Джени Хан
P.S. Все още те обичам (25)

24

Момичетата Сонг приемат изработването на валентинки много сериозно. Валентинката е скромна, мила и искрена в своята старомодност, а саморъчно направените са най-хубавите. Имам много материали от апликирането, но в допълнение съм запазила парченца дантела, панделки и красиви дантелени книжни салфетки. Имам кутийка с малки мъниста, перлички и цветни топченца. Имам и старинни печатчета — купидонче, всякакви сърчица и цветя.

Татко винаги получава по една валентинка от всяка от нас. Тази година Марго за първи път изпраща своята по пощата. Джош също ще получи, макар че позволих на Кити да поеме инициативата и просто изписах името си под нейното.

Почти целия следобед работих по картичката за Питър. Тя е бяло сърце, поръбено с бяла дантела. В центъра избродирах с розов конец ТИ СИ МОЙ, ПИТЪР К. Знам, че това ще го накара да се усмихне. Толкова е небрежно и закачливо; не се приема на сериозно, също като него. Все пак отбелязва деня и факта, че ние, Питър Кавински и Лара Джийн Сонг Кови, имаме връзка. Мислех да направя доста по-екстравагантна картичка, голяма, с мъниста и дантела, но Кити каза, че ще е прекалено.

— Не ми пипай перлите — предупреждавам я аз. — Отне ми години да събера тази колекция. Буквално години.

Прагматична както винаги, тя отвръща:

— Какъв смисъл има да ги събираш, ако няма да ги използваш? Толкова труд, за да си стоят в малка метална кутийка, където никой няма да ги види?

— Предполагам — отвръщам аз, но тя има право. — Просто казвам да ги слагаш само на картичките за хора, които много харесваш.

— Ами лилавите топчета?

— От тях вземай колкото пожелаеш — казвам великодушно като богат земевладелец към по-несъстоятелен съсед. Лилавите топчета не отиват на моята картичка. Опитвам се да й придам викториански вид, а лилавите топчета са по-подходящи за Марди Гра, но няма да го кажа на Кити. Нейният темперамент е такъв, че ако разбере, че не цениш особено нещо, тя става подозрителна към него и то губи очарованието си. От много време я убеждавам, че обичам стафиди и тя не бива да изяжда повече, отколкото й се полага, макар че всъщност ги мразя и с радост бих ги отстъпила на всеки. Кити винаги омита стафидите; вероятно е била най-примерното дете в детската градина в това отношение.

Докато лепя бели старинни декорации около сърчицето, казвам:

— Да направим ли специална закуска за татко? Може да му купим от онези сокоизстисквачки в мола и да му направим пресен сок от розов грейпфрут. Струва ми се, че видях в интернет и гофретници във формата на сърце, не бяха скъпи.

— Татко не харесва грейпфрут — казва Кити. — А ние почти не използваме нашия гофретник. Какво ще кажеш просто да изрежем гофретата във форма на сърце?

— Ще изглежда евтино — сопвам се аз, но тя е права. Няма смисъл да купуваме нещо, което ще използваме веднъж годишно, дори да струва само деветнайсет долара и деветдесет и девет цента. Забелязвам, че с порастването Кити заприличва повече на Марго, отколкото на мен.

Но тогава тя казва:

— Ами ако нарежем палачинки на сърчица с формички за сладки? И сложим червена боя?

— Браво, момиче! — усмихвам се аз. Може пък да прилича мъничко и на мен.

Тя продължава:

— Може да сложим малко червен оцветител и в сиропа, за да заприлича на кръв. Кървящо сърце!

Не. Забравете. Кити прилича само на себе си.