Джени Хан
P.S. Все още те обичам (12)

11

На следващия ден отивам в офиса на Джанет в „Белвю“, въоръжена с бележник и химикалка.

— Имам идея за курс по апликиране. — Джанет кима и аз продължавам: — Мога да науча възрастните хора тук на скрап-букинг, ще прегледаме всичките им стари снимки и сувенирчета и ще разкажат историите си.

— Звучи чудесно.

— Значи мога да проведа този курс и да поема часа за коктейли в петък вечер?

Джанет отхапва от сандвича с риба тон и преглъща.

— Часът за коктейли може да отпадне.

— Да отпадне? — повтарям, смаяна.

Тя свива рамене.

— Посещаемостта намаля, откакто започнахме компютърен курс. Хората откриха Нетфликс. За тях това е съвсем нов свят.

— Ами ако го направим по-интересно? Нещо по-специално?

— Нямаме бюджет за специални неща, Лара Джийн. Сигурна съм, че Марго ти е казала как се налага да се справяме тук. Бюджетът ни е съвсем ограничен.

— Не, не, може да е нещо импровизирано. Просто малки акценти, които ще внесат разнообразие. Например може да въведем изискване мъжете да са със сака. Не можем ли да вземем стъклени чаши от трапезарията, вместо да използваме пластмасови? — Джанет ме слуша, затова продължавам: — Защо да сервираме фъстъците направо от кутията, когато можем да ги сложим в красива купа, нали?

— Фъстъците имат вкус на фъстъци в каквото и да са поставени.

— Но сервирането в кристална купа им придава елегантност.

Казах твърде много. Джанет явно смята, че това само ще отвори излишна работа.

— Ние нямаме кристални купи, Лара Джийн.

— Аз мога да донеса една.

— Това ще отвори твърде много работа за петък вечер.

— Е, може да е само веднъж месечно. Така ще изглежда още по-специално. Защо да не изчакаме известно време и да върнем коктейлите с пълна сила след около месец? Нека започнат да им липсват. Да засилим очакването, а после да го направим както трябва. — Джанет кима неохотно и аз добавям, преди да е размислила: — Мисли за мен като за своя асистентка, Джанет. Аз ще уредя всичко. Аз ще се погрижа.

Тя свива рамене.

— Добре тогава.

* * *

С Крис този следобед сме в стаята ми, когато Питър се обажда:

— Пътувам към вас — казва той. — Искаш ли да правим нещо?

— Не! — вика Крис в телефона. — Тя е заета.

Той стене в ухото ми.

— Извинявай — казвам му. — Крис се отби.

Той отвръща, че ще ми се обади по-късно, и още щом оставям телефона, Крис започва да мърмори:

— Моля те, не ставай като онези момичета, които хващат гадже и съвсем откачат.

Добре знам какви са „онези момичета“, защото Крис изчезва всеки път, щом срещне ново момче. Преди да й напомня това, тя продължава:

— И не се превръщай във фенка на отбора по лакрос. Не мога да понасям такива фенки. Сякаш не могат да намерят нещо по-свястно, което да харесват? Някоя група, например? О, господи, от мен би станала страхотна фенка на някоя истинска, важна група. Нещо като муза, схващаш ли?

— Какво стана с идеята ти да направиш своя група?

Крис свива рамене.

— Момчето, което свиреше на баса, си прецака ръката, докато караше скейтборд, и после другите се отказаха. Ей, искаш ли да отидем на концерт на „Фелт Трип“ утре вечер? Франк ще вземе буса на баща си, ще има място.

Нямам представа кой е този Франк, а сигурно и Крис го познава от две минути. Тя винаги споменава хората по имена, сякаш ги знам кои са.

— Не мога. Утре ще уча.

Тя прави физиономия.

— Виждаш ли, точно за това говоря. Вече ставаш като „онези момичета“.

— Това няма нищо общо, Крис. Първо, татко никога няма да ме пусне до областния град през седмицата. Второ, не знам кой е този Франк и няма да се кача в колата му. Трето, имам усещането, че „Фелт Трип“ не свирят моята музика. Така ли е?

— Да — признава тя. — Е, добре де, но когато те помоля за нещо следващия път, трябва да се съгласиш. И никакви „първо, второ, трето“.

— Добре — отвръщам, макар че стомахът ми леко се свива, защото с Крис никога не се знае в какво ще се забъркаш. Все пак, доколкото я познавам, вече е забравила за това.

Седим на пода и започваме да си правим маникюр. Крис взема един от златните ми маркери за нокти и започва да рисува звездички по нокътя на палеца си. Аз си слагам лилава основа и тъмнолилави цветчета с жълти кръгчета в средата.

— Крис, ще нарисуваш ли инициалите ми на дясната ми ръка? — Вдигам я към нея. — Започни от кутрето към палеца. ЛДСК.

— Със завъртени букви или не?

Поглеждам я накриво.

— Стига де. Как може да ме питаш?

И двете казваме в един глас:

— Със завъртени.

Крис е много добра в буквите. Толкова добра, че докато се възхищавам на творбата й, казвам:

— Имам идея. Какво ще кажеш да правим маникюри в „Белвю“? На хората ще им хареса.

— Срещу колко?

— Безплатно! Приеми го като доброволна служба за обществото. Заради доброто ти сърце. Някои възрастни хора не могат да изрежат добре ноктите си. Ръцете им са доста изкривени. Пръстите на краката също. Ноктите стават дебели и… — Замълчавам, защото виждам отвратеното й изражение. — Е, може да сложим кутия за бакшиши.

— Няма да режа безплатно ноктите на краката на старци. Няма да го правя за по-малко от петдесет долара на човек. Поне! Виждала съм краката на баба. Ноктите й са като на орел. — Тя пак се захваща с палеца ми и прави с едно движение красиво завъртяно К. — Готово. Боже, много съм добра. — Отмята глава назад и вика: — Кити! Довлечи си дупето тук!

Кити дотичва в стаята.

— Какво има? Заета съм.

— Заета съм — имитира я Крис. — Ако ми донесеш една диетична кола, ще направя и твоите нокти като на Лара Джийн. — Показвам триумфално ръце като истински модел. Крис брои на пръсти. — Кити Кови ще пасне перфектно.

Кити изхвърча от стаята и аз викам след нея:

— Донеси и на мен!

— С лед! — крещи Крис. После въздиша с копнеж. — Иска ми се да имах малка сестра. Щеше да е страхотно да я командоря.

— Кити не се оставя да я командват. Теб те харесва.

— Наистина ли? Наистина? — Крис дърпа едно заваляно топченце от чорапа си и се усмихва.

Кити харесваше и Дженевив. Изпитваше почти благоговение към нея.

— Хей — казвам внезапно. — Как е баба ти?

— Добре е. Доста добре.

— А как са… другите от семейството? Всичко наред ли е?

Крис свива рамене.

— Разбира се. Всичко е наред.

Хм. Щом Крис не знае, колко зле може да е положението в семейството на Дженевив? Или не е толкова зле, или — по-вероятно — това е просто поредната й лъжа. Дори когато бяхме малки, тя много лъжеше — за да не я накаже майка й, а тогава хвърляше вината върху мен, или за да спечели съчувствието на възрастните.

Крис се взира в мен.

— За какво си се замислила така? Още ли си стресирана заради сексзаписа?

— Не е сексзапис, щом не си правил секс.

— Успокой се, Лара Джийн. Сигурна съм, че отпорът на Питър е свършил работа и хората ще зарежат това. Ще се хванат с нещо друго.

— Надявам се да си права.

— Повярвай ми, другата седмица ще се занимават с някой друг или с нещо друго.

* * *

Крис се оказа права, че хората ще минат към следващата новина. Във вторник едно момче на име Кларк бе хванато да мастурбира в мъжката съблекалня и всички говореха само за това. Какъв късмет за мен!