Джени Хан
P.S. Все още те обичам (19)

18

Когато Кити се роди, аз казах, че прилича на котенце, а не на Катрин, и така това име й остана. След като я видяхме в родилното, а мама — в болницата, с Марго направихме банер с надпис „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, КОТЕНЦЕ“, за да върви времето по-бързо. Извадихме всички боички и материали за апликации и баба се ядоса, защото накапахме целия под и оставихме отпечатъци навсякъде. Сложихме снимка на мама под надписа — на нея държеше новородената Кити, а очите й бяха изморени, но светеха. От щастие.

Вече е традиция да слагаме банера на вратата на Кити, за да е първото нещо, което види, когато се събуди. Аз ставам много рано и го закачвам внимателно, за да не се нагънат или разкъсат ръбовете. За закуска правя омлет със сирене. С бутилка кетчуп рисувам котешка муцунка в сърчице. Имам си „празнично чекмедже“ със свещички за рожден ден, хартиени шапки, покривки и картички за рожден ден. Вадя хартиените шапки и слагам една на главата си, смешно накривена. Слагам по една и до чиниите на татко и на Кити, и една на главата на Джейми Фокс-Пикъл. Той не я харесва, но успявам да го снимам, преди да я събори.

Татко приготвя любимия обяд на Кити за училище. Сандвич с бри и чипс, плюс червен къпкейк с крема сирене.

Кити е възхитена от украсата и от котешкото лице на омлета й. Пляска с ръце и се смее като хиена, когато ластикът на шапката на татко се къса и шапката излита от главата му. Наистина, няма по-щастлива рожденичка от нашата Кити.

— Може ли да облека твоя пуловер с маргаритките? — пита ме тя с пълна с омлет уста.

Поглеждам към часовника.

— Ще го донеса, но трябва да ядеш бързо. — Питър ще дойде всеки момент.

Когато става време да тръгваме, ние се обуваме, целуваме татко и се изсипваме през вратата. На улицата Питър стои пред колата си с букет розови карамфили в целофан.

— Честит рожден ден, хлапе — казва той.

Очите й направо изскачат.

— За мен ли са?

Той се смее.

— Че за кого да са? Бързо, качвай се в колата.

Кити се обръща към мен със светнали очи, ухилена е до уши.

Аз също се усмихвам.

— Ти идваш ли, Лара Джийн?

— Не, в колата има място само за двама.

— Днес ти си моето момиче — казва Питър, а Кити хуква към него и грабва цветята от ръката му. Той галантно й отваря вратата, затваря, обръща се и ми смига. — Не ревнувай, Кови.

Никога не съм го харесвала повече, отколкото в този момент.

* * *

Рожденият ден на Кити с приятелите й ще е след няколко седмици. Тя настоя да е с преспиване, а татко е на повикване в уикендите през февруари. Тази вечер празнуваме семейно.

Едно от любимите ястия на татко е печено пиле. Той го нарича „домашният специалитет“. Приготвя се с масло, с гарнитура от лукчета и ябълки, и поръсено с подправки за пиле. Обикновено се сервира и с картофи. Тази вечер съм намачкала сладки картофи, поръсени с кафява захар и канела, после ги поставям под реотана, за да се карамелизира захарта.

Кити отговаря за сервирането на масата и поставянето на подправките: лют тексаски сос за татко, горчица за нея, ягодово сладко за мен. Чътни за Марго, ако беше тук.

— Мама с какъв сос обичаше пилето? — пита ме внезапно Кити.

— Ами… не си спомням — отговарям аз. И двете поглеждаме татко, който проверява пилето.

— Тя обичаше ли горчица като мен? — пита Кити.

Докато затваря вратата на фурната, татко казва:

— Ами… знам, че харесваше балсамов оцет. Много. Много, много.

— Само с пиле? — пита Кити.

— С всичко. С авокадо, с препечена филийка с масло, домати, пържола.

Запомням това в папката „Разни“. При фактите за мама.

— Е, готови ли сте да ядем? — пита татко. — Искам да извадя това пиле, докато е още сочно.

— След минутка — отвръща Кити и буквално след минута на вратата се звъни. Кити хуква натам и се връща с госпожица Ротсчайлд, съседката. Тя е с тесни джинси, черен поло пуловер, ботуши с висок ток и огърлица в златно и черно. Вдигнала е част от махагоновата си коса. Носи опакован подарък. Джейми Фокс-Пикъл не успява да се добере достатъчно бързо до нея с късите си крачета, пързаля се по пода и върти опашка.

Тя се смее.

— Здравей, Джейми. — Оставя подаръка на плота и кляка да го погали. — Здравейте, всички!

— Здравейте, госпожице Ротсчайлд — казвам аз.

— Трина! — възкликва татко, изненадан.

Тя се засмива смутено.

— О, не знаеше ли, че ще дойда? Кити ме покани, когато изведе Джейми днес… — Изчервява се. — Кити!

— Аз му казах… просто татко е разсеян — отвръща Кити.

— Хм — казва госпожица Ротсчайлд и я поглежда красноречиво, но Кити се преструва, че не я вижда. — Е, все пак благодаря! — Джейми скача по нея, още един от лошите му навици. Госпожица Ротсчайлд свива коляно и той веднага се успокоява. — Седни, Джейми.

И тогава той сяда! С татко се споглеждаме впечатлени. Явно Джейми има нужда от уроци при нея.

— Трина, какво да ти предложа за пиене? — пита я татко.

— Ще пия каквото е отворено.

— Още не съм отворил нищо, но с удоволствие ще отворя каквото желаеш…

— Госпожица Ротсчайлд харесва пино гриджо — казва Кити. — С кубче лед.

Тя се обръща още по-изчервена.

— Господи, Кити, не съм пияница! — Обръща се към нас и казва: — Пия по една малка чашка след работа, и то не всяка вечер.

Татко се смее.

— Ще сложа бяло вино във фризера. Скоро ще се охлади.

Кити изглежда ужасно доволна, когато татко и госпожица Ротсчайлд отиват в дневната. Аз я хващам за яката и шепна:

— Какво си намислила?

— Нищо — отвръща тя и опитва да се освободи.

— Това някаква постановка ли е? — съскам аз.

— И какво, ако е? Те много си подхождат.

Ха!

— Защо мислиш така?

Кити изрежда на пръсти.

— Тя обича животни, готина е, изкарва свои пари и аз я харесвам.

Хм. Това наистина звучи добре. Пък и живее отсреща, което е удобно.

— Смяташ ли, че обича документални филми?

— На кого му пука за старите документални филми? Той може да ги гледа с теб или с Марго. Важна е химията. — Кити опитва да се откопчи от хватката ми. — Пусни ме, че да видя има ли химия!

Пускам яката й.

— Не, не отивай още. — Кити се цупи и се втурва натам, а аз казвам многозначително: — Остави ги да покъкрят малко.

Тя спира рязко и кима одобрително.

— Нека да покъкрят — повтаря, наслаждавайки се на думата.

* * *

Кити унищожава парче бяло месо. Само такова яде — обича го нарязано на тънко и татко се опитва, но винаги се получава разнищено и не особено красиво. Може да му подаря електрически нож за рождения ден. Аз лично обичам бутче. Наистина не разбирам защо някой би предпочел нещо друго.

Когато госпожица Ротсчайлд си слага малко лют сос на пилето, очите на Кити светват като светулки. Забелязвам, че госпожица Ротсчайлд се смее искрено на неумелите шеги на татко. Освен това ми харесва как полудя по моите курабийки. Слагам няколко замразени във фурната, докато татко прави кафе.

— Харесва ми, че са хрупкави, но и меки. Каза, че си ги направила от основните продукти?

— Винаги.

— Е, дай ми рецептата, момиче. — Тя се смее. — Чакай, недей. Знам си силите, печенето не е сред тях.

— Ще ви даваме всеки път. У нас винаги има много кейкове и сладки — казва Кити, което е много щедро от нейна страна, защото тя никога не помага. Появява се чак за забавната част — украсяването и яденето.

Поглеждам към татко, който кротко налива кафе. И въздишам. Той си няма и представа.

Всички заедно мием чиниите и опаковаме остатъците, и го усещам съвсем естествено. Без никой да й казва, госпожица Ротсчайлд знае, че трябва да измие на ръка винените чаши, а не да ги слага в съдомиялната, и още от първия опит намира чекмеджето с алуминиевото и найлоновото фолио. Което вероятно говори повече за организационните умения на Марго, отколкото за нейната интуиция, но все пак. Мисля, че би могла да се впише при нас доста естествено. А и, както споменах, живее отсреща — което е удобно. Хората казват, че отсъствието поражда чувства, но мисля, че грешат: близостта поражда чувства.

Още щом госпожица Ротсчайлд си тръгва и татко отива в кабинета си, Кити връхлита в стаята ми, където аз приготвям дрехите си за училище. Тъмносин пуловер с лисица, който пазя за дъждовни дни, зелено-жълта пола и чорапи до коляно.

— Е? — пита тя. Държи Джейми Фокс-Пикъл.

— Хареса ми как опакова всичко. Това показва инициативност — отвръщам аз, докато слагам фиба от коруба на костенурка в косата си и се поглеждам в огледалото. — Освен това много хареса моите курабийки. Но не знам дали видях някакви искри от страна на татко. Мислиш ли, че е заинтригуван?

— Мисля, че може да бъде, ако тя му даде шанс. Тя излизаше с един от нейния офис, но не се получи, защото й напомняше за бившия й съпруг.

Вдигам вежди:

— Изглежда, доста си споделяте.

— Тя не се отнася с мен като с малко дете — отвръща гордо Кити.

Щом Кити е така луда по нея, това означава много.

— Е, тя може да не е типът на татко, но ако продължаваме да ги събираме, кой знае?

— Как така не е негов тип?

— Ами стилът й доста се различава от този на мама. Тя не пуши, нали? Татко мрази пушенето.

— Опитва се да ги откаже. Сега е на електронна цигара.

— Ще продължим да я каним и ще видим какво ще стане — казвам аз и вземам четката си за коса. — Хей, смяташ ли, че ако гледаш някое видео, ще можеш да ме направиш на плитчици отстрани.

— Може да се пробвам — казва Кити. — Първо навий крайчетата и ми се обади, след като си изгледам предаването.

— Ясно.