Джени Хан
P.S. Все още те обичам (51)

50

След като Джон ме оставя у дома, тичам отсреща да взема Кити от госпожица Ротсчайлд. И тя ме кани на чаша чай. Кити е заспала на дивана пред телевизора, който е с намален звук. Сядаме на другия диван с чаши „Лейди Грей“ и госпожица Ротсчайлд ме пита как е минало партито. Може би защото още съм развълнувана от вечерта, или защото фибите така опъват косата ми, че се чувствам замаяна, или защото очите й светят с искрен интерес, но аз започвам да говоря и й казвам всичко. За танца с Джон, който всички аплодираха, за Питър и Дженевив и дори за целувката.

Тя започва да си вее с ръка, когато стигам до целувката.

— Когато това момче пристигна облечено с униформата… О, боже! — Подсвирва. — Почувствах се като истинска старица, защото го познавах, когато беше малък. Но, господи, той е красавец!

Смея се и издърпвам фибите от косата си. Тя се навежда да ми помогне. Кифлата се разпада и скалпът ми потрепва от облекчение. Това ли е да имаш майка? Да говорите късно нощем за момчета на чаша чай?

Госпожица Ротсчайлд продължава тихо и поверително:

— Но искам да ти кажа нещо, един малък съвет. Трябва да се наслаждаваш напълно на всеки миг. Просто присъствай изцяло, разбираш ли ме? Потопи се напълно и изпий до капка преживяването.

— А не съжалявате ли за нищо? Защото сте се потапяли напълно? — Мисля си за развода й, как говореха за тях в квартала.

— О, господи, не! Разбира се, че съжалявам за някои неща. — Тя се смее дрезгаво, секси, както само пушачите и настиналите хора могат да се смеят. — Не знам защо седя тук и се опитвам да ти давам съвети. Аз съм разведена жена на четиридесет. И две. Четиридесет и две. Какво бих могла да знам? Това е риторичен въпрос, между другото. — Въздъхва някак с копнеж. — Цигарите много ми липсват.

— Кити ще усети, ако пушите — предупреждавам я и тя пак се смее дрезгаво.

— Страх ме е да се противопоставя на това момиче.

— Може да е малка, но е много яростна — съгласявам се аз. — С право се страхувате, госпожице Ротсчайлд.

— Господи, Лара Джийн, би ли ме наричала Трина? Знам, че съм стара, но все пак не съм толкова стара.

Колебая се, но питам:

— Добре, Трина… ти харесваш ли татко?

Тя леко се изчервява.

— Ами да, мисля, че е чудесен.

— За срещи?

— Е, не е точно моят тип. И освен това не е показал никакъв интерес към мен, така че, ха-ха!

— Със сигурност знаеш, че Кити се опитва да ви сватоса. Но ако не ти е приятно, определено мога да го прекратя. — После се поправям: — Е, мога да се опитам да я спра. Но мисля, че тя има известно право. Според мен с татко може да ви е добре заедно. Той обича да готви, харесва да стъква огън и няма нищо против пазаруването, защото си носи книга. А ти, ти изглеждаш забавна, спонтанна и… приятна.

Тя ми се усмихва.

— Аз съм истинска бъркотия.

— Бъркотията е хубаво нещо, особено за човек като татко. Поне си струва да опитате, нали?

— Рисковано е да излизаш със съсед. Ако не се получи, си принуден да живееш в непосредствена близост.

— Това е съвсем незначителен риск в сравнение с ползите. Ако не стане, ще си махате любезно на улицата и ще отминавате. Не е кой знае какво. Знам, че съм пристрастна, но татко наистина си струва. Той е най-добрият.

— О, знам. Гледам ви и си мисля, че мъж, който може да отгледа такива момичета, е специален човек. Никога не съм виждала толкова отдаден на семейството си мъж. Вие трите сте перлите в короната му, знаеш ли? И точно така трябва да бъде. Връзката на едно момиче с баща му е най-важната връзка с мъж в живота й.

— А връзката на едно момиче с майка му?

Тя накланя замислено глава.

— Да, бих казала, че това пък е най-важната връзка с жена в живота на едно момиче. С майката или със сестрите. Щастливка си, че ги имаш. Знам, че вече го знаеш по-добре от повечето хора, но родителите няма да са винаги до теб. Ако се случи както му е редът, те ще си отидат първи. Но сестрите ти са с теб за цял живот.

— Ти имаш ли сестра?

Тя кима и на загорилото й лице се появява усмивка.

— Имам голяма сестра. Джени. Не се разбирахме така добре като вас, но с времето тя заприличва все повече на мама. И когато мама много ми липсва, отивам при Джени и пак виждам лицето на мама. — Тя сбърчва нос. — Зловещо ли звучи?

— Не. Звучи… хубаво. — Колебая се. — Понякога, когато чуя гласа на Марго — например от долния етаж, когато ни вика, че закъсняваме или че вечерята е готова, — толкова ми прилича на мама, че се заблуждавам. Само за секунда. — В очите ми избиват сълзи.

И в нейните очи има сълзи.

— Не мисля, че едно момиче някога преодолява загубата на майка си. Аз съм вече възрастна и е съвсем нормално и очаквано майка ми да почине, а все още понякога се чувствам осиротяла. — Усмихва се. — Но това е неизбежно, нали? Когато изгубиш някого и още те боли, тогава разбираш, че обичта е била истинска.

Бърша очи. А дали обичта между мен и Питър беше истинска? Защото още ме боли, наистина. Може би все пак това е в реда на нещата. Подсмърчам и питам:

— Значи, ако татко те покани на среща, ще приемеш?

Тя се смее гръмогласно и веднага запушва устата си с ръце, защото Кити се размърдва на дивана.

— Сега разбирам на кого прилича Кити.

— Трина, не отговори на въпроса.

— Отговорът е „да“.

Усмихвам се на себе си. Да.

* * *

Докато измия целия грим и облека пижамата, става почти три сутринта. Обаче не съм изморена. Искам да говоря с Марго и да й разкажа вечерта най-подробно. В Шотландия са с пет часа напред, което означава, че там е почти осем. Марго става рано, затова вероятно си струва да опитам.

Хващам я, докато се приготвя да излезе за закуска. Тя поставя компютъра на тоалетката си, за да можем да говорим, докато си слага крем, спирала и малко балсам на устните.

Разказвам й за партито, за появата на Питър и Дженевив и най-важното — за целувката с Джон.

— Марго, мисля, че мога да съм влюбена в повече от един човек едновременно. — Може би съм дори момиче, което се влюбва хиляда и двеста пъти.

Внезапно се виждам като пчеличка, която пие нектар от маргаритки, рози и лилии. Всяко момче е сладко по свой собствен начин.

— Ти ли? — Тя спира да опъва косата си на опашка и чука с пръст по екрана. — Лара Джийн, мисля, че ти донякъде се влюбваш във всеки, когото срещнеш. Това ти е част от чара. Ти си влюбена в любовта.

Може да е вярно. Вероятно съм влюбена в любовта! Това не ми се струва чак толкова лошо нещо.