ти кажа, че първоначално смятах да си поръчаме вечеря от някой ресторант, като, докато чакаме, отговоря на всичките ти въпроси по случая и след това може би да погледаме малко телевизия, ако не е прекалено късно.

— Трябваше да се вслушаш в инстинктите си. — Той поръси омлета с малко настъргано сирене и й подаде чинията. — Не ме чакай, започвай. Сега ще приготвя и моя.

— Ти си точно толкова добър в кухнята, колкото и в леглото. — Дарси сложи в устата си едно парченце, сдъвка го и продължи: — Не че успяхме да стигнем до леглото де.

— Все още.

— Все още — съгласи се тя. — Знаеш ли, ще ти призная — притеснявах се да не би да си помислиш, че искам да те изгоня. Имаш пълното право да се почувстваш оскърбен.

Джаред се втренчи в тигана. Най-простият вариант беше да се върне в мотела, за да се наспи в самостоятелно легло. След това да се захване здраво с работата, заради която беше тук, и да се отдалечи от тази инспекторка, която заливаше мозъка му с тестостерон.

Той разтри врата си и изръмжа:

— Нали се разбрахме да не усложняваме нещата. Няма нужда да се обясняваш толкова много.

Дарси се изсмя леко.

— Не се опитвай да се оправдаваш с мен. Знам как действат мъжете, когато започват с предупреждението да се придържаме към максимално прости варианти. Смисълът е „не се натрапвай, ще сме заедно само когато искаме да правим секс“. Това ме устройва напълно. А дори и да исках нещо повече, нямам представа какво трябва да направя.

Той само изсумтя. Посоката, в която заплашваше да тръгне разговорът не му харесваше. Не искаше да влиза в размисли, които да направят ситуацията да изглежда по-сложна, отколкото е. И без това не можеше да се контролира, когато тя беше около него. Не съществуваше никакъв авариен изключвател или предпазен клапан.

Изсипа омлета си в чинията си, върна тигана върху печката, и седна до нея на масата.

Дарси се приведе напред и каза тихо:

— Само не ми казвай, че когато на една жена й се спи, а ти си се настроил за секс, това не усложнява нещата.

Той задъвка храната, без да усеща вкуса й. Не искаше да анализира това… тях двамата. Предпочиташе чистото невежество на чукането и оргазма.

— Мога да ти кажа единствено, че когато сме двамата на едно и също място, в един и същи момент и желаем едно и също нещо, останалото не ме интересува.

— Чудесно. Извини ме за момент.

Джаред се навъси при гледката на недовършената й вечеря, после я изгледа мрачно в гръб, докато се отдалечаваше. Щеше да й даде пет минути да се върне обратно на мястото си, след това щеше да я довлече насила, за да си довърши омлета.

Тя се върна много скоро, наметнала халат от бял сатен, който разкриваше голите й крака и липсата на сутиен. Джаред на мига забрави за раздразнението си.

Дарси възобнови храненето си с очевидна наслада, а той се облегна на стола, без да отделя поглед от нея.

— В малко градче, само с една противопожарна служба, как успява градският съвет да оправдае заплатите на двама инспектори?

Тя вдигна поглед към него с весели пламъчета в очите.

— Комбинация от връзкарство, желание за работа на половин работен ден и една похвална дума от Джим.

Пак тоя Джим. Той овладя яда си с бавно и продължително издишване.

— Вероятно връзката ти е някой роднина.

— Чичо ми. Пренесе се в друг град преди няколко години, но в Лъвския залив спомените са вечни.

— А родителите ти къде са?

— И те се изнесоха, но не се отдалечиха много. Купиха си място до езерото Хортън.

Не беше много далеч от Сиатъл, където живееше Джаред.

— Ти защо остана? Какво те задържа тук?

Дарси сложи ръце върху ръба на масата, изправи се и вдигна чинията си.

— Защо да не остана?

— Нещо не се връзва — каза той. — С градчето. С тази къща.

— Няма откъде да знаеш дали се връзва или не.

Той се изправи и я последва до мивката.

— Знам.

— Може би не съм толкова лесна за разчитане, колкото си мислиш.

Джаред я приближи в гръб, отмести конската й опашка и прокара устни по врата й. Все някак щеше да измъкне цялата история от нея. А междувременно я желаеше — топла и мека. Искаше му се да разбере какво у нея го караше да я целува от горе до долу.

Тя се обърна с лице към него.

— Защо започна работа в окръжното шерифство?

Изведнъж Джаред сграбчи плота от двете й страни, залавяйки я като в капан с ръцете си. Тялото й излъчваше сладък и чист аромат под тънката тъкан на белия сатен.

— Защото приключих с армията и нямаше нищо друго, в което да съм добър.

— Добър си в готвенето.

— Благодаря.

Ръцете й се плъзнаха по бедрата му, след това се качиха върху колана.

— Ти си невероятен мъж. Ставаш за модел на някой календар. Или за балетист.

— Това не е голям комплимент.

— И си изключителен любовник. Въпреки че уменията и потенциалът ти в тази област трябва да се преследват от закона.

— Аз представлявам закона — измърмори той, привеждайки глава над нея. — А и съм много придирчив с кого си лягам.

— Е, това вече ме поласка.

Изборът на Дарси да остане в Лъвския залив се струваше все по-странен на Джаред. Тя беше уверена в себе си, познаваше добре силата на сексуалното си привличане, а тук потенциалните й ухажори бяха изключително малко. Какво ли бе правила през времето, прекарано извън градчето? И защо се бе върнала? Може би опитваше да се възстанови след някоя трудна раздяла, завръщайки се на място, където да намери покой.

— Искаш ли да погледаме телевизия? — гласът му прозвуча глухо.

Очите й проблеснаха с мълчалив смях. Беше пределно наясно, че той умира от желание да й се нахвърли, но полага огромни усилия да се сдържи.

— Намери нещо, което харесваш — каза тя. — Аз ще дойда след малко, искам да заредя съдовете в миялната машина.

Той се съгласи само защото искаше да хвърли поглед на къщата й отблизо, без да я изнервя излишно. Огледа всички подробности във всекидневната, които не бе успял да забележи. Погледът му спря върху дивана, на който се бяха любили. Модерният му дизайн с дебели възглавници беше в хармония с висящия над камината голям телевизор. Те обаче не изглеждаха на мястото си сред покритите със стари тапети стени. Масичката за кафе, както и другите две, разположени в ъглите представляваха прости дървени изделия в ретро стил, вероятно имаха сантиментална стойност.

Той спря пред камината и се вгледа в подредените върху нея снимки. На някои от тях се виждаше Дарси с родителите й, а на други беше сама или със сестра си. Не можеше да не му направи впечатление разликата между двете. Позата на раменете на Дарси и вирнатата й брадичка излъчваха самочувствие и смелост, каквито не се забелязваха в срамежливата усмивка на сестра й.

Усетил присъствието й зад себе си, той се обърна и плъзна отново ненаситен поглед по стройното й тяло, въпреки че след двата взривни оргазма би трябвало да е напълно изцеден. Както и тя, разбира се. Но изражението й показваше, че не би се отказала да се чука до сутринта. Докато претегляше плюсовете и минусите дали отново да се отдаде на страстта, Джаред изрита дънките си на пода и остана по боксерки.

— Не си въобразявай нищо — предупреди я, когато тя затаи дъх. — Просто така ми е по-удобно.

Захапала долната си устна, Дарси присви очи и прокара пръст от брадичката си надолу чак до чатала.

— Дръж си ръката горе — изръмжа той, взе дистанционното и се просна в ъгъла на дивана. — А сега бъди добро момиче и ела да легнеш до мен.

Тя го приближи с лукава усмивка.

— Не ми приличаш на мъж, който харесва добри момичета.

— Харесвам те. — Той я обгърна с ръка, докато тя се сгушваше върху гърдите му. — И не очаквам от теб да се държиш прилично.

— Вече ме познаваш много добре — подразни го тя, прокарвайки късите си нокти по бедрата му.

Не беше вярно, естествено. Но това щеше да се промени.