Джени Хан
P.S. Все още те обичам (23)

22

С Питър сме в „Старбъкс“, седим един до друг и учим за изпита по химия. Той небрежно слага ръка на облегалката на стола ми, започва да увива кичур от косата ми на молива си и го оставя да се развие като панделка. Не му обръщам внимание. Той придърпва стола ми към себе си и залепя топла целувка на шията ми, което ме разсмива. Отдръпвам се от него.

— Не мога да се съсредоточа, когато правиш така.

— Нали каза, че ти харесва да си играя с косата ти?

— Да, но се опитвам да уча. — Оглеждам се и шепна: — Освен това сме на публично място.

— Тук почти няма хора!

— Тук са баристът и момчето до вратата. — Опитвам се да посоча дискретно с молива си. В училище всичко вече утихна; последното, което ни трябва сега, е да плъзне ново видео.

— Лара Джийн, никой няма да ни снима, ако за това се притесняваш. Не правим нищо.

— В самото начало ти казах, че не си падам по публичните прояви на привързаност — напомням му аз.

Той се усмихва.

— Така ли? Да не забравяме кой кого целуна в коридора. Ти буквално ми се нахвърли, Кови.

Изчервявам се.

— За това си имаше причина и ти го знаеш.

— И сега си има причина — цупи се той. — Отегчен съм и искам да те целувам. Престъпление ли е?

— Такова си бебе — казвам и го щипя здраво за носа. — Ако замълчиш и учим още четиридесет и пет минути, ще ти позволя да ме целунеш насаме в колата ти.

Лицето му светва.

— Става.

Телефонът му вибрира и той посяга да го погледне. Мръщи се и пише нещо, пръстите му се движат светкавично.

— Всичко наред ли е? — питам аз.

Той кима, но изглежда разсеян и продължава да пише съобщения, въпреки че щяхме да учим. Вече и аз съм разсеяна, чудя се какво може да е. Или кой.