Джени Хан
P.S. Все още те обичам (5)

4

Марго излезе да си купи нови ботуши с нейната приятелка Кейси, татко е на работа, а ние с Кити мързелуваме и гледаме телевизия, когато телефонът ми започва да бръмчи. Съобщение от Питър: Кино довечера? Пиша му: Да! После изтривам удивителната, за да не звуча твърде нетърпелива. Макар че без удивителна това „да“ изглежда прекалено вяло. Слагам усмихнато личице и натискам бутона за изпращане, преди да съм задълбала още повече.

— С кого си пишеш? — Кити се е изтегнала на пода и лапа пудинг с лъжица. Джейми се опитва да си близне малко, но тя клати глава и го скастря: — Знаеш, че не бива да ядеш шоколад!

— Пиша си с Питър. Нали знаеш, че това сигурно не е истински шоколад. Може да е само имитация. Погледни етикета.

От всички ни Кити е най-строга с него. Не го взема веднага, когато скимти да го вдигнеш; пръска го с вода от бутилка, когато е непослушен. Всички тези номера научи от съседката отсреща, госпожица Ротсчайлд, която се оказа нещо като повелителка на кучетата. Преди имала три кучета, но когато се развела, взела само Симон, голдън ретривъра, а мъжът й получил другите две.

— Питър пак ли ти е гадже? — пита ме Кити.

— Ами… не съм сигурна. — След думите на Марго снощи, че трябва да карам полека, да си пазя сърцето и да не стигам до точката, от която няма връщане назад, може би е добре да пребивавам известно време в несигурност. Освен това е трудно да се определи наново нещо, което от самото начало няма ясно определение. Ние бяхме двама души, които се преструваха, че се харесват, преструваха се на двойка, но какви сме сега? И какво щеше да стане, ако бяхме започнали да се харесваме без преструвката? Дали изобщо щяхме да бъдем заедно? Предполагам, че никога няма да разберем.

— Как така не си сигурна? — настоява Кити. — Не би ли трябвало да знаеш дали си нечие гадже?

— Още не сме го обсъждали. Не конкретно.

Кити сменя канала.

— Трябва да разбереш.

Обръщам се настрани и се подпирам на лакът.

— Това ще промени ли нещо? Нали се харесваме? Какво значение има дали ще му сложим етикет? Какво ще се промени? — Кити не отговаря. — Ехо?

— Извинявай, но ще го повториш ли по време на рекламите? Опитвам се да си гледам предаването.

Замерям я с възглавница.

— По-добре да обсъждам тези неща с Джейми. — Пляскам с ръце. — Ела тук, Джейми.

Той вдига глава да ме погледне и пак се сгушва до нея. Все още се надява да получи пудинг, сигурна съм.

В колата предишната нощ Питър не изглеждаше притеснен от статута на връзката ни. Изглеждаше щастлив и безгрижен както винаги. Аз определено съм човек, който се тревожи прекалено за всяко дребно нещо. Няма да е зле да възприема малко от неговата нехайна философия за живота.

— Ще ми помогнеш ли да избера какво да облека за киното с Питър довечера? — питам Кити.

— Може ли и аз да дойда?

— Не! — Тя се цупи, а аз добавям: — Може би следващия път.

— Добре. Покажи ми два варианта и ще ти кажа кой е по-добрият.

Хуквам по стълбите към стаята си и започвам да ровя из дрешника. Това ще е първата ни истинска среща и искам малко да го шашна. За нещастие Питър вече ме е виждал с хубавите ми дрехи, затова единственото, което мога да сторя, е да се отправя към дрешника на Марго. Тя има кремав блузон, който донесе от Шотландия. Мога да го облека с клин и малките кафяви боти. Там е и зеленикавият пуловер, който аз обожавам; мога да го комбинирам с моята жълта пола и с жълта панделка в косата си, която ще навия, защото Питър веднъж ми каза, че я харесва на букли.

— Кити! — крещя аз. — Ела да видиш двата варианта!

— По време на рекламите! — крещи тя в отговор. Междувременно пиша съобщение на Марго:

Може ли да взема шотландския пуловер или кремавия блузон?

Уи.

* * *

Кити гласува за пуловера, каза, че ще изглеждам облечена като за кънки, което ми харесва.

— Може да го сложиш, ако отидем на кънки — казва тя. — Ти, аз и Питър.

— Точно така — отвръщам със смях.