Джени Хан
P.S. Все още те обичам (49)

48

Вечерта преди военновременното парти се обаждам на Крис, но включвам високоговорителя, защото овалвам тестено руло в захар със салвия.

— Крис, може ли да взема твоя плакат на Роузи Стругарката?

— Може, но за какво ти е?

— За партито от четиридесетте, което ще правя в „Белвю“ утре…

— Спри, вече се отегчих. Господи, постоянно говориш за „Белвю“!

— Това ми е работата!

— О, дали и аз не трябва да работя?

Извъртам очи. Всеки разговор стига до Крис и нейните проблеми.

— Като стана дума за забавна работа за теб, какво ще кажеш да си продавачка на пури на партито? Може да облечеш нещо сладко, с малка шапчица.

— Истински пури?

— Не, шоколадови. Пурите са вредни за възрастните хора.

— Ще има ли пиячка?

Тъкмо да кажа, че ще има, но само за възрастните, ала размислям.

— Не. Може да е опасно в комбинация с лекарствата им.

— Кога каза, че е?

— Утре!

— О, съжалявам. Не мога да посветя петъчна нощ на това. Все ще изникне нещо по-добро в петък вечер. Може би във вторник. Можеш ли да го прехвърлиш следващия вторник?

— Не! А ти ще ми донесеш ли плаката утре в училище?

— Да, но ми пиши съобщение да не забравя.

— Добре. — Издухвам косата от лицето си и започвам да режа тестеното руло. Все още не съм нарязала морковите и целината и не съм шприцовала целувките. Правя целувки на червено-бели-сини райета и съм притеснена да не се смесят цветовете. О, какво пък. Ако се смесят, хората просто ще трябва да преживеят лилави целувки. Стават и по-лоши неща. Като споменах за по-лоши неща…

— Чувала ли си нещо за Джен? Аз много внимавам, но тя като че ли не се интересува от играта. — В другия край настъпва тишина.

— Вероятно е твърде заета да прави секс вуду на Питър — казвам аз, като почти се надявам Крис да продължи в същия тон. Тя е винаги готова да се подиграва на Джен.

Но не го прави. Казва само:

— Трябва да затварям. Мама ме тормози да изведа кучето.

— Да не забравиш плаката!